Турция има право да се защитава от терористични атаки. Това заяви шведският премиер Улф Кристершон, цитиран от Анадолската агенция.
В отговор на въпрос, зададен в Риксдага (парламента) от говорителката на Зелената партия Марта Стеневи, той посочи, че Турция е страна, която е била подложена на терористични атаки и има право да се защитава от тероризма.
По негови думи останалият свят трябва да признае, че терористичните атаки, ударили Турция, са също толкова лоши за нея, колкото и други терористични атаки, които са засегнали други страни.
Кристершон подчерта, че Швеция не трябва да бъде убежище за хора, които по различни начини участват и финансират тероризма или свързани с него дейности, именно защото дейността им не е насочена към Швеция, а към Турция.
Преди дни турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му има право да се бори с терористите в и извън своите граници, ако те представляват заплаха за националната безопасност.
Изказването му дойде, след като на 20 ноември Турция започна операция с кодовото име " Нокът-меч", в рамките на която нанесе удари по цели на кюрдските бойци в Северен Ирак и Сирия след бомбения атентат в Истанбул.
Анкара обвинява забранената от нея Кюрдска работническа партия (ПКК), че стои зад бомбения атентат в Истанбул, който уби шестима души на 13 ноември.
От своя страна ПКК отрича да е замесена в терористичната атака.
Турция счита YPG за терористична организация поради връзките ѝ с ПКК, която от четири десетилетия се бори за автономия в Турция.
Над 40 000 души бяха убити в боевете между ПКК и турската държава, започнали през 1984 г.
Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към НАТО в отговор на руската инвазия в Украйна, но се сблъскаха с опозиция от страна на Турция, която ги обвинява, че подкрепят и укриват кюрдски бойци и други групи, които Анкара смята за терористи.
През юни Швеция и Финландия подписаха меморандум , в резултат на който Анкара вдигна ветото върху техните кандидатури за присъединяване към трансатлантическия съюз за сигурност.
От своя страна Осло и Хелзинки обещаха да не подкрепят кюрдските въоръжени групировки ПКК и YPG. Те също увериха, че няма да подкрепят мрежата на мюсюлманския духовник Фетхуллах Гюлен, която според Анкара стои зад опита за преврат през 2016 г. и която Турция определя като терористична организация с акронима FETO.