На руско-украинските преговори за прекратяване на огъня се обсъжда определянето на статута на Украйна като неутрална демилитаризирана държава според австрийския или шведския вариант.

Този вариант "може да се разглежда като известен компромис", каза говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков.

Според ръководителя на руската делегация на преговорите Владимир Медински украинската страна е предложила австрийския или шведския модел, а въпросите се обсъждат на ниво ръководства на министерствата на отбраната на Русия и Украйна.

Подобен модел предполага страната да се откаже от присъединяване към военни блокове и разполагането на чужди военни бази на своя територия, а да има собствена армия и флот, каза Медински.

Киев обаче напомня, че страната вече е обявила неутралитет и статут на необвързана през 2010 г., а четири години по-късно Русия анексира Крим и подкрепи сепаратистите в Донбас.

Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария и член на украинската делегация, уточни, че тъй като Украйна е във война с Русия, разговорите не са били за шведския или австрийския модел на неутралитет, а за украинския.

В Киев коментират идеята за неутралитета

В Киев коментират идеята за неутралитета

Украйна иска ефективни гаранции за своята сигурност

"На първо място, това означава абсолютни гаранции за сигурност. Истински, а не протоколни или будапещенски. А това означава, че подписалите гаранциите страни няма да стоят настрана в случай на нападение срещу Украйна, както е днес. Но те активно участват на страната на Украйна в конфликта и официално гарантират незабавната доставка на необходимия обем оръжия за нас", цитират украинските медии думите на Подоляк.

Няма значение как ще се нарича вариантът за неутралитет на Украйна, стига приемането му да спре военните действия. BBC обяснява какво представляват моделите на европейски неутралитет.

Путин обяви условията за Украйна - първо неутралитет

Путин обяви условията за Украйна - първо неутралитет

Иска признаване на Крим и демилитаризация

Австрийският модел

Австрия не граничи с Русия, но е заобиколена от всички страни от приятелски държави, членки на НАТО (Италия, Германия, Словения, Чешката република, Словакия и Унгария), както и от нечленуващите в НАТО Швейцария и Лихтенщайн.

Неутралитетът на Австрия до известна степен се налага. След Втората световна война Австрия е окупирана от страните победителки, които искат да я включат в своята сфера на влияние.

Бившите съюзници от антихитлеристката коалиция не успяват да се споразумеят за бъдещето на Австрия - дали ще се присъедини към социалистическия лагер, или ще последва пътя на западните страни. Решението на проблема е Декларацията за независимост, подписана през 1955 г., и провъзгласяването на неутрален статут на Австрия.

Обявеният от Австрия неутралитет не само я предпазва от окупация, но и ѝ дава гаранции за сигурност от САЩ - което не е никак неоправдано, тъй като по това време Австрия граничи със страните от Варшавския договор, Чехословакия и Унгария, както и с комунистическа Югославия.

След разпадането на социалистическия блок неутрална Австрия всъщност се оказа под чадъра на НАТО - само Швейцария или Лихтенщайн можеха да я нападнат, без да нарушат границите на останалите страни от Алианса, но този сценарий изглежда фантастичен.

Въпреки отказа си да участва във военни съюзи и забраната за военни бази на своя територия, Австрия участва в различни военни програми на НАТО, подпомага Алианса в бойни операции и е член на структурата за сигурност на Европейския съюз.

Партньорството между Австрия и Алианса става все по-силно - например миналата година беше сключено споразумение за офис за връзка с НАТО във Виена.

От време на време се обсъжда (обикновено в предизборни периоди) евентуално членство на Австрия в НАТО, но тази идея все още не се споделя от по-голямата част от населението.

Шведският модел

Шведският неутралитет има много по-дълга история от австрийския. В продължение на три века след края на Наполеоновите войни Швеция избягва да сключва военни съюзи с когото и да било и се опитва да не провокира съседите си - и успява.

В различни научни статии позицията на Швеция се описва като идеалната форма на ненамеса във военни конфликти. Цената на тази политика е необходимостта постоянно да се балансира между големите сили и да се сътрудничи с различни одиозни режими, за да се запази независимостта. Например по време на Втората световна война Швеция търгува и поддържа приятелски отношения с Третия райх и страните от Оста на Хитлер.

След края на Втората световна война и началото на Студената война Швеция остава вярна на себе си - не се присъединява към НАТО или Източния блок. "Провеждаме политика на активен неутралитет", заявява покойният шведски министър-председател Улоф Палме. Но Швеция не е напълно неутрална. В следвоенните години тя активно си сътрудничи със западните страни и американското разузнаване, а след разпадането на социалистическия лагер и СССР това сътрудничество само се засилва.

В съвременните документи на НАТО Швеция е посочена като "неутрален" съюзник. Стокхолм е един от първите участници в програмата на НАТО "Партньорство за мир" през 1994 г., а шведската армия и Северноатлантическият алианс редовно провеждат съвместни военни учения.

Шведски военни и граждански експерти са участвали във всички операции под ръководството на НАТО с мандат на ООН - в Босна и Косово, в Мали, като част от Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан и в патрулите на ЕС и НАТО за борба с пиратството в Индийския океан.

По време на операцията на НАТО срещу режима на Кадафи в Либия през 2011 г. Швеция изпрати осем изтребителя Saab Gripen, разузнавателен самолет Gulfstream IV и самолет за зареждане с гориво C-130 Hercules, както и екип от военни експерти.

На 24 септември 2021 г. министрите на отбраната на Швеция, Дания и Норвегия подписаха споразумение за задълбочаване на военното сътрудничество. Шведският министър на отбраната Петер Хултквист заяви тогава, че ситуацията в Северна Европа и проливите на Балтийско море се е влошила заради Русия, която, според него, е "готова да използва военната си мощ за постигане на политически цели и задачи".

Путин: Западът не познава Русия, ако мисли, че ще отстъпим

Путин: Западът не познава Русия, ако мисли, че ще отстъпим

Москва щяла да постигне целите си в Украйна