Докато украинската армия нанася удар след удар в района на Херсон, загатвайки по този начин за подготовка за контранастъпление, друга невидима сила им помага от другата страна на фронта - армия от партизани, мрежа от агенти и информатори, които действат в тила на врага, обобщава в обзорен материал Руската служба на Би Би Си.
Украинският град Николаев става фактически щаб на съпротивителното движение на южния фронт. Край пътя има огромни билбордове, изобразяващи фигура в качулка със скрито лице и надпис: "Херсон. "Рух опору" (така се нарича съпротивителното движение): партизаните виждат всичко." Плакатът има за цел да изнерви руските окупатори и от друга страна да окаже морална подкрепа на онези, които са попаднали под тяхна власт, коментират от Би Би Си.
"Рух опору": не е само една група... Масово е... тотална съпротива", настоява събеседникът на британската медия, наречен условно Саша. Той крие лицето си с маска.
Малко преди да започне войната Украйна подсили своите специални сили, отчасти за да създаде и управлява съпротивително движение. Властите дори публикуваха инструкции за кандидат-партизани в PDF формат: как да режат гуми на колите на нашествениците, да наливат захар в резервоарите им или как да не се подчиняват на заповеди по време на работа.
"Бъди сприхав", гласи например една от инструкциите.
Но екипът от информатори на Саша прави нещо друго: те проследяват движенията на руските войски в Херсон.
"Да кажем, че вчера забелязахме нова мишена, изпратихме я на военните. След ден или два тази цел вече я няма... Така живеем", казва Саша, показвайки ни различни видеоклипове, които получава ежедневно от съседния регион.
"Идва конвой... Вижте... Някой се движи по пътя и знае, че там има база, която може да е завзета от окупаторите. Ето, той отива и снима всичко това, за да разберем каква техника има там", коментира той.
Саша описва своите агенти като украинци, които "не губят надежда за победа и искат страната да им бъде освободена".
"Разбира се, че има страх - признава Саша. - Но службата към родината е по-важна."
Със Саша работи друга група, която изпраща дронове през фронтовите линии до Херсон, за да проследяват цели за военните. Всички участници са доброволци, а не войници. Чрез социалните мрежи събират пари за скъпата си техника.
Сергей, командирът на групата, отглеждал декоративни растения преди войната, но решил да се присъедини към битката на южния фронт, след като видял телата на цивилни, убити в Буча.
"Психологическото ми състояние просто не ми позволяваше да си стоя вкъщи - поради това, че не разбирах за какво мога да мисля или какво друго мога да правя, докато войната продължава", обяснява Сергей.
Пътят, който е избрал, е изключително опасен. Неговата група от четирима души е обстрелвана от руски войски всеки път, когато излизат на мисия, но досега са избегнати жертви.
"Понякога се оказва, че работим нормално и не попадаме под обстрел, но понякога стрелят по нас на излизане", Сергей вдига рамене и се разлива в мека усмивка. "Разбирам, че до известна степен това е късмет, и рано или късно това може да се случи.Но какво мога да направя по въпроса? Нищо,по-добре е просто да не мислиш за това.По-добре е да си вършиш работата спокойно.Ако ми се случи това,поне няма да е напразно, а в името на нещо."
Партизаните се борят, за да попречат на окупацията на Херсон от руските войски да стане постоянна - да осуетят референдума, който Москва очевидно се готви да проведе там.
Русия вече въведе рублата на тази територия и пусна мобилните си комуникации, като залива украинците с пропаганда от руските държавни телевизионни канали. Местните журналисти или избягаха, или се скриха.
Изпълняващият длъжността ръководител на Херсонската областна администрация Дмитрий Бутрий сега работи в Николаев в малък офис, защитен с чували с пясък.
"Мога да кажа едно нещо: така или иначе референдумът ще бъде фалшифициран, никой няма да гласува за Русия, повярвайте ми", уверява Бутрий. "Да, те се опитват да проведат референдум чрез насилие, мъчения, заплахи, въвеждане на рублата. Но това е фалшиво, режисирано. Мисля, че няма да успеят."
Едва ли обаче в момента това тревожи Москва. Херсонска област е стратегически регион за Русия, източник на вода за Крим, който тя незаконно анексира през 2014 г. Освен това през Херсонска област минава сухопътен коридор от Русия към полуострова.
Някои жители на Херсон преминаха на страната на Русия и й помагат. Затова екипът на Саша поддържа база данни за "колаборанти" въз основа на вътрешна информация.
"За да не може по-късно никой от тях да каже, че е бил със съпротивата", обяснява Саша.
Но тази информация е и за сплашване - партизаните са насърчавани да разлепят заплашителни листовки по къщите на дезертьорите, например портрет на мъж на фона на ковчег или подпис "Търси се" с предложение за награда за главата му .
Активистите снимат тези листовки и ги изпращат на Саша.
"Появяват се голям брой листовки. Това показва колко хора има, които не се страхуват. Разбирате ли? В града, където камери и патрули има на всяка крачка, човек трябва да намери принтер - а някои и цветен - да мине по улицата и да ги разлепи. Всеки патрул ще спре и всичко може да завърши тъжно за човека."
На тези, които минаха на страната на Русия, им се случиха редица покушения- блогър беше застрелян, служител на установената от Русия администрация беше убит, а няколко други бяха ранени при експлозии на коли бомби.
