Николай Василев е сценарист и режисьор, получава изява и като автор в документалните поредици на БНТ "Малки истории", "В кадър" и "Умно село". За 15-годишния си опит във филмовото изкуство е носител на множество награди, а най-новият му филм "Формулата на Тео", посветен на учителя по физика Теодосий Теодосиев, спечели международна популярност още преди да е потеглил към фестивалните екрани. Още с първия си филм "Пътят на мъдростта" - посветен на живота и идеите на Ваклуш Толев, Николай Василев печели награда за дебют на фондация "Култура Аними". Филмът е селектиран за над 20 фестивала в целия свят. С него се открива Солунският фестивал за документално кино през 2006 г. За друг свой филм - "Приказки", режисьорът е отличен на "София филм фест" с наградата на "Джеймисън" за най-добър късометражен филм. Последната му награда е за най-добър филм на фестивала "Master of Art" - за филма му за Иван Добчев "Пътят към Тива". С Николай Василев разговаря Илиана Славова.

Темата на филма Ви за Теодосий Теодосиев е нехарактерна за българското кино. Каква е предисторията на "Формулата на Тео"?Още когато бях ученик в Казанлък знаех, че той преподава физика и че има голям интерес към него. Някои от съучениците ми посещаваха неговите школи. Никога не съм се интересувал от физика и тогава гледах малко скептично, но той остана в съзнанието ми като учител извън приетите представи, който успява да привлича ученици - при това с интерес към физиката, което беше още по-странно за мен. Когато започнах да правя активно филми, реших да го снимам за поредицата "Малки истории" по БНТ. Тогава се запознах с Теодосий Теодосиев лично и видях, че в него има нещо, което е необичайно от гледна точка на съвременния човек. Някакво ехо от минали времена, като от старите гръцки школи, в които учителите са преподавали по подобен начин. Като например Питагор, който е формирал около себе си кръг на познание, свързан не само с математиката. Преподавал е философия, учел е възпитаниците си на концепция за живота. Както Теодосий Теодосиев говори на учениците за поезия, музика, за всичко, което сме наследили от нашата цивилизация. Усетих в него човек с мисия, което веднага ме изкуши като разказвач на истории. Поисках да разкажа неговата. И стана така, че заснехме малката история с уговорката да направим филм. По-късно написах сценарий, спечелихме конкурс в Националния филмов център и се заехме с оператора Борислав Георгиев и с продуцентите Поли Ангелова и Николай Тодоров от "Скрийминг имоушънс". Така започна.

Как продължи? Самия филм снимахме около година и половина - две. Тео не е от героите, които обещават зрелищни сюжети. Не е Кристо, за да опакова сгради. Той пише формули и говори неща, които повечето хора не разбират. От гледна точка на съдържание той има невероятни послания, но понеже липсва екшън като за филмовия екран, трябваше да натрупваме близо две години множество ситуации, от които да изведем визуалния образ, разкриващ учителя Тео. Беше много интересно. Поканиха го в Китай за Деня на физиката - там има негов ученик, който преподава по неговата система, беше наш домакин. Теодосий Теодосиев изнесе много интересна лекция пред китайски ученици, които бяха много развълнувани. И той самият беше впечатлен от Китай, видяното тям затвърди тезата му, че тази страна е основен претендент за световно лидерство. Това, което му каза неговият ученик, е че ако остане там ще бъде милионер. Това не го поблазни. Заснехме много материал през тези близо две години - около 600 часа. Пред всичко това, когато стигнахме до ниво монтаж, изпаднах в някаква бездна, докато го организирам в разказ. Има много отпаднали епизоди, за които ме боли сърцето, че не успяхме да ги включим.

Например? Имаше срещи с Минко Балкански, един от най-големите дарители в България. Той също е физик, живее във Франция, синовете му имат много успешен бизнес. Те му помагат, за да дава възможност на българчета да се образоват, а след това те самите да помагат на страната си. За епизодите с него съжалявам. Нямаше възможност да ги включим, то е цял допълнителен сюжет.

Отпадна и много интересен епизод с предприемача Ивайло Пенчев, който е голям ценител на метода на преподаване на Тео. Двамата са големи приятели. И много други неща отпаднаха, но съжалявам и за нещо, което не успяхме да заснемем. Много искахме да го снимаме с проф. Теньо Попминчев, който е от неговата школа, сега работи в САЩ. Направи уникално откритие в лазерната физика, в научните среди прогнозират, че след време ще претендира за Нобелова награда. Но той беше в Америка и нямахме пресечна точка между двамата на живо.

