Депутатът от БСП и кандидат за лидер на партията Красимир Янков пред news.bg, интервю на Диляна Панайотова

Предстои Конгрес. Разединена или обединена ще излезе столетницата след поредната лидерска битка?
Консолидацията зависи от умението на новоизбрания председател да създаде целеустременост и увереност на цялата партия. Това може да се постигне. Първият знак към партията ще е със съставянето на новия екип, хората които да са представителни за капацитета на партията. Добро е съвпадението, че веднага след конгреса започва и периодът за подготовка на президентските избори. Изборите са винаги мобилизиращи. На всяка цена трябва да постигнем силен резултат, такъв че да ни изведе отново на позиция в обществото, като водеща политическа сила. Трябва да се спрем за номинация на силна кандидатура и в кампанията да покажем истинският облик на БСП, за отговорност и държавнически подход. Ако свършим това, партията ще е готова за следваща крачка - да потърси подкрепа за управление на страната дори с предсрочни избори. Кризата във всички сектори ги предпоставя.

Ефективна и активна опозиция ли е БСП според вас. Чува ли се гласът на партията в парламента и достигат ли посланията до избирателите на партията?
Въпреки маломерния си състав, парламентарната ни група е единствената опозиция, която очертава алтернативи на дясното антисоциално управление със законодателните инициативи. Вотът на недоверие към министър Москов е реакция срещу политиката на правителството за здравеопазването. Не постигнахме пряк резултат, но последвалите реакции на лекарите са основанието за правотата на позицията ни. За да се чува гласът ни, трябва да се говори високо и категорично. Виждате последните социологически проучвания какво показват. Активностите свързани с подготовката на конгреса на БСП направиха интензивно покритие на медийната среда. Кандидатите изложиха своите възгледи, в някаква степен и идеите за бъдещото управление на страната. Точно това е довело до увеличаването на доверието към нас, а не тромавите неадекватни реакции с официалните позиции на "Позитано" към управлението на Бойко Борисов.

Възможно ли е обединение между БСП, АБВ и Движение 21?
Този въпрос има все по-малко съдържание. Социологическите проучвания показват залиняващия опит да се отцепи от БСП ново структуриране на лявото. АБВ слиза все по-надолу в процентите, което доказва, че те са деидентифицарани като ляв проект, защото именно като такъв получиха подкрепа на миналите избори. Те станаха част от дясното управление на коалиционното правителство на ГЕРБ. За тях гласуваха хора с леви възгледи и хора от така наречената лява периферия. Вярвам, че БСП с принципната си опозиционна позиция връща доверието на тези хора. Колкото до формацията на Татяна Дончева, тя е в активна взаимовръзка с ДСБ. Декларират си подкрепа по партийните форуми. А и тя вече се е номинирала за кандидат президент за предстоящите избори.

Каква трябва да бъде стратегията на столетницата за президентските избори?
БСП трябваше вече да е определило кръгът на възможните кандидати. Ясен е профилът, който би получил подкрепа. Бъдещият президент трябва да е точно това, което не е настоящият президент. България се нуждае от държавен глава патриот. Фигура, която да има обществен авторитет и да надхвърля теснопартийния кръг на обществена активност. Останалото е лесно, ако се организира кампания, мотивираща не само структурите ни, а да създаде чувство за алтернативата. При мажоритарния избор това е възможно в по кратки срокове. Ако влезем в тази кампания със сегашното ръководство, не очаквам различен резултат от този на предходните парламентарни и местни избори.

Възможна ли е единно лява кандидатура?
БСП винаги е заставала зад единна лява кандидатура. На предстоящите избори, вероятно в палитрата от кандидати, срещу нашия кандидат ще има и бивши наши съпартийци. Досега е обявила кандидатурата си Татяна Дончева. Чета, че тече полемика от страна на бившия президент Първанов, относно правото му на трети мандат. Формата "БСП лява България" е достатъчно представителен за лявото пространство. Вниманието ни трябва да е насочено за подкрепа на по-широк кръг симпатизанти и поддръжници, хора с леви възгледи, извън чисто партийната среда.

За партията основен опонент е ГЕРБ. Чували са се и гласове в редовете на БСП за управление между двете формации идея, която не среща подкрепа в ръководството? Защо БСП може да управлява два пъти с ДПС, но да отхвърля идеята за споделена власт с партията на Бойко Борисов?
Електоратът на ДПС има социален статус, идентичен с този на нашите симпатизанти, поддръжници и болшинството от членовете на БСП. Така ние и ДПС би следвало да имаме в редица сфери сходни политики. По време на съвместното управление ДПС демонстрира някои кадрови и управленски подходи, силно укорими от обществото. Това породи повишена чувствителност и резервираност на нашите партийни членове и поддръжници към бъдещо партньорство. Самото ДПС преживява в момента катарзис. ГЕРБ е популистка партия. Тя има енергия на черна дупка и засмуква от партньорите си легитимност и претопява опитите им за самостоятелност. Всичко това се овъзмездява с персонални постове и групови облаги. БСП е стара партия с опит и константност в политиката. Има рефлекс и имунитет срещу временни проекти, лесно заразителни, но нанасящи трайни, а в повечето случаи летални поражения, чрез негативните последствия на зловредно управление, във вреда на обществото.