"Враждебната линия" на балтийските страни доведе до прекъсване на повечето от връзките им с Русия, заявиха от руското външно министерство в критични коментари, публикувани днес. Те също предупреждават, че Москва ще отговори с асиметрични мерки, предимно в икономическата и транзитната сфера. Това предават от Reuters.

"Поради открито враждебната линия на Вилнюс, Рига и Талин всички междудържавни, междуведомствени, регионални и секторни връзки с Русия са прекъснати", посочи Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, пред държавната информационна агенция РИА, позовавайки се на столиците на Литва, Латвия и Естония.

Москва ще продължи да използва дипломатически мерки за въздействие върху балтийските страни, добави тя. Без да уточнява за какви стъпки става въпрос от балтийските страни, Захарова каза пред РИА, че Москва ще отговори на т.нар. враждебни действия на Латвия, Литва и Естония с асиметрични мерки "преди всичко в икономическа и транзитната сфера".

Балтика далеч не е "езеро на НАТО" - алиансът трябва да укрепи защитата си

Балтика далеч не е "езеро на НАТО" - алиансът трябва да укрепи защитата си

Страните от Алианса се нуждаят от по-добро разбиране на рисковете за тяхната подводна инфраструктура и подобрена сигнализация за възпиране на руски саботаж и хибридни атаки

Припомняме, миналата седмица Естония обвини Русия в нарушаване на международните разпоредби за въздушно пространство чрез намеса в GPS сигналите. На 1 април президентът на Естония Алар Карис одобри закон за денонсиране на договора за правна помощ с Русия, като към закона беше обяснено, че двустранните отношения между двете държави трябва да се запазят само дотолкова, доколкото са необходими.

В края на март ръководителят на естонската армия генерал Мартин Херем посочи необходимостта от удвояване на разходите за отбрана, така че страната "да е способна да нанесе решително поражение на руските сили при евентуална инвазия"

Балтийските страни са сред онези, които са "дълбоко загрижени" за дейностите, които те нарекоха руски шпионаж, посочват от НАТО.

На 11 април стана ясно, че президентът на Украйна Володимир Зеленски е подписал двустранно споразумение за сигурност с президента на Латвия Едгарс Ринкевичс. Като част от споразумението балтийската държава се ангажира да предоставя годишно военна помощ на Киев в размер на 0,25% от своя БВП.

Във вторник правителството на Латвия одобри предаването на зенитни оръдия NBS, тактически безпилотни системи за наблюдение и друга необходима логистика на въоръжените сили на Украйна.

Междувременно, Литва започна активно засилване на своите военни сили и ресурси за отбрана, като в началото на годината започне преговори за закупуване на танкове от Германия. Очаква се също до края на 2025 г. военната база в литовския град Шяуляй да получи американски изтребители F-35. Полша и Литва проведоха съвместни военни учения на 26 април.

Руската полиция обяви през февруари естонския премиер Кая Калас, министъра на културата на Литва и членове на предишния латвийски парламент в списък за издирване за унищожаване на паметници от съветската епоха.

Русия наложи санкции на 347 политици и обществени от Литва, Латвия и Естония

Русия наложи санкции на 347 политици и обществени от Литва, Латвия и Естония

Санкциите са реципрочна мярка на враждебното отношение на прибалтийските държави