Какво искахте да покажете от личността на Теодосий Теодосиев, какъв образ имахте в съзнанието си докато работехте по филма? За мен той е водачът в тъмнината. Точно това е внушението - че той превежда учениците си през мрака към познанието. Ние живеем в тъмнина по отношение на разбирането на екзистенциалните въпроси, на техните отговори. Учителят Тео е напипал нишка, по която успява да преведе съзнанието на своите ученици и да ги заведе на места, където могат да разгърнат потенциала си. Той не претендира да е голям учител, но води голяма школа след себе си, прави големи ученици. Това е много интересно, успях да видя за тези месеци как събужда потенциала им, извежда го и ги учи на свобода. Не е от строгите учители, които довеждат учениците до стрес, а по-скоро създава някакво приятелско усещане, търси взаимодействие.

Описвате изключителен човек, който не афишира мащабите си. Как доведохте това до екрана? Визуално не можехме да си позволим свръхмащабни неща, защото нямаше да отговарят на природата на героя. Той е изключително скромен, пестелив, вглъбен и ние трябваше да запазим това като разказ. Макар да се изкушавахме на моменти да представим физиката по-артистично, ако бяхме решили да сме хиперартисти, нямаше да се получи.

Въпреки това във филма имате картини без текст, които изглеждат като символи. Добавят смисъл, без да бъдат претенциозни.Заслугата за картината е на оператора Борислав Георгиев. За него беше доста трудно, защото Теодосий Теодосиев чувстваше дискомфорт от близкото присъствие на камерата. Трябваше да се справим с това и същевременно операторът да направи кадри, които да имат художествена стойност. По принцип в един филм, за да има някаква принадена стойност, се търси внушението, освен директното послание. През цялото време съм се опитвал да бягам от еднопластовия разказ, в този смисъл сме се старали да създадем още нива, да ги подкрепим визуално. Нива, които да са по-скоро внушение, някаква емоция, която да вдигне разказа. Нищо визуално не е случайно, търсили сме го.

Означава ли това, че повече планирате, отколкото да импровизирате в работата си?Не, по-скоро е въпрос на усещане... Започвайки работа, трябва просто да се успокоя, да видя нещата. Не се водя от намерение непременно да направя нещата заковани по определен начин. Обикновено обстоятелствата са съвсем различни от това, което си представя човек, затова се водя от интуицията, усещането за ситуацията и за пространството. Тоест имам някаква посока, но гледам да не се ограничавам, защото много често ми се е случвало, като отида с конкретни намерения, да се ударя като в стена. Адаптирал съм се бързо да се ориентирам точно на базата на интуицията.

Промени ли се нещо в отношението Ви към физиката, докато снимахте филма? За мен физиката остава също толкова Terra incognita, колкото е била преди. Но видях, че това е част от голямото знание за вселената, за света, за нещата. Тоест нищо не може да бъде неглижирано. Мисля, че започнах да гледам сериозно на такива неща, които изглеждат на пръв поглед сухо и скучно. Както се казва, за да направиш овчарски скок, трябва голям прът. Това, което видях при Тео, е че въоръжава учениците си с прът така, че да скочат, колкото може по-високо.

Интересни са Ви учителите, духовните водачи?Всъщност това, което ми е интересно, са хората с мисия. Тези, които са отвъд битовизма и не се водят от оцеляването, които се опитват да надскочат системата, които са успели да надскочат себе си. В този смисъл първият ми филм е за духовен учител - Ваклуш Толев. И неговата история ми беше много трудно да разкажа. Тук става въпрос за физика, там за метафизика, което е също доста сложно за визуалните похвати на киното. Говоря за чисто визуалната страна, като внушение и психология е друго.

Сега изпитвате ли удовлетворение от направеното? Да, реакцията надмина очакванията ми. Филмът получи покани от Америка, Канада, Англия, Германия... Общо взето от целия свят. Писаха и от цяла България. Засега е сигурно, че ще имаме прожекции 15 май в кино "Люмиер", на 20 май в кино "Одеон" и на 25 май във Варна във Фестивалния център. Ще има и още две прожекции в София - в Дома на киното, на 26 и 29 май. Също и в  "Лъки" в Пловдив на 30 май и в Младежкия дом в Пазарджик на 5 юни.Имах нагласата, че филмът ще предизвика интерес заради личността на Теодосий Теодосиев, очаквах го. Но ме радва, че вече интересът е и заради самия филм. Има ентусиасти, които са готови дори да го превеждат на чужди езици. Учители от целия свят ми писаха във Фейсбук с предложения да съдействат филмът да бъде показан там, където живеят. Примерът на Тео им дава надежда, че има нещо положително, което може да вдъхновява. Той е вдъхновител.