Твърденията на западни вътрешни източници за исканията на Кремъл за прекратяване на войната в Украйна продължават да съвпадат с многократните публични изявления на представители на Кремъл, очертаващи исканията на Русия.
Те показват, че целта на Русия за капитулация на Украйна и унищожаване на НАТО остава непроменена.
"Ройтерс" съобщи на 28 май, че три руски източника, запознати с мирните преговори, са заявили, че руският президент Владимир Путин иска западните държави да представят "писмено" обещание, че НАТО няма да се разширява на изток; неутралитет на Украйна; облекчаване на санкциите; размразяване на руски активи на Запад; и неопределена защита за рускоезичните в Украйна.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Представители на Кремъл многократно са използвали твърдения, че украинското правителство дискриминира рускоезичните в Украйна, за да оправдаят призивите на Русия за смяна на режима в Украйна и инсталиране на прокремълски марионетен режим.
Исканията на Русия бяха същите, когато Путин започна войната през февруари 2022 г.
Представители на Кремъл последователно и публично са призовавали за исканията, които вътрешни източници на "Ройтерс" очертаха. Русия настоява Украйна да се ангажира с неутрален, необвързан статут, което би изисквало от Украйна да промени конституцията си, а от НАТО да промени политиката си на "отворени врати".
Руски представители също така многократно са заявявали, че всяко бъдещо мирно споразумение трябва да премахне "основните причини" за войната, които руските представители преди това са определяли като предполагаемо нарушение от страна на НАТО на неофициалните ангажименти да не се разширява в Източна Европа и по границите на Русия през 90-те, 2000-те и 2010-те години, както и предполагаемата дискриминация от страна на украинското правителство срещу руснаците и руския език, медии и култура в Украйна.
Представители на Кремъл изрично подчертаха "основните причини" за войната и исканията на Русия за неутралитет на Украйна отново на 28 май.
ISW продължава да оценява, че тези искания са част от усилията на Кремъл да принуди Запада да предаде Украйна и да разбие съюза за сигурност на НАТО.
Кремъл обвинява САЩ, че НАТО е провокирал войната в Украйна
САЩ разширили НАТО до границите на Русия
Путин поддържа искането си Украйна да отстъпи всичките четири области, които Русия е незаконно анексирала, но не е напълно окупирала, дори след като представители на Кремъл са сигнализирали, че Русия има териториални амбиции извън тези четири области. Източник на Ройтерс е заявил, че Путин сега е по-малко склонен да прави териториални компромиси и продължава да изисква целостта на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области - включително районите, които руските сили в момента не окупират.
Източникът е заявил, че "Путин е втвърдил позицията си" по отношение на територията. Путин за първи път поиска през юни 2024 г. Украйна да отстъпи всичките четири области и руските представители често повтарят това искане оттогава.
Вестник "Вашингтон пост" съобщи на 27 май, че украинското военно разузнаване оценява, че руското военно командване е разположило 125 000 души персонал на границите на Сумска и Харковска области - две области, които Русия не е анексирала незаконно.
Руските сили провеждат офанзивни операции, насочени към създаването на буферна зона в Харковска област от май 2024 г.
Руските сили наскоро предприеха атаки за създаване на буферна зона в северната част на Сумска област, като руски представители призовават Русия да превземе град Суми, което вероятно ще постави условия Русия да анексира областта.
Русия вероятно ще се затрудни да превземе изцяло четирите незаконно анексирани области, особено след като превземането на силно укрепения крепостен пояс в Донецка област и форсирането на река Днепър в Херсонска област ще изисква значително по-големи групировки от силите, разположени в момента в Източна и Южна Украйна.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви на 28 май, че почти 175 000 души са пристигнали във военни части и че над 14 000 души са се присъединили към доброволческите части от началото на 2025 г., което е общо около 1285 души на ден.
Медведев също така повтори твърдението на Путин от 13 май, че 50 000 до 60 000 души доброволно се присъединяват към руската армия всеки месец.
На 27 и 28 май украинските сили извършиха серия от удари с дронове на далечен обсег, насочени към руската отбранително-промишлена база (ДИБ). Украинският Генерален щаб съобщи на 28 май, че украински специални части и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са ударили фабриката за дронове "Кронщадт" в Дубна, Московска област.
Украинският Генерален щаб отбеляза, че заводът е специализиран в производството на системи за наземно управление на дронове за дронове "Орион", "Иноходец", "Молния", "Гром", "Термин", "Хелиос" и "Сириус". Геолокиран кадри показват дронове, ударили завода в Кронщадт.
Украинският Генерален щаб съобщи, че СБУ е ударила и завода "Радуга" в Дубна, който произвежда крилати ракети, включително ракети Х-101/55, Х-69 и Х-59МК.
Геолокиран кадри показват удар с дрон срещу завода "Радуга".
Западните съюзници на Украйна продължават да предоставят военна помощ на Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви на 28 май, след среща с украинския президент Володимир Зеленски в Берлин, че Германия ще финансира "значителна" част от разходите за експлоатация на украинските сателитни системи Starlink.
Германското министерство на отбраната (МО) обяви на 28 май, че Германия ще достави на Украйна боеприпаси, стрелково оръжие, системи за противовъздушна и наземна отбрана и ще инвестира пет милиарда евро в украинската отбранителна индустриална база.
Германското министерство на отбраната заяви, че Германия ще подкрепи по-стабилно сътрудничество между германски и украински компании от отбранителната промишленост. Мерц заяви на 28 май, че Германия ще помогне за финансирането на украинското производство на оръжия с голям обсег.
USD
CHF
EUR
GBP
