С философа и лингвист разговаря Георги Коларов в Москва (Интервюто е взето преди събитията у нас, поради което липсва темата за протестите)

Как попаднахте в Москва?
Бях поканен от Френския Културен Институт в Москва да изнеса настоящата лекция в Руския Държавен Хуманитарен Университет (РГГУ), в рамките на дългосрочната програма за сътрудничество между този университет и Сорбоната (в нейните рамки се провежда на два етапа - в Москва и в Париж, и конференцията "Революцията като транзит", в която участвам и аз и по тази причина скоро ще видя и Париж - ГК).
Приех поканата с удоволствие, защото, както е известно, първата ми специалност е славянска филология и владея много добре руски език. Освен това обожавам руската литература, култура и цивилизация и никога не съм се откъсвал напълно от тях. Въпреки политическите превратности, Русия продължава да бъде един от стълбовете на Европа и християнството. С руския език свързвам началото на своите творчески увлечения. Обаче, тъй като съм поканен тук именно от Френския Културен Институт, изнесох лекцията си на френски.

Не Ви ли се иска понякога да се върнете в България и да прекарате остатъка от живота си в родния дом, сред близки и роднини?
Мнозинството от моите близки и роднини са Париж, или на други места по света. Например брат ми - професор Иван Тодоров е гражданин на света - обикаля най-престижните световни университети, където го канят да чете оригиналните си лекции. И най-важното - в Париж са децата ми!
Аз самият попаднах в Сорбоната, благодарение на една моя леля - сестра на баща ми, която още от преди Втората световна война се беше установила в Канада, не беше създала семейство и деца и реши да помогне на някого от своите племенници. Тя финансира началния ми престой във Франция и обучението ми в Сорбоната. Сега аз съм французин с чужд произход.

Преследванията от страна на властта и специалните служби ли бяха основната причина да напуснете България?
Да! По времето, когато аз пораснах и започнах да уча, в България съществуваше тоталитарен комунистически режим, който беше отнел всички елементарни човешки свободи на българите. Тогава за най-малката проява на инакомислие можеше да попаднеш в затвор, или концентрационен лагер.
Обществото беше сковано от страх и ние осъзнавахме безнадеждността на всяка една съпротива вътре в страната. Нямаше никаква свобода на пресата и никакво независимо обществено мнение. Всичките верни и стойностни неща, или се говореха на ухо, или се разпространяваха чрез нелегални ръкописи. Не можех и да си помисля да се развивам като истински учен в тогавашната обстановка.
Въпреки, че бях в привилегировано положение, в сравнение с връстниците си - баща ми даваше ценни книги - както свои, така и чужди. Всичко, което видях с очите си, преди да замина и което прочетох и чух след това, ме импулсира да напиша книгата си за лагерите и другите си антикомунистически произведения.

Не Ви ли се струва странно, че водите този разговор точно с мене, който съм посветил научните си изследвания на комунистическото и другите революционни движения по целия свят и предимно в Латинска Америка?
Вие cте cе заели точно с този проблем, който Ви интересува и от който разбирате и cте постигнали определени успехи. И най-важното - осъзнали сте, че революционното и конкретно комунистическото движение в Латинска Америка нямат нищо общо с това, на което бяхме свидетели в СССР, Източна Азия и Източна Европа.
Там революционерите и комунистите действително са борци за свобода. Не случайно се радваха на подкрепата на знаменити френски интелектуалци като Жан Пол Сартр и Режи Дебре - идеологът на латиноамериканската партизанска война.
Борбата с институционализираното насилие от страна на военните диктатури беше невъзможна без прилагане на насилие от страна на обезправените народни маси.

Имат ли връзка тези ваши съждения с написаното в книгата Ви „Завладяването на Америка: въпросът за другия"?
Противоречията в латиноамериканските общества са заложени още по време на Конкистата, когато конкистадорите не са приемали местните жители за равноправни на себе си и не са могли да установят с тях диалог.
Контакт между тях всъщност няма, тъй като всяка от страните си съставя мнение за другата, което е далече от реалния живот. И поведението и на двете страни зависи от новосъздадените нагласи.
Според Христофор Колумб, липсата на дрехи и на система на обмен е символ на нецивилизованост и животинска природа. А Ернан Кортес е убеден, че испанският император е най-велик, а християнският Бог - най-могъщ.
Затова изобщо не може да проявява толерантност към индианските идоли. А непримиримостта винаги е по-силна от толерантността.