За мнозина новината, че хиляди иракски кюрди са сред бежанците, блокирани на границата между Беларус и Полша, може да е изненада. В края на краищата се предполагаше, че кюрдският регион на Ирак е единствената част от тази опустошена страна, която е избегнала по-голяма трагедия след американската инвазия през 2003 г.
Фактът, че много иракски кюрди сега се опитват да избягат, показва до каква степен са се изпарили надеждите за икономически и политически възможности в епохата след управлението на Саддам Хюсеин, пише Bloomberg в свой анализ.
Нещата сякаш бяха тръгнали в друга посока. В годините след американското нахлуване, докато централната и южната част на Ирак затъваха в кръвопролития, северните провинции под управлението на автономните кюрдски власти преживяваха икономически бум. Благословен с петрол и предвидима политическа среда, регионът привлече инвеститори от цял свят. Хотели, търговски центрове и жилищни комплекси се издигнаха за кратко време, а кюрдските градове дори бяха сравнявани с Дубай. Изглеждаше, че се задава нов демократичен напредък.
Контрастът с останалата част от Ирак се прояви още по-ярко през 2014 г., когато "Ислямска държава" нахлу в страната. Докато иракските военни части се сгромолясваха под напора, кюрдските сили, подкрепени от американската авиация, отблъснаха терористите от портите на Ербил, кюрдската регионална столица.
Стабилни и сигурни, кюрдите останаха изолирани от бедствията, които превърнаха в бежанци милиони техни съседи в други части на Ирак, в опустошената от войната Сирия и потиснатия от санкции Иран. Всъщност Иракски Кюрдистан стана домакин на бягащите от насилието в съседство.
На пръв поглед не се е променило много. Иракски Кюрдистан продължава да бъде сравнително мирен, според признатите ниски стандарти на съседните държави. Икономическите перспективи от Ербил не са толкова мрачни, колкото от Багдад, а още по-малко от Дамаск или Техеран.
Но макар да не бягат от потисник, подобен на талибаните, или от брутален диктатор като Башар ал-Асад, иракските кюрди са разочаровани от неуспеха на своите лидери да изпълнят обещанията от 2003 г. Икономиката, която е прекалено зависима от износа на петрол, така и не се съвзе от спада на цените на "черното злато" през 2014 г. Твърде рано е да се каже дали неотдавнашното възстановяване ще продължи достатъчно дълго, за да промени перспективите. Безработицата принуди много кюрди да напуснат градовете и да се насочат към селското стопанство.
В същото време дивидентите от демокрацията са нищожни. При липсата на политическа реформа местните кланове доминират в политическия живот. Правителството в Ербил става все по-авторитарно, вкарва в затвора инакомислещите и запушва устата на медиите. Антиправителствените протести в края на миналата година не доведоха до намаляване на повсеместната корупция.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко усети, че условията в Иракски Кюрдистан превръщат населението му в лесна плячка за неговия план за привличане на мигранти в страната му и пускането им в Западна Европа. Той облекчи визовия режим и организира повече полети до Минск, откъдето беларуските сили за сигурност насочиха новопристигналите към границите. Нито властите в Ербил, нито тези в Багдад се опитаха да спрат случващото се.
Иракското правителство закъсня с предложението за репатриране. Но сведенията от границата между Беларус и Полша сочат, че много кюрди предпочитат да се борят с настъпващата зима, вместо да се върнат у дома. А това, че отчаянието им е породено от измамени надежди, не от смъртна опасност, не го прави по-малко реално.