Мисия за установяване на факти, упълномощена от ООН, обяви смъртта на Махса Амини в ареста на иранската морална полиция за "незаконна" и причинена от насилие, съобщава "Ройтерс".

Тя предупреди и че жените в страната остават подложени на широкообхватна дискриминация.

Смъртта на 22-годишната Амини - кюрдка от ирански произход, през септември 2022 г., по време на престоя ѝ в ареста за предполагаемо нарушаване на ислямския дрескод, доведе до месеци на масови протести в Иран. Смъртта ѝ бележи най-голямото изпитание за духовните лидери на Иран от десетилетия насам.

"Нашето разследване установи, че смъртта ѝ е била незаконна и причинена от физическо насилие в ареста на държавните власти", заяви Сара Хосейн, председател на Независимата международна мисия за установяване на факти за Иран, пред Съвета по правата на човека на ООН в Женева.

Махса Амини е умряла заради побой, отсъди ООН

Махса Амини е умряла заради побой, отсъди ООН

Нейната смърт предизвика протести в цялата страна

Тя посочи, че последвалите протести са били белязани от "невъобразими нарушения на човешките права", включително екзекуции без съдебен процес, произволни арести, изтезания и малтретиране, както и изнасилване и сексуално насилие.

"Тези действия бяха извършени в контекста на широко разпространена и систематична атака срещу жени и момичета и други лица, изразяващи подкрепа за човешките права", подчерта Хосейн.

"Някои от тези сериозни нарушения на човешките права по този начин се издигнаха до нивото на престъпления срещу човечеството".

ЕС присъди посмъртно наградата "Сахаров" на Махса Амини

ЕС присъди посмъртно наградата "Сахаров" на Махса Амини

Смъртта на 22-годишната кюрдка предизвика масови протести в Иран

В отговор Казем Гариб Абади, генерален секретар на Висшия съвет за правата на човека на Иран, обвини мисията за установяване на факти в "очевидна липса на независимост и безпристрастност".

Хосейн изтъкна, че след протестите жените и момичетата в Иран ежедневно се сблъскват с дискриминация, "засягаща практически всички аспекти на техния личен и обществен живот".

"Трудно е да се проумее, че в XXI век достъпът на жените до най-основните услуги и възможности, като училища, университети, болници и съдилища, или до възможности за работа в правителството или други сектори, трябва да бъде изцяло подложен на произволно изискване за носене на задължителен хиджаб", коментира тя.