Продължителността на живота на децата, родени днес, ще бъде скъсена средно с 20 месеца чрез вдишване на токсичния въздух, който e широко разпространен по света, като положението е най-тежко в Южна Азия. Това показва ново голямо проучване, цитирано от британския в. "Гардиън".

Замърсяването на въздуха е допринесло за почти един на всеки 10 смъртни случая през 2017 г., което го прави по-голям убиец от маларията и пътните инциденти и може да се сравни с тютюнопушенето, сочи проучването на State of Global Air (SOGA) за 2019 г.

В Южна Азия децата могат да очакват съкращаване на живота си с 30 месеца, а в Субсахарска Африка - с 24 месеца, заради комбинацията от замърсяване на въздуха на открито, причинено от автомобилния трафик и промишлеността, както и замърсеният въздух на закрито, основно от пушеците при готвене. В Южна Азия замърсяването на въздуха ще скъси живота на децата с приблизително 23 месеца. Бремето върху продължителността на живота обаче се очаква да бъде по-малко от пет месеца за децата в развитите страни.

Мръсният въздух убива 800 хил. души годишно в Европа

Мръсният въздух убива 800 хил. души годишно в Европа

Двойно повече от предишните оценки

"Това, че животът на децата се скъсява толкова много, дойде като истински шок", коментира Робърт О"Кийф, който е вицепрезидент на Института за здравни ефекти, който е изготвил доклада, като допълва: "Няма магическа пръчка, но правителствата трябва да предприемат действия."

Алистър Харпър, който е ръководител кампании и застъпничество в британския клон на УНИЦЕФ, откъдето многократно предупредиха за заплахата за здравето на децата, подчерта: "Това добавя към мрачната картина за това как замърсеният въздух влияе върху здравето на най-уязвимите групи в обществото, особено децата. Доказателствата продължават да се увеличават, показвайки връзка между излагането на токсичен въздух и ниското тегло при раждане, ограниченото развитие на белите дробове и детската астма."

Той добави: "Ясно е, че с по-добрия мониторинг на данните за глобалното замърсяване ще подобрим разбирането си за проблема и как можем да се справим с него. Вредата за здравето на децата се случва тук и сега."

Ню Делхи е столицата с най-мръсен въздух в света през 2018 г.

Ню Делхи е столицата с най-мръсен въздух в света през 2018 г.

Индийската столица е следвана от столицата на Бангладеш Дака и столицата на Афганистан Кабул

Въпреки че малките деца се сблъскват със специфични заплахи, например като забавено развитие на белите дробове, което ще продължи през целия им живот, възрастните също са изложени на риск: близо девет от 10 смъртни случая, дължащи се на замърсяването на въздуха, са сред хората, които са преминали 50-те си години. Застаряването на населението в много части на света вероятно ще увеличи броя на жертвите в идните години, предупреждава О"Кийф.

Замърсяването на въздуха е отговорно за 41 процента от смъртните случаи по света от хронична обструктивна белодробна болест, за 20 процента от диабет тип 2, 19 процента от рак на белите дробове, 16 процента исхемична болест на сърцето и 11% от смъртните случаи от инсулт, се уточнява в доклада, който се определя като най-систематичното ежегодно проучване на последиците за здравето от глобалното замърсяване на въздуха.

Има признаци обаче, че действията, предприети от правителствата, работят, включително ограничаване на формите на някои замърсявания с прахови частици в развитите страни.

Над 8 000 души умират годишно в България от мръсния въздух

Над 8 000 души умират годишно в България от мръсния въздух

Почти 15 000 души годишно в България умират вследствие замърсяването на въздуха

О'Кийф също така посочи нивата на замърсяване на въздуха в Китай, които обърнаха тенденциите в развиващия се свят, след като започнаха да падат през последните няколко години. Планът за действие на Китай, приет през 2013 г., определи целите за качеството на въздуха и мерките за намаляване на зависимостта от въглищата и по-чиста промишленост, като същевременно контролира броя на превозните средства в някои градове и инвестира в чиста енергия. "Те продължават да следват плана, те изпратиха правителствени служители в тези места, за да го наложат, а замърсяването на въздуха започна да се обръща в Китай", каза той.

Според доклада хората в Южна Азия са имали най-високо равнище на излагане на фини прахови частици, които могат да причинят затруднения в дишането и сърдечно-съдови проблеми, като процентът в Непал и Индия е почти два пъти по-висок от този на излагането на фини прахови частици в Китай. Сред страните с най-ниски равнища са САЩ, Норвегия, Канада, Швеция и Нова Зеландия, макар че Малдивите, Бруней и Естония също постигнаха добри резултати по мярката.