Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е скептичен относно предложенията Европа да изпраща мигранти в трети страни за обработка на техните молби за убежище по примера на Албания и Италия, предаде Файненшъл Таймс.
"Нека бъда внимателен тук. Това е двустранно споразумение. Не знам дали може да се повтори на европейско ниво. Трябва също така да видим дали наистина работи", каза Мицотакис в интервю за медията.
"Тези хора се обработват съгласно италианското законодателство за предоставяне на убежище и каквото и да се случи с тях, те по един или друг начин ще бъдат върнати в Италия. Ако го направим на европейско ниво . . . къде биха отишли?", зачуди се гръцкият премиер.
Мицотакис призова ЕС да увеличи законната миграция успоредно с усилията за ограничаване на незаконните влизания, тъй като има критична нужда от квалифицирани и неквалифицирани работници в европейската икономика.
По думите му "ако искате да построите голяма ограда, имате нужда и от голяма врата" и подчерта недостига на работна ръка в Гърция: "Кой ще ни бере маслините? Ние сме континент, който се свива и всички осъзнаваме, че за да поддържаме производителността си, ще ни трябва работна ръка, неквалифицирана или квалифицирана."
Мицотакис посочи, че Гърция е спасила "хиляди хора в морето", но изтъкна, че страната ще "затрудни влизането на хора".
Гръцкият лидер, който е на власт от 2019 г. и е политически съюзник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, призова Брюксел да удвои усилията за увеличаване на броя на неуспешните депортирани мигранти, който в момента възлиза на 20%.
"Има хора, чиито молби за убежище са отхвърлени . . . и какво да правим с тях никога не е било тема на дискусия. Някои от идеите, които бяха предложени, ми се струват интересни. Но мисля, че все още сме на ранен етап от представянето на конкретно предложение", изтъкна Кириакос Мицотакис.
Мицотакис се присъедини към 11 други лидери на ЕС, включително фон дер Лайен, преди срещата на върха в Брюксел в четвъртък сутринта, където обсъдиха доброволно репатриране и "центрове за връщане".
Миналата седмица полският министър Туск каза, че временно ще спре правото на убежище за хора, идващи в страната през Беларус, като определи това за опити на Минск и Москва да дестабилизират Полша.
Неговият ход дойде, след като Финландия затвори границата си с Русия, а финландският премиер Петери Орпо в четвъртък призова други страни също да изградят огради, за да защитят външната граница на блока. Той призова ЕС да приеме ново законодателство за противодействие на "инструментализираната миграция" от Русия и Беларус.
На 9 септември Германия също въведе граничен контрол на всички свои граници, за да се справи с нелегалната миграция и да защити обществото от ислямисткия екстремизъм,
Докато германската дясна опозиция настоява Берлин да възложи предоставянето на убежище по начина, по който го прави Италия, Олаф Шолц каза в четвъртък, че "концепции, които представляват само много малко, малки капки, ако погледнете числата, всъщност не са решението за толкова голяма страна като Германия", в очевидно позоваване на факта, че само 16 мъже досега са били изпратени от Италия в Албания.
На 15 октовмри италианският премиер Джорджия Мелони определи плана за изпращане на мигранти в Албания като "смел и безпрецедентен", заявявайки, че Италия дава пример на останалата част от Европа, като изпраща мигранти в трети страни за обработка на техните молби за убежище.
Под условията на петгодишното споразумение с Албания, до 36 000 мигранти могат да бъдат изпратени в страната всяка година. Центровете ще се управляват по италианското законодателство, с италиански служители и съдии, които ще разглеждат делата чрез видео връзка от Рим.
USD
CHF
EUR
GBP
