Министър-председателят на Косово Албин Курти в понеделник обвини Сърбия в липса на воля за нормализиране на отношенията с Прищина, съобщава N1.
След среща на лидерите на Западните Балкани и служители на Европейския съюз (ЕС) в столицата на Северна Македония Скопие, Курти каза, че Белград няма нито воля, нито желание за процеса на нормализиране, добавяйки, че той призова за разделяне на процесите на европейска интеграция и нормализация за Косово.
Не трябва да бъдем наказвани, защото сме нормална, демократична държава, която трябва да нормализира отношенията с държава, която не е демократична, каза той пред репортери в Скопие. Той добави, че Косово, където 94 процента от обществото иска да се присъедини към ЕС, не трябва да бъде заложник на страна, в която само 35 процента от обществото подкрепя членството.
Косовският премиер каза още, че в момента диалогът Белград-Прищина е в ход на ниво главни преговарящи, без изгледи за среща на високо ниво в скоро време.
Курти каза, че мерките за сигурност спрямо Сърбия ще останат в сила, докато съществуват паравоенни групи.
Припомняме, че етническите сърби в Северно Косово започнаха тази година кампания за събиране на подписи, за да отстранят четирима етнически албански кметове. Заради избора на кметовете миналата година нарасна напрежението между Сърбия и Косово.
Петиции са били разпространявани в общините Северна Митровица, Лепосавич, Звечан и Зубин Поток, където живее по-голямата част от етническото сръбско малцинство в Косово.
Поддръжниците на нови общински избори се нуждаят от подписите на поне 20% от имащите право на глас.
"Като демократична държава ние зачитаме правата на всички граждани без никакво етническо разграничение и това право ще бъде зачитано", каза по-рано през януари косовският президент Вьоса Османи, чийто етнически произход е албански.
Етническите сърби с огромно мнозинство бойкотираха изборите през април 2023 г., спечелени от етнически албанци. Те се опитаха да блокират избраните кандидати да пормат постовете си месец по-късно. Десетки бяха ранени и от двете страни, когато протестиращите се сблъскаха с косовската полиция и след това с мироопазващите сили на НАТО.
Премиерът на Косово Албин Курти каза през лятото, че общинските избори могат да бъдат повторени, ако поддръжниците си осигурят основа, която отговаря на конституционните правила, като например петиция.
Косово продължава да вижда заплаха в действията на Сърбия и властите считат, че има основание косоварите да се чувстват в опасност. Това заяви в началото на януари министърът на отбраната Еюп Македонци. По думите му Сърбия подкрепя въоръжени паравоенни групировки. Белград е разположил три военни бригади в южната част на своята територия и е създала 48 оперативни бази по граничната линия с Косово.
Прищина не е доволна, че ЕС изглежда не е склонен да санкционира Сърбия за акта на агресия в Банска край Звечан. По думите му, атаката от 24 септември е била подкрепена от държавните структури на Сърбия, а целта е била тази част от територията на Косово да бъде отделена. Той вярва, че все още има риск и заплаха от повторение на този случай.
Проблем между двете държави бяха и номерата на автомобилите. Враждата се превърна в пречка в и без това спорните отношения между двете страни, 25 години след 10-седмичните натовски бомбардировки на Сърбия, след като нейните сили извършиха кампания за етническо прочистване срещу албански мюсюлмани в Косово. Сърбия не признава Косово. То не е признато и от пет страни от ЕС: Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция.
USD
CHF
EUR
GBP
