Проблемът с радикализацията в Белгия е сред мароканците и белгийците, приели исляма. Вероизповеданието не се организира нито от мароканската държава, нито от правителството на Белгия. Говорим за общност, където социалните структури са унищожени. Много семейства на марокански имигранти днес в Белгия, Франция, в Европа не функционират.

Това коментира пред БНР Клод Монике, който е един от най-търсените експерти по антитероризъм и бивш агент на френското външно разузнаване. 

"В мюсюлманския свят действа патриархатът. Бащата е глава на семейството, той ръководи децата, възпитава ги и ги образова. Този авторитет е свързан с факта, че именно бащата изхранва семейството, защото работи и печели пари. В много марокански семейства бащата е загубил авторитет, защото няма работа. Тогава семействата започват да преживяват от парите, изкарвани по престъпен начин от синовете. Най-добрият пример са братята Ел Баркауи, които се самовзривиха на летището и в метрото – баща им кара джип „Порше Кайен“. Джипът не е купен със заплатата му, а с парите от трафика на синовете му. От момента, в който синът престъпник започва да носи парите вкъщи, авторитетът на бащата изчезва, семейството е разрушено и повече няма контрол", обясни специалистът.

Другата страна на проблема бил свързан с квартали като "Моленбек" в Брюксел.

"Там оставихме да се настани хомогенна имиграция. Сама по себе си имиграцията не е проблем. Моят квартал – "Скарбек", също е пълен с имигранти – турци, мароканци, българи, поляци, руснаци, италианци и т. н. Оформя се космополитна общност. Докато в "Моленбек" 85% от имигрантите са мароканци, които идват от един и същ регион. Те създадоха гето. В него полицията трудно прониква и то живее автономно, като затворена общност. Малка част от младежите там израснаха като контрапункт на белгийското общество", изтъква експертът. 

Според него тероризмът не се създава от социалното изключване. Тероризмът е личен избор. Ако всички социално изключени, бедни и нещастни хора ставаха терористи, повече нямаше да можем да излизаме на улицата, убеден е той.

"Става дума за едно малцинство, което прави избор. Вземете например организаторът на парижките атаки Абауд, който твърди, че бил отхвърлен от обществото. Той е син на търговец, родителите му са го записали в едно от най-добрите училища на Брюксел – Колежът Сен Пиер. Абауд не взима изпитите си, просто защото не полага усилия в училище, след което става престъпник. Всеки млад мароканец, който заляга над уроците, след 10 години би могъл да стане атомен физик, телевизионен водещ или дори министър-председател  - нищо не му пречи. Но има едно малцинство, което не може да се интегрира. Ако сте салафист-бандюга без завършено образование и тръгнете да си търсите работа с брада до кръста, защото желаете да приличате на съвременник на Пророка от преди 1400 години, няма кой да ви наеме – обществото те изключва, защото се държиш, по неподходящ начин", посочи още той.

Белгийското общество твърде много е толерирало салафизма, както и Франция, коментира Монике. Салафистката общност, в мнозинството си, не е склонна към агресия, но салафизмът е екстремистка доктрина.

"Тя проповядва, че мъжът и жената не са равни, че демокрацията е неприемлива, защото религията е по-важна от политиката, че сунитите са по-висши от шиитите и т. н. Оставихме тази фашистка по своята същност идеология да се развие. Говорим за малцинство в Белгия от 5-10 хиляди души. Между тях има няколкостотин които се превърнаха в престъпници и след това – в терористи. Ако от самото начало бяхме забранили салафизма, със затварянето на джамиите и със забрана на проповедите им, без съмнение днес нямаше да имаме тези проблеми", убеден е експертът.

"От поне 20 години повтарям, че страната има проблем със салафистите и че един ден ще имаме проблеми с тероризма в Европа. Към мен се отнасяха като с някакъв параноик или почти луд. Наричаха ме краен, пропагандист, израелски лобист и каквото още се сетите. Естествено не бях единствен. И други бивши служители в полицията, разузнаването и интелектуалци предупреждаваха. Но управляващите политици не желаеха да видят тези проблеми. Видяхме резултата", констатира Клод Монике.

Връзката между младите хора, уязвими на манипулация, и радикалната идеология не може да бъде скъкана лесно, категоричен е експертът, като изтъква, че си имаме работа с цяло поколение, с което ще имаме проблеми в следващите 10-15 години.