ISW: Путин протяга кървави ръце към капитулацията на Украйна и Запада

Руският президент Владимир Путин продължи да демонстрира, че Русия не се интересува от добронамерени преговори с Киев и че максималистичните ѝ цели в Украйна, които са равносилни на пълна капитулация на Украйна и Запада, остават непроменени.

Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).

На 16 януари по време на среща с ръководителите на руските общини Путин заяви, че "украинската държавност може да понесе непоправим, много сериозен удар", ако настоящата ситуация на бойното поле продължи.

Путин също така повтори твърденията на Кремъл за разпространението на нацизма в Украйна и заяви, че "такива хора... не могат да победят".

Продължаващите призиви на Русия за "денацификация" на Украйна са тънко завоалирани искания за отстраняване на избраното украинско правителство и замяната му с правителство, приемливо за Кремъл.

Путин повтори разказа на Кремъл, че Украйна - а не Русия - е виновна за липсата на преговори, като заяви, че украинската "мирна формула" всъщност е продължение на забраната на украинския президент Володимир Зеленски да преговаря с Русия и е равносилна на "забранителни изисквания" към преговорния процес.

Путин твърди, че всеки преговорен процес е "опит да се насърчи [Русия] да се откаже от придобивките, които е постигнала през последната година и половина" и че това е "невъзможно".

Изглежда, че Кремъл не разполага с последователна рамка за настоящите руски настъпателни операции, която да представи на руската общественост, въпреки факта, че Путин изглежда понякога използва ролята си на главнокомандващ на руската армия като част от предизборната си кампания.

След неуспешната украинска контраофанзива Путин заяви, че руските сили "напълно" владеят инициативата в Украйна.

Това е забележително отклонение от твърдението на Путин от 14 декември 2023 г., че почти всички руски сили се намират в "активна фаза на действие", и от предишната характеристика на руския министър на отбраната Сергей Шойгу на руските настъпателни операции в Украйна като "активна отбрана".

ISW продължава да оценява, че руските сили са възстановили инициативата в по-голямата част от украинския театър, но не са иззели инициативата на бойното поле в Херсонска област.

Путин: Продължаването на войната застрашава държавността на Украйна

Русия никога няма да се откаже от постигнатото в Украйна, сигурен е той

Путин особено засили дългогодишните усилия на Кремъл да създаде информационни условия за бъдещи ескалации срещу балтийските страни, вероятно като част от по-широките му усилия за отслабване на НАТО. На 16 януари Путин заяви, че Латвия и други балтийски държави "изхвърлят етнически руснаци" от страните си и че тази ситуация "пряко засяга сигурността на Русия".

Предишни промени в латвийския закон за имиграцията предвиждаха, че разрешенията за постоянно пребиваване на руски граждани ще станат невалидни през септември 2023 г. и че до 30 ноември 2023 г. руските граждани ще трябва да следват общата процедура за получаване на статут на постоянно пребиваващ в ЕС в Латвия, включително да положат изпит по латвийски език.

През декември 2023 г. латвийската служба по въпросите на гражданството и миграцията заяви, че Латвия ще депортира около 1200 руски граждани, които не са успели да подадат заявление за ново разрешение за пребиваване до крайния срок.

Путин отдавна използва разширително определение за суверенитета на Русия и омаловажава суверенитета на бившите съветски републики, а Русия отдавна твърди, че има право да защитава своите "сънародници в чужбина", включително етническите руснаци и рускоговорящите извън границите на Русия.

ISW не е забелязала никакви признаци, че руско нападение срещу Прибалтика е неизбежно или вероятно, но Путин може би създава информационни условия за бъдещи агресивни руски действия в чужбина под претекст за защита на своите "сънародници". В средата на декември Путин заплаши и Финландия.

Впоследствие Путин обвърза предполагаемите заплахи за сигурността на Русия в Източна Европа с "политиката на отворените врати" на НАТО - основен принцип на Алианса, залегнал в устава му, който му дава право да приема нови членове по свое усмотрение.

Путин твърди, че през 2008 г. НАТО е "отворила вратите за Украйна и Грузия" - позовавайки се на Букурещката декларация, в която НАТО обещава на Украйна и Грузия пътища за членство, но не предприема конкретни стъпки за отварянето на тези пътища - и твърди, че тази декларация противоречи на Декларацията за независимост на Украйна от 1991 г., в която се посочва, че Украйна е неутрална държава.

Путин не спомена, че през 1994 г. Руската федерация се ангажира да "зачита независимостта и суверенитета и съществуващите граници на Украйна", които включват Крим и окупирания Донбас, в замяна на това, че Украйна ще върне на Русия ядрените оръжия на Съветския съюз на нейна територия.

