Предизвикателният руски опозиционер Алексей Навални, който последно беше осъден на три години и половина условно, явно окончателно изнерви президента Путин, твърди Андрей Гурков в коментар, публикуван от Дойче веле.

В навечерието на Новата 2015 година руските специални части за борба с безредиците ОМОН отново арестуваха Алексей Навални, който наруши строгия си домашен арест, за да участва в демонстрацията в подкрепа на него и на брат му Олег. Малко след ареста на Навални Държавният департамент на САЩ заяви, че присъдата срещу двамата братя е "тревожно развитие, което цели да накаже и спре политическата активност".

Кремъл още веднъж демонстрира брилятна режисура в постановката със заглавие "Съдебният процес срещу Алексей Навални и неговия брат Олег". Всичко беше изпипано и синхронизирано до последния детайл - обвинението, присъдата, както и моментът на произнасянето й. Когато става дума за най-известния и опасен политически противник на Путин, Кремъл не оставя нищо на случайността (сиреч, независимата съдебна компетентност).


Все нови и нови процеси

Руските власти инициират процес след процес срещу опозиционния политик и блогър Алексей Навални, който играеше основна роля в масовите протести срещу изборните фалшификации през зимата на 2011 - 2012 и спечели второ място на изборите за кмет на Москва през 2013 година с 27 процента от гласовете. В тези процеси не става дума при това за неговата политическа активност, а за икономически престъпления, които той бил извършил като бизнесмен. Независими руски експерти и чуждестранни наблюдатели оценяват процесите като скалъпени или най-малкото спорни. Все по-често те говорят за "липса на доказателства за извършени престъпления". Познавачите на днешния московски морал очевидно са наясно, че зад настървеното съдебно преследване на Навални стои Кремъл.

Тактиката на Кремъл цели да накаже и спре политическата му активност, да осуети създаването на собствена партия и да накърни имиджа му на борец срещу корупцията. Чрез съдебните процеси московските власти искат да съсипят политическата му кариера, като същевременно не желаят да го превръщат в мъченик и най-популярен руски затворник. На тази цел са подчинени условните присъди в предишния голям процес, както и в сегашния, при който става дума за подозирано присвояване на пари от козметичната фирма "Ив Роше". Алексей Навални беше осъден условно на три години и половина, а брат му Олег получи ефективна присъда от три години и половина.


Внезапна промяна на датата

Всъщност съдът трябваше да произнесе присъдите на 15 януари 2015 година. Опозицията започна подготовка за голяма протестна демонстрация на този ден. И тъй като девалвацията на рублата явно ще се отрази негативно на потребителските цени през януари и в тази връзка се очаква първата вълна на съкращения поради рецесията, броят на недоволните и готовите за протест би нарастнал значително. Затова не е чудно, че съдът (че кой ли друг?) внезапно изтегли датата за произнасяне на присъдите за 30 декември. Идеална дата за непопулярни съдебни решения. Цяла Москва се подготвя за посрещането на Новата година. Повечето хора вече са отпътували нанякъде, а западняците също са във ваканция. Останалите в Москва пък като по команда започнаха да постват в различните социални мрежи, че би било глупаво да те арестуват в навечерието на Новата година за участие в някакви неразрешени протести.


Кремъл лавира

Всички тези режисьорски похвати, включително и фактическото информационно затъмнение на държавната телевизия относно присъдата, показват само едно. Кремъл е изнервен от започващата тежка икономическа криза, от възможния заразителен пример на киевския Майдан и от значителната популярност на Навални. Затова и лавира. Кремъл взема брата на опозиционера за заложник, а на бившия кандидат за кмет на Москва отсъжда първоначално само "домашен арест", въпреки че прокуратурата пледира за 10 години затвор. По този начин 30 декември 2014 година ни дари с напълно неочакван край на една година, в която популярността на Путин в Русия достигна невиждани висоти благодарение на Олимпийските игри, Крим и антизападната реторика. Само че руската опозиция все пак съществува. И силният мъж в Кремъл явно се страхува от нея.