През февруари папа Бенедикт XVI шокира света, когато се превърна в първия папа, който подава оставка през последните почти 600 години. Но вниманието бързо се измести към наследството му и избора на нов папа. На фона на тази драма един въпрос никога не получи пълния си отговор - защо все пак Бенедикт XVI сдаде поста?

В официалното изявление на папата, с което обяви оттеглянето си, се посочваше като причина, че е отслабнал физически и психически, но отдавна из пространството се носят подозрения, че има нещо повече и това не е цялата истина. Разследване на журналист на БиБиСи потвърждава това.

Журналистът е посетил нигерийския кардинал Франсис Аринзе в апартамента му, който е с изглед към площад „Свети Петър". Той е една най-високопоставените фигури в Римокатолическата църква и познава Ватикана като на длан. За кратко време през март той беше спряган за възможен наследник на папа Бенедикт.

Журналистът е повдигнал въпроса за скандалите, които предшестваха сензационното решение на папата, по-специално за аферата „Ватилийкс", в която икономът на папата Паоло Габриеле разкри поверителни документи, изобличаващи борбите за власт във Ватикана. Възможно ли е това да е била причината за оставката на Бенедикт? Отговорът на кардинал Аринзе бил неочакван:

„Допустимо е човек да спекулира и да каже „Може би", защото някои от документите му (на папата - бел. ред.) са били взети тайно. Това може да бъде една от причините", коментирал кардиналът. „Може би той е приел много болезнено обстоятелството, че собственият му иконом разкри толкова много писма, че журналистите можеха да напишат книга по случая. Това може да е една от причините. Не очаквам от него да бъде радостен от това събитие"

Млади амбициозни членове на църквата са съветвани във Ватикана „да слушат много, да виждат всичко и да не казват нищо". Забележително е това, че такава високопоставена фигура във Ватикана си е позволил да се отклони от официалната линия на църквата. (става дума за Паоло Габриеле - бел. ред.)

По същество Папа Бенедикт беше учител, теолог и интелектуалец. „Неговата представа за ада е да бъде изпратен на едноседмичен семинар по мениджмънт", коментира анонимен източник, запознат с потайностите на Ватикана.

Бенедикт имаше лош късмет, че седна на папския престол във време, в което имаше властови вакуум, в който няколко неособено високопоставени членове на Римската курия (гражданската служба, чрез която папата управлява Ватикана и църквата - бел. ред.), се превърнаха в „малки Борджии", както друг църковен служител ги определя.

Тази оценка идва от възможно най-високопоставения човек във Ватикана - настоящия папа Франциск. А той не си мери приказките. „Съдът е „проказата" на папството", казва Франциск. Той описва курията като „нарцистична" и „затворена в себе си". Това е, с което Йозеф Ратцингер (светското име на Бенедикт - бел. ред.) трябваше да се справя.

От определен период насам, чието начало може да бъде положено в последните години от папството на Йоан Павел II, ръководното тяло на Католическата църква започна да се доминира от клики, водещи междуособни борби. Това е, което икономът на папата Паоло Габриеле искаше да разкрие, разпространявайки публично всички тези документи.

По думите на Габриеле отношенията му с папа Бенедикт са били като между „баща и син". Тогава поради каква причина той постъпи по начин, по който със сигурност постави в неловко положение човек, до когото очевидно е бил толкова приближен?

„Той заяви, че е виждал много грозни неща във Ватикана. В определен момент той не е могъл да издържа повече", коментира адвокатът на Габриеле.

Паоло Габриеле беше признат за виновен за „особено тежка кражба", като прекара три месеца в ареста преди да бъде помилван от папата. Но това не беше края на историята. Лидерът на църквата разпореди разследване на цялата афера.

Трима кардинали написаха доклад с обем 300 страници. Той трябваше да бъде секретен, но водещ италиански ежедневник твърди, че се е запознал със съдържанието му. Резултатът? Още неудобни разкрития, този път твърдения за мрежа от гей свещеници, упражняващи „неподходящо влияние" във Ватикана.

Главоболията на германския папа не приключиха дотук. Много журналисти положиха усилия да „проследят парите", което е сигурен подход човек да разбере какво действително се случва, включително и във Ватикана. Една от най-шокиращите истории, с която са се сблъскали от БиБиСи, била свързана с ежегодната сцена за Рождество Христово на площад „Свети Петър". Става дума за прекаленото разточителство на Католическата църква.

В продължение на години Ватикана е плащала за стоки и услуги на цени, няколко пъти по-високи от пазарните. Когато вътрешен човек и свидетел на тези практики се опита да реформира системата, служители в папския съд убеждаваха клетия папа Бенедикт да му бъде намерена служба, отдалечена на 4000 мили от Рим.

Подобни нередности имаше и в банката на Ватикана, която в продължение на години е източник на неприятни заглавия в медиите за Католическата църква. Тя е създадена с цел да подпомага религиозните ордени и фондации. Но когато значителна част от транзакциите са в кеш и се изпращат до политически нестабилни части на света, човек не трябва да е гений, за да разбере къде е проблемът.

Оказва се, че банковите служители са взимали ключови решения, много пъти без да информират папата. Когато борда на директорите изгони Еторе Готи Тедески (точно в деня, в който основна новина за медиите беше ареста на Паоло Габриеле), папа Бенедикт разбра твърде късно за случая. Той е бил много изненадан, посочва неговият личен секретар. Готи Тедески беше член на „Опус Деи" и е смятан за близък до Бенедикт, но в края на краищата дори това не можа да му „спаси кожата".

Дали всичко гореизложено се оказа твърде много за доста възрастния папа Бенедикт?

Нека се взрем по-внимателно в думите на говорителя на папата, отец Федерико Ломбарди: „Църквата се нуждае от някого с повече физическа и духовна енергия, който ще бъде в състояние да преодолее проблемите и предизвикателствата в управлението на църквата в този постоянно променящ се съвременен свят".

Толкова показателни и значещи думи! В прав текст Ломбарди заявява, че църквата е станала неуправляема и се нуждае от някого другиго на кормилото, за да се преустанови „загниването" й.

Това е църква, която в настоящия момент има огромна възможност да премине и да се изправи пред предизвикателствата на XXI век. Често смятана за отдалечена от земните дела, след възкачването на Франциск на папския престол Католическата църква се обърна към животрептящи за обикновените католици въпроси като контрацепцията и гей браковете. Скандалите предизвикаха реформите в Католическата църква. Това е развитие, което не е останало незабелязано от кардинал Аринзе.

" Това, което трябва да се запомни, казва той, е, че Бог задава правилната посока, независимо че хората са кривнали от пътя."