Суверенитетът включва правото на самоопределение. Путин твърди, че декларацията на НАТО от 2008 г. "напълно променя ситуацията в Източна Европа" и засяга сигурността на Русия. ISW по-рано оцени, че Путин не е нахлул в Украйна през 2022 г., за да защити Русия от заплаха от НАТО, а по-скоро за да отслаби и в крайна сметка да унищожи НАТО - цел, която той все още преследва.

Зеленски: Путин е хищник, който не се задоволява със замразена храна

Заради "Не ескалирайте ситуацията" беше загубено време

Кремъл и свързаните с него участници напоследък насърчават информационните операции и провеждат тактики на хибридна война, насочени към дестабилизиране на НАТО, и сега може би създават информационни условия за евентуални бъдещи агресивни действия на Русия.

Украинският президент Володимир Зеленски отново подчерта значението на победата над Русия в Украйна на Световния икономически форум в Давос на 16 януари. Зеленски подчерта, че руският президент Владимир Путин няма да се промени - визирайки максималистичните военни цели на Путин - и отбеляза, че всички опити за възстановяване на мира са се провалили две години след началото на пълномащабната инвазия на Русия и 10 години след незаконното анексиране на Крим.

Зеленски заяви, че украинските военни сдържат Путин и че е по-добре да се победи Русия на бойното поле сега, отколкото по-късно. Изявленията на Зеленски са в съответствие с дългогодишната оценка на ISW, че е много малко вероятно Кремъл да се ангажира с добросъвестни, смислени мирни преговори.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Украйна се нуждае от стабилно финансиране и доставки на оръжие до 2024 г. и след това, за да защити и възстанови територията си, което показва, че Европа ще продължи да играе все по-активна роля в подкрепа на Украйна.

Фон дер Лайен заяви, че Украйна може да спечели войната, но че Западът трябва да разшири възможностите на Украйна.

Фон дер Лайен подчерта успехите на Украйна по време на войната досега: "Русия е загубила приблизително половината от военния си потенциал", а Украйна си е върнала половината от територията, която руските сили са завзели след пълномащабното нахлуване, изтласкала е Черноморския флот (ЧФ) и е отворила коридор за зърно в Черно море.

Зеленски продължи двустранните срещи със световни лидери на Световния икономически форум в Давос на 16 януари.

Зеленски обсъди сътрудничеството между САЩ и Украйна в областта на отбраната с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, руските удари и подготовката за срещата на върха на НАТО с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, ситуацията на бойното поле и отбранителните нужди на Украйна с министър-председателя на Люксембург Люк Фриден и украинските операции в Черно море и коридорите през него с представители на бизнеса.

Зеленски се срещна и със сингапурския президент Тарман Шанмугаратнам и покани Шанмугаратнам да се присъедини към украинската формула за мир и към световната среща на върха за мир.

Съобщава се, че операциите на руската тактическа авиация намаляват в близост до Азовско море, а способностите на руската авиация може да са влошени, след като украинските сили унищожиха руски самолет за далечно радиолокационно откриване А-50 и нанесоха сериозни щети на руски самолет Ил-22 за въздушен команден пункт през нощта на 14 януари.

Говорителят на украинските ВВС полковник Юрий Ихнат заяви на 16 януари, че присъствието на руската тактическа авиация над Азовско море в момента е на по-ниско ниво "от всякога".

Новата линия на Путин: Ако искаш да си кмет в Русия, преди това воювай в Украйна

Невъзможно е да принудим Русия да се откаже от придобивките в Украйна

Ихнат заяви, че самолетите А-50 и Ил-20 помагат на руските сили да откриват въздушни цели на разстояние до 600 км и предават информация в реално време на руските контролни пунктове в Украйна.

Ихнат заяви, че това наблюдение е позволило на руската тактическа авиация да вижда украинските самолети от разстояние и е повишило ефективността на операциите на тактическата авиация.

Южното оперативно командване на Украйна съобщи, че руските сили разполагат само с три самолета А-50 и шест модернизирани самолета А-50У, които ще бъдат на въоръжение преди 14 януари 2024 г., а Ихнат заяви, че унищожаването на един от тези няколко самолета ще намали до известна степен руските оперативни способности.

Ихнат заяви, че сериозните повреди на самолета Ил-22 са го направили неизползваем, но че руските сили вероятно ще заменят както унищожения А-50, така и повредения Ил-22.

