Станислав Бахчеванов пред ТОПСПОРТ: Не са нужни думи там, където юмруците говорят истини

Станислав Бахчеванов е истинска легенда в света на бойните спортове. Той е живото доказателство за това, че всички водещи принципи в света на бойните изкуства могат да бъдат овладяни и обобщени в една отделна личност, ако тя им посвети целия си живот.

Многократен шампион по кикбокс, вале тудо, карате, тайбокс, муай тай, стъпвал на световния връх в кикбокса и на европейския във вале тудо, директор в Българска конфедерация по кик бокс и муай тай, мачмейкър на Българската вале-тудо федерация, съдия международна степен в изброените стилове, както и собственик и основател на СК "Йорк" Варна, Станислав Бахчеванов посвещава цялото си време в предаване на професионалния си опит на бъдещите таланти на България.

Преди броени дни, в столичаната зала "Универсиада", създателят на редица наши европейски и планетарни шампиони записа личен успех, вдигайки зрителите на крака с победата си над Христо Йорданов на галавечерта по кикбокс, организирана от Pro Fight. Той не разкри пред публиката, не се оплака, не даде никакъв видим знак, но впоследствие стана ясно, че е постигнал победата си със счупена ръка!

Източник: Sportal.bg

Какво го мотивира да продължава да се занимава с мисията на живота си, по-трудна ли е треньорската кариера от състезателната, къде е границата между професионалния спорт и самия живот и как се изграждат велики шампиони - лично от Станислав Бахчеванов, специално за ТОПСПОРТ:

Г-н Бахчеванов, да започнем по същество, стартирайки от последното Ви участие, с което затвърдихте безупречното си реноме в света на бойните спортове. Спечелихте двубой с Христо Йорданов, в сблъсък от провелата се в столичната зала "Универсиада" галавечер на Pro Fight. Разбрахме, че още преди началото на втория рунд сте получил изключително сериозна травма, но въпреки това стигнахте до крайния успех. Бихте ли разкрил подробности за нашата аудитория?
- Здравейте, г-н Петков. Искам да благодаря на вас и всички наши спонсори, почитатели, фенове и колеги, които с присъствието, участието и подкрепата си направиха тази вечер празник на кикбокса. Колкото до контузията, която получих в края на първия рунд, главната причина за това е, че след като слязох от ъгъла на моя боец, който се би мач преди мен, не успях да разгрея добре за двубоя и логично след поредния точен ляв прав в "желязната глава" на Христо към края на първия рунд, почувствах режеща болка в основните фаланги на пръстите и в китката на лявата ръка. Но както казват "щом те боли значи си жив", адреналинът и самоконтролът ми помогнаха да превъзмогна, прикрия и изключа болката, но това ми попречи да нанасям по-тежки удари със силната си лява ръка и затова само точкувах противника, без да нанасям тежки нокаутиращи удари с ръце. Акцентирах на лоукик в бедрото и маваши в черния дроб и слънчевия сплит на противника, които той понесе и продължи до края, нещо за което го поздравявам.

Източник: Sportal.bg

В един момент от битката ми се стори, че не одобрявате поведението на Йорданов на ринга. Той винаги е атрактивен в изявите си, но сякаш това не Ви се понрави.
- Не бих могъл да съдя никого, защото всеки има своя начин на поведение, говорене, пеене и водене на боя... Бих посъветвал Христо да наблегне повече на техниките и защитите в кикбокса, за сметка на говоренето и пеенето... Не са нужни думи, там където юмруците говорят истини.

