Ръководителят на главната френска мюсюлманска организация разкритикува остро "едностранно" действие на три ислямски групи да не се присъединят към хартата за борба с екстремизма, подкрепяна от президента Еманюел Макрон, информира "Франс прес".

Макрон иска френските мюсюлмански групи да се присъединят към хартата, тъй като той се стреми да осигури секуларната система на Франция след поредицата от нападения на ислямистки радикали през 2020 г.

Но Комитетът за координация на турските мюсюлмани във Франция и ислямската конфедерация Milli Gorus - и двете се грижат за изхранването на граждани от турски произход, както и движението "Вяра и практика", обявиха късно снощи, че няма да подпишат хартата.

Франция: Позицията ни за радикализма е изопачена, не е ислямофобска

Франция: Позицията ни за радикализма е изопачена, не е ислямофобска

Това било кампания срещу Франция

"Чрез тези повтарящи се действия групите... всички рискуват да бъдат държани отговорни за тази ситуация на разделение", подчерта Мохамед Мусауи, председател на Френския съвет на мюсюлманската вяра (CFCM), формацията, която обединява мюсюлманските групи във Франция.

Този отказ "вероятно няма да осигури успокоение... за състоянието на представителните органи на мюсюлманската религия", добави той.

Източник, близък до проблема, който е пожелал анонимност, е заявил, че трите групи, отказващи да подпишат хартата, били особено притеснени относно определението за чужда намеса в религията и дефиницията за политически ислям.

Раздорът идва по време на сериозно дипломатическо напрежение между Франция и Турция, чийто президент Реджеп Тайип Ердоган многократно критикуваше остро опита на Макрон за крути мерки срещу радикалния ислям в страната.

Макрон дава на френските мюсюлмани 15 дни да признаят, че ислямът е "аполитична религия"

Макрон дава на френските мюсюлмани 15 дни да признаят, че ислямът е "аполитична религия"

"Ако някои не подпишат тази харта, ще направим заключения"

Milli Gorus, общоевропейско движение за турската диаспора, се смята за вдъхновено от идеите на покойния премиер Нечметин Ербакан, смятан за бащата на политическия ислям в Турция и ментор на Ердоган.

"Ние вярваме, че някои пасажи и формулировки в представения текст вероятно ще отслабят връзките на доверие между мюсюлманите във Франция и страната", се казва в изявление на трите групи.

"Освен това, някои изявления накърняват честта на мюсюлманите, с обвинителен и маргинализиращ тон", изтъкват още те.

Пет от деветте групи, които съставляват Френския съвет на мюсюлманската вяра, орган, създаден преди почти 20 години, за да се даде възможност за диалог между правителството и мюсюлманската общност, се присъединиха към хартата след седмици на понякога ожесточени дебати.

Ала провалът на CFCM до момента да покаже напълно единен фронт рискува да ограби инициативата на консенсуса в рамките на мюсюлманската общност, която тя трябва да подчертае.

Правителствен източник обаче настоя, че отказът на групите няма да отслаби процеса, добавяйки, че "маските падат".

"Прави се важно изясняване", каза източникът.

Меркел е съгласна с Макрон и Курц - погват ислямистите и пазят границите на Шенген

Меркел е съгласна с Макрон и Курц - погват ислямистите и пазят границите на Шенген

Курц: Тероризмът има идеологическа основа - ислямизмът и политическият ислям

Хартата отхвърля "инструментализирането" на исляма за политически цели и утвърждава равенството между мъжете и жените, като същевременно осъжда практики като обрязване на жени, принудителни бракове или "свидетелства за девственост" за булки.

Макрон се противопостави на популяризирането на "политическия ислям" във Франция през ноември миналата година, след като учител беше обезглавен пред училището си.

Той беше показал на учениците си карикатури на пророка Мохамед като част от урок за свободата на словото.

Атаката предизвика крути мерки срещу екстремистки джамии и ислямистки асоциации, заедно с енергична защита на френския секуларизъм.