Германия, Франция, Дания, Испания, Италия и Чехия са представили 16 предложения за нови санкции на Европейския съюз срещу Иран заради насилственото потушаване на протестите срещу правата на жените, каза източник от германското външно министерство, цитиран от Ройтерс.
Предложените мерки ще бъдат насочени към хора и институции, основно отговорни за потушаването на общонационалните протести, които избухнаха след смъртта на млада жена в ареста, добави източникът.
Целта е външните министри на ЕС да вземат решение по тях на срещата си на 17 октомври, като не се очаква съпротива от страна на членовете на блока, пише германското списание Spiegel, което първо съобщи новината.
Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок каза в понеделник, че потушаването на протестите от Иран е "израз на чист страх от образованието и силата на свободата" и обеща санкции.
"Също така е трудно да приемем, че възможностите ни за външна политика са ограничени. Но ние можем да засилим техния глас, да създадем публичност, да повдигнем обвинения и да санкционираме. И това го правим", написа Бербок в "Туитър".
Антиправителствените протести, които започнаха с погребението на 22-годишната Махса Амини на 17 септември в кюрдския град Сакез, прераснаха в най-голямото публично недоволство срещу иранските власти от години, като мнозина призоваваха за края на управлението от повече от четири десетилетия на ислямското духовенство.
Базираната в Норвегия организация Iran Human Rights съобщи, че повече от 100 души са били убити. Иранските власти не съобщават броя на загиналите, но казват, че много членове на силите за сигурност са били убити от "бунтовници и главорези, подкрепяни от чужди врагове".
Миналата седмица държавната телевизия съобщи, че 41 души са загинали, включително членове на силите за сигурност.
Преди седмица иранското външно министерство предупреди, че опитите на САЩ да нарушат суверенитета на Иран чрез протестите няма да останат без отговор.
Неназован ирански служител заявил пред "Ройтерс", че вътрешнорежимните разногласия относно наследяването на върховния лидер и управлението на протестите разделят елита на режима, анализира Институтът за изследване на войната (ISW), базиран в САЩ.
Това разделение предполага, че Хаменей не изпълнява обичайната си роля да сплотява режима по време на криза.
Възможно е отсъствието на Хаменей да окуражава отделни представители на духовенството, особено в Кум, да критикуват и да оказват по-открит натиск върху режима. На 17 септември двама висши духовници - аятолах Мустафа Мохагх Дамад и аятолах Асадолах Баят Занджани - правят изявления, в които критикуват държавните служби за сигурност за смъртта на Махса Амини.
На 25 септември аятолах Хосейн Нури Хамедани призовава режима да се вслуша в оплакванията на хората.
USD
CHF
EUR
GBP