Източник: Sportal.bg

Как успява боец като Вас, с толкова сериозен опит, да демонстрира подобна устойчивост и издръжливост на ринга? Понесохте редица неприятни удари, които почти сигурно биха довели до нокдаун, ако ставаше дума за друг боец. При Вас обаче това не се случи. Доказахте на всички, че възрастта е просто цифра, както и че при подходящата мотивация, воля и самосъзнание няма невъзможни за спечелване битки.
- Шин, Ги, Тай-Дух: техника, физика. Това е свещенното триединство, което всеки воин трябва да отработва, развива и усъвършенства в себе си, за да оцелее и победи. Колкото до понасянето на ударите, на първо място това е точното чувство за дистанция в защита при поемане на удари и улавяне и отклоняване по посока на удара, както и правилното поемане и понасяне, работа за вестибуларен апарат, мускулите на врата, трапеца и закалка. Колкото до възрастта, тя е само дата в календара. Спортът и редовните занимания ни правят млади, удължават активната ни спортна, интелектуална и физическа дейност и са най-евтината и дългосрочна инвестиция в нашето здраве и дълголетие. А на младите спортисти, и бъдещи шампиони, искам да кажа, че най-трудната битка е със самите себе си. Научете се да контролирате телата и психиката си, овладявайки огъня на емоциите, който бушува във вас преди битка и се научете да го контролирате така че да ви зарежда и дава енергия, а не да ви изгаря и унищожава отвътре.

Сам по себе си сте олицетворение на всички принципи в бойните спортове. По-младите състезатели могат да видят нагледно как една личност обобщава основите на бойните изкуства в себе си. Какво е за един човек да бъде подобна величина? Какво е усещането и как се постига?
- На първо място съм човек, който е избрал бойните изкуства, кикбокса, за свой начин на живот, себереализация и бизнес. Винаги съм бил от хората, които водят възпитаниците си, заставайки пред тях и давайки личен пример, за всичко на което ги уча. Защото в огъня на битките, за които ги тренирам, аз съм горял и оцелял и знам, че когато те ми вярват ще успеят и ще се изградят като личности и бойци, които умеят да се самоконтролират и раздават до край, за да успеят във всичко, с което се захванат в спорта и живота. Помнейки основната разлика между нас - успяващите и развиващи се спортисти и обикновенните хора. Че там, където те спират и се предават, ние започваме и побеждаваме... И когато това стане начин на мислене и действие, ти ставаш победител - както в ринга, така и в живота...

Предавате богатия си опит и на поколенията след Вас. Кое е по-трудното - да се трупа рутина с битки на бойната сцена или пък да се обучават бъдещи шампиони?
- Наистина като треньор съм създал едни от най добрите бойци на България, прославили името й по цял свят със световни и европейски титли. Много от тях вече са и много добри треньори, начело на собствени клубове и свои възпитаници, които също вървят по нашите стъпки. Но най голямо удоволствие за мен е когато виждам в залата ми заедно да тренират дядо, баща и син (внук), и да намират допирни точки и съревнование в бойната техника на ринга.
Определено по-трудна е треньорската професия, както в изграждането на елитни състезатели, така и в самото изживяване, в ъгъла на свой възпитаник по време на негов двубой и щастието от победата или болката от загуба, когато трябва да го вдигнеш отново и направиш така, че да преодолее съмненията и колебанията, който го разкъсват. Да го накараш отново да повярва в себе си, да вдигне глава, да продължи и да се завърне отново в победния път - както на ринга, така и в живота... А той, животът удря най силно, неочаквано и безпощадно. И там няма милост, рефери, съдии и треньори... Там си само ти и способността ти да оцеляваш в екстремална ситуация. Няма време за мислене и подготовка, а за точна, своевременна реакция, която ти помага да оцелееш и надделееш, защото на това си научен в тежките спортни битки, спаринги и тренировки.

Кога осъзнахте, че искате да навлезете в треньорското поприще? Какво Ви накара да предприемете тази стъпка?
- Нещата се случиха от самосебе си. Още докато бях в специалните части на полицията, бях инструктор и обучавах колеги на оперативни и бойно приложни техники, успоредно с това бях играещ треньор на полицейския отбор по кикбокс на РДВР-Варна. Безспорно моята съпруга Дани Бахчеванова беше човекът, който ме накара да предприема тази крачка да повярвам в себе си. И когато напуснах полицията 1999 година, с моята съпруга създадохме нашия спортен клуб по кикбокс, вале тудо, ММА и бодидилдинг "ЙОРК" Варна. Започнах да работя с моите възпитаници и нещата потръгнаха. Днес работя с две групи деца - 6г.-10г. и 11-13г., с юноши младша, старша и мъже. Затваряме кръга като изключително наблягаме на децата, защото те са нашето бъдеще.