Най-високопоставените дезертьори сега носят бронежилетки на обществени места.
Партизаните, с които се е срещнал журналистът на Би Би Си, уверяват, че нямат нищо общо с това, но, между другото, и те не изпитват съчувствие.
"Освен думата предател и копеле, нищо не ми идва наум. По някаква причина всички напуснахме домовете си и отидохме да се бием, а те просто избраха другата страна. Това са нашите врагове днес", казва Саша.
"Те си избраха живота. Покушение? Е, какво да се прави? - вдига рамене друг партизанин, който не пожела да назове името си. - Значи съдбата им е такава, че ги нападат. Е, трябва да се борим с тях някак. Така че нека се страхуват. Колаборационисти. Както и да е, ние ще победим и Украйна ще се върне в границите си."
Владимир Путин казва, че Русия е нахлула в Украйна, за да я освободи, но в Херсон руснаците управляват с насилие и страх. Откакто Русия окупира региона през март, стотици хора са били задържани, много са били измъчвани, някои са изчезнали и с тях няма връзка със седмици. Някои са намерени мъртви или върнати на роднини в чували за трупове.
Източници в града казват, че военните патрулират по улиците и спират автобуси, за да претърсят пътниците. Най-малкият намек за подкрепа на украинските сили, като съобщение в месинджър или снимка на телефона, може да доведе до арест.
Всеки път, когато Олег се усмихне пред огледалото, празнините в устата му напомнят за побои по време на разпити от руски следователи. Олег казва, че не само са му избили зъбите, но и са счупили седем ребра, три от които все още не са сраснали.
Всъщност името му не е Олег, но той помоли да не се разкрива самоличността му.
Олег е станал свидетел на изтезанията на друг затворник, Денис Миронов. Той почина, докато беше в ареста.
Олег разказва подробности, от които човек настръхва. На 27 март той и Денис са били хванати на улицата и бити непрекъснато, в първите часове с електрошок.
Те са били душени и заплашени със смърт. Олег е сигурен, че служителите на ФСБ са провели разпита.
"Търсеха нацисти и ме биеха, защото имах плешива глава. Да си плешив, означава да си нацист. Тук казват, нацист, проклет, добре, хвани го", казва Олег. "Ти си американски агент!" И всичко това съвсем сериозно, ти си обвинен в това и си "наказан" за това.
Месец преди ареста им, когато Русия нахлува в Украйна, Денис и Олег се присъединяват към доброволчески отряд за териториална отбрана.
Но много военни тогава избягаха с първите експлозии, а тези, които останаха в Херсон, бързо бяха разбити. Така и двамата стават партизани, биейки се с руските сили във вече окупираната територия.
"Събирахме информация за позициите им, местонахождението им. Къде са, в какво количество, къде се движат - предавахме я нататък и така", казва Олег.
Друг партизанин разказа как е помогнал на украинските военни да избягат с лодки по Днепър, когато са били обградени, и как е откраднал оръжие от руснаците.
На молбата да разкаже повече, той се смее: "Не мога да ти кажа как! По-добре да се видим по-късно, като победим, и ще ти кажа!"
43-годишният Денис Миронов оставя съпруга и син. Преди войната търгувал с плодове и зеленчуци. Ставайки партизанин, той разнася храна из Херсон с микробус с надпис "Хляб" и в същото време събира информация по пътя.
Заедно с Олег те също събират оръжия за случай на контранастъпление на украинската армия за освобождаване на Херсон, което всички чакат. Те обаче са арестувани и изтезавани.
Много жители напуснаха Херсон скоро след като руснаците го превзеха. Украинските власти наскоро призоваха останалите да се евакуират, предупреждавайки за предстояща контранастъпление. Но напускането оттам не е толкова лесно.
Руските сили ограничават броя на превозните средства, пресичащи фронтовите линии, и оставят само един маршрут към контролираните от Украйна райони -пътя, водещ на север към Запорожие.
Много контролно-пропускателни пунктове по пътя не позволяват излизането на украински мъже в боеспособна възраст.
Дори жени и деца чакат седмици за място в евакуационните автобуси или са принудени да плащат непосилни пари за място в личен автомобил.
Стотици обаче бягат всеки ден. Виждаме хора, които почти изпадат от автобусите вечер или едва излизат от задушните, претъпкани коли на паркинга на супермаркет, който служи като разпределителен пункт за тези, които са бежанци в собствената си страна.
Жителите на Херсон вече видяха няколко удара по руски складове за боеприпаси. Те също видяха удари по мостовете през Днепър, включително Антоновския, за да прекъснат каналите за доставки за руснаците.
Мнозина, които са останали в града, са готови да се бият, е сигурен Саша. Тези, с които разговарях, казват, че много малко подкрепят руските военни в града, а след обиски, арести и побоища през последните месеци те са още по-малко.
"Когато украинската армия започне контранастъпление, хората ще бъдат готови и ще помогнат", обобщава той.
Олег, след всичко, което е преживял в плен, се завръща на южния фронт, за да се бие за родния си град заедно с армия от партизани.
"Можете да завземете територия, но не можете да завладеете хората", казва той. "Руснаците никога няма да бъдат в безопасност там. Защото хората не ги очакват, хората не ги искат. Хората не не ги харесват и няма да се примирят с това."
USD
CHF
EUR
GBP