Ихнат поясни, че унищожаването на тези самолети няма да повлияе на интензивността на руските ракетни и безпилотни удари, тъй като руските сили програмират тези ракети и безпилотни самолети с определени маршрути и цели от наземни позиции.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 16 януари, че Украйна трябва да получи превъзходство във въздуха, така както получи превъзходство в Черно море след ударите по руските военноморски средства в окупирания Крим.

Съобщава се, че поне две китайски държавни банки са наредили да се преразгледа бизнесът им с руски клиенти и ще прекратят връзките си с руски юридически лица, на които са наложени санкции, и с юридически лица, свързани с руската отбранителна промишленост.

На 16 януари агенция "Блумбърг" съобщи, че запознати лица са заявили, че поне две банки, собственост на Китайската народна република (КНР), са наредили да се преразгледат международните сделки с руски клиенти, след като на 22 декември 2023 г. Съединените щати разрешиха вторични санкции срещу финансови институции, които улесняват заобикалянето на руските санкции и подкрепят руските военни усилия в Украйна.

Тежки присъди за над 200 украински военнопленници в Русия

Някои от тях са осъдени на доживотен затвор

Източниците на "Блумбърг" заявиха, че тези китайски банки проверяват бизнес регистрациите на клиентите, упълномощените бенефициенти и крайните контрольори, за да установят дали клиентите са руснаци, извършват бизнес в Русия или прехвърлят критични обекти към Русия чрез трета държава.

Източниците на "Блумбърг" заявиха, че тези банки ще прекъснат връзките си с тези клиенти, независимо от валутата или местоположението на транзакциите.

"Блумбърг" съобщи, че четирите най-големи държавни банки в КНР в миналото са спазвали предишни санкции на САЩ срещу Иран и Северна Корея.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира репортажа на "Блумбърг" от 16 януари.

Русия разчита на китайски структури за стоки с двойна употреба за използване в Украйна и за съставни части в руското военно оборудване.

ISW вече е оценявала, че Китай вероятно е участвал активно в различни схеми за избягване на руските санкции, но изглежда, че вторичните санкции на САЩ може да се окажат достатъчно заплашителни, за да накарат Китай да се откаже от много от тези схеми.

Съобщената китайска реакция на вторичните санкции на САЩ показва още, че Китай има резерви по отношение на желаното от Кремъл "партньорство без граници" между двете държави.

Северна Корея се хвали с приятелските си отношения с Русия

Путин ще се срещне с външния министър на Пхенян

Руският външен министър Сергей Лавров благодари на севернокорейския външен министър Чое Сон-хуей за подкрепата на Северна Корея за Русия по време на войната по време на официалното държавно посещение на Чое в Москва на 16 януари.

Лавров изтъкна посещението си в Пхенян през октомври 2023 г. и срещата на руския президент Владимир Путин със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун в Русия през септември 2023 г. като "само началото" на всестранното развитие на отношенията между Русия и Северна Корея.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Лавров и Чое са се срещнали с Путин, за да обсъдят нови неуточнени руско-севернокорейски споразумения.

Русия вероятно напредва в усилията си да се снабди с боеприпаси и балистични ракети от чужбина, като се съобщава за недостиг на руски боеприпаси и ограничения в производството на ракети.

Заместник-началникът на украинското Главно управление на военното разузнаване (ГУР) генерал-майор Вадим Скибицки съобщи, че Северна Корея е доставила на Русия един милион артилерийски боеприпаси от септември до ноември 2023 г., а западни и украински официални лица заявиха, че руските сили са изстреляли поне една севернокорейска балистична ракета срещу Украйна.

Bloomberg: Китайските банки затягат ограниченията срещу Русия

Те се страхуват от американски вторични санкции

На 16 януари Върховната рада на Украйна прие на второ четене закон за цифровизация на украинските военни архиви.

Законът ще подобри регистъра на мобилизирания персонал, наборниците и резервистите и ще въведе възможност за създаване на цифров военен счетоводен документ.

Украинското министерство на отбраната (МО) съобщи, че проектозаконът ще създаде и портал за електронни услуги за военнослужещи и наборници.

Украинското МО също така заяви, че проектозаконът ще позволи на Украйна да укрепи киберзащитата си, да разшири достъпа си до разузнавателна информация на неуточнени съюзници, да разработи и внедри нови бойни системи и да разположи ИТ системите си за съхранение на военни данни в облак в държави - членки на НАТО, като по този начин украинските системи за противовъздушна отбрана, които в момента защитават националните центрове за данни, ще могат да обхванат военната и гражданската инфраструктура.