Кой от многобройните Ви успехи считате за най-ценен? Защо?
- Имам много победи през дългата си спортна кариера, но в момента най-ценна като тръпка и изживяване беше подготовката и победата ми на Pro Fight 12. Защото доверието на моята любима жена, възпитаници и приятели не ми даваха право на загуба, но и ми вдъхнаха невероятна мотивация и вяра в това рисковано начинание. А и на тези години си е предизвикателство и тръпка, която си заслужаваше като изживяване и емоция, както за мен и моите близки, така и за публиката и феновете на Pro Fight и К-1.

Източник: Sportal.bg

Виждате ли във Вашия клуб бъдещи шампиони? Потенциални първенци на Европа и света?
- Създал съм много шампиони - Красимир Димов (първият българин със световна титла в муай тай от Тайланд /2001г/, настоящ треньор на С.К. ТИМ Варна), Владимир Вълев-Питбула (трикратен световен шампион в К-1 и муай тай), Тихомир Митев (най-младият български световен и европейски шампион в К-1 за професионалисти и аматьори К-1 и муай тай), Галин Димов (европейски, балкански шампион муай тай и един от най успешните треньори в момента, собственик на С.К. ВОКИЛ Варна), Кристиян Георгиев (световен и европейски шампион в К-1, муай тай за аматьори) и т.н.

В момента изграждам бъдещите шампиони във всички възрастови групи - Данислав Балинов (на 8 години), Бранимир Балинов (на 13 г., национален шампион фул контакт), Ирина Андреева (10г.), Атанас Жеков (на 14 г., републикански шампион фул контакт и лоукик), Константин Аламянов (13 г., републикански шампион фул контакт и лоукик), Радослав Георгиев, Стелиян Димитров и Живко Милушев (мъже, републикански шампиони К-1, муай тай, лоукик).

Освен състезател, треньор и собственик на клуб сте също така мачмейкър, арбитър и директор в различни направления в бойните спортове в страната. Как успявате да съчетаете толкова много различни дейности?
- Когато правиш това, което обичаш и осъзнаеш че това е твоят път, се отдаваш изцяло и няма какво да те спре във всяко начинание...

Преди време имах възможност да разговарям лично с Реми Боняски. Попитах го кой е българският състезател, който го е впечатлил най-много. Той дори не изчака края на въпроса ми, а спомена Вашето име. Какво помните от шампионата в Амстердам през 2000-ата година?
- Това беше моят бой който ме вкара във висшата лига на К-1. Тогава той беше най-младата, просперираща холандска звезда в супертежка категория. Двубоят ни беше за европейска титла профи. Мачът беше много атрактивен и тежък, но и ми даде много за изграждането ми като боец на това топ ниво. Малко след това той спечели Гранд При Париж и няколко поредни абсолютни титли в Япония. С удоволствие бих подарил на нашите фенове един реванш с него, например под егидата на Георги Анадолов.

Разполагате с титли в карате, кикбокс, муай тай, тайбокс, вале-тудо, бокс, ММА, К1... Има ли стил, в който да се чувствате най-комфортно? Защо?
- Любимите ми стилове са К-1 и вале тудо. К-1 за мен е най-атрактивната и добра система за бой в стойка, съчетаваща най-доброто от кикбокса, бокса, карате, муай тай, тае куон до, а вале тудо - най-освободената и атрактивна система за бой на земя и в стойка, съчетала най-доброто от жиу жицу, борба, самбо, джудо, граплинг, кикбокс, муай тай, бокс. И в двата стила се чувствам комфортно и ги развивам в клуба ни.

Виждате ли разлика в начина, по който състезателите възприемат бойните спортове сега, в сравнение с реалността у нас преди време? Положителна или отрицателна е промяната, ако такава е налична, според Вас?
- Разликата е в това, че ние възприемаме бойните изкуства като начин на живот, религия и морален кодекс на честта, а сегашното поколение възприема бойните изкуства като временна форма на себедоказване, вид бойна атракция и набляга най-вече на физическата и техническа подготовка. Подценявайки най-важния фактор - психологическата и морална мотивация. Бих пожелал на младите ни последователи да влизат в битките като нас, със сърце и непоклатима вяра в победата, готови да "умрат" за победата си, което в съчетание със тяхната техническа и физическа супер подготовка ще ги направи