Ръководители на страни на глобалната климатична конференция COP26 в Глазгоу обещаха да спрат обезлесяването до края на десетилетието и да намалят емисиите на мощния парников газ метан, информира "Ройтерс".
Въпреки че големите сили си размениха обвинения за неспособността на света да се споразумее за бързо намаляване на използването на изкопаеми горива, за да се ограничи глобалното затопляне до управляеми нива, има поне знаци на решимост в други области.
Близо 90 страни се присъединиха към усилията, водени от САЩ и ЕС, за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г., уточни високопоставен служител на администрацията на американския президент Джо Байдън преди официално съобщение днес.
Метанът се задържа по-краткотрайно в атмосферата от въглеродния диоксид, но е 80 пъти по-мощен в затоплянето на Земята. В резултат на това намаляването на емисиите на газа, за който се смята, че представлява 30% от глобалното затопляне от времената преди индустриалната епоха, е един от най-ефективните начини за забавяне на климатичните промени.
Глобалното обещание за метана, което беше обявено за първи път през септември, вече включва половината от 30-те най-големи замърсители с метан, които представляват две трети от световната икономика според американския представител.
Сред новоподписалите, които ще бъдат обявени по-късно днес, е Бразилия - един от петте най-големи замърсители с метан в света, който се генерира в храносмилателните системи на кравите, в отпадъците от депа и при производството на нефт и газ. Три от останалите - Китай, Русия и Индия - не са се подписали, докато Австралия заяви, че няма да подкрепи обещанието.
Човечеството също така увеличи парниковите газове в атмосферата, като изсича горите, които поглъщат приблизително 30% от емисиите на въглероден диоксид според Института за световните ресурси.
През 2020 г. светът е загубил 258 000 кв. км гора - площ, по-голяма от Великобритания според Global Forest Watch на Института за световни ресурси.
Повече от 100 национални ръководители вчера обещаха да спрат и обърнат обезлесяването и деградацията на земята до края на десетилетието, подкрепено от 19 млрд. долара в публични и частни средства за инвестиране в опазването и възстановяването на горите.
"Нека сложим край на това голямо глобално клане с моторни резачки, като направим консервацията да стори това, което знаем, че може да направи и да осигури дългосрочни устойчиви работни места и растеж", настоя британският премиер Борис Джонсън.
COP26 има за цел да поддържа жива целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с нивата отпреди индустриалната епоха, за да предотврати още по-големи щети от засилените горещи вълни, суши, бури, наводнения и щети по крайбрежието, които климатичните промени вече причиняват.
Съгласно споразумението 12 страни се ангажираха да осигурят 12 млрд. долара публично финансиране между 2021 и 2025 г. за развиващите се страни за възстановяване на деградирала земя и справяне с горските пожари.
Най-малко 7,2 млрд. долара ще дойдат от инвеститори от частния сектор, представляващи 8,7 трлн. долара в активи под управление, които също обещаха да спрат да инвестират в дейности, свързани с обезлесяването, като отглеждане на добитък, палмово масло и соя и производството на целулоза.
Пет страни, включително Великобритания и САЩ, и група глобални благотворителни организации също така се ангажираха да предоставят 1,7 млрд. долара за подкрепа на коренно население за опазването на горите и за укрепване на техните права върху земята.
Бразилия, която вече разчисти огромни части от тропическите гори на Амазонската джунгла, пое нов ангажимент да намали емисиите си на парникови газове с 50% до 2030 г., в сравнение с предишното обещание от 43%.
Премиерът Нарендра Моди за първи път определи целева дата за Индия, която силно разчита на въглищата, да намали въглеродните си емисии до ниво, което може да абсорбира, макар и чак през 2070 г. - 20 години след глобалната препоръка на ООН.
Но засега има малко признаци за по-голяма споделена решимост от страна на двата най-големи замърсителя с въглеродни емисии в света, Китай и САЩ, които заедно представляват повече от 40% от глобалните емисии на парникови газове, но са в конфликт по множество политически и търговски въпроси.
Президентът на САЩ Джо Байдън набеляза Китай и водещия производител на петрол Русия за това, че не са успели да засилят своите климатични цели в Глазгоу.
Пекин отхвърли опитите на Вашингтон да отдели проблемите на климата от техните по-широки разногласия.
"Глобал таймс", англоезичен официоз на Китайската комунистическа партия, подчерта в редакционна статия, че САЩ не трябвало да очакват да могат да влияят на Пекин относно климата, като същевременно го атакуват за правата на човека и други въпроси.
USD
CHF
EUR
GBP
