"Отечеството е в опасност!
Прекрасно: но - що е отечество?"

Заради гражданската позиция, заради възмущението на здравия разум, заради дързостта да възроптае срещу насилието вълната на "белия терор" помита Гео Милев.

На 15 май 1925 г. той е арестуван, това е денят, в който близките му го виждат за последен път. По- късно става ясно, че поетът, художник и публицист е убит и погребан в общ гроб Илиянци.

След вълните от насилие, залели страната през и след септември 1924 г. на страниците на сп. "Пламък" Гео Милев надига глас срещу реките от кръв. Той публикува остри статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад".

Именно заради "Септември", книжка 7-8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. поетът е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години.

До планираното обжалване пред Апелационния съд не се стига...

Септември се повтаря през май

"Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав"

След кървавото потушаване на Септемврийското въстание десният режим на проф. Александър Цанков (1923-1926 г.) започва да преследва хора с леви убеждения, привърженици и дейци на комунистическата партия и много интелектуалци, които надигат глас срещу насилието.

През 1925 г. атентатът в църквата Света Неделя дава допълнителен тласък на репресиите. Терористичният акт, отганизиран от крайното военно крило на БКП, е последван от репресивни мерки, включващи масови убийства без съд и присъда.

Гражданските свободи са погазени, започва преследване на политическите опоненти и противопоставящи се на властта интелектуалци. От агенти на властта са извършени многобройни среднощни отвличания, изтезания и убийства, някои от които направо нa улицата.

Повечето от тези деяния не са признати от правителството, то ги приписва на така наречените "неотговорни фактори" - екзекуторски групи запасни офицери, полицаи и дейци на ВМРО.

Те обаче се ползват с подкрепата на правителството - използват за убийствата сградите на Обществена безопасност, военни поделения, полицейски участъци, за хайките ползват инвентар на държавно финансиране. За погребването на труповете в Илиянския форт се използват редови военнослужещи.

Освен Гео Милев „белият терор" застига Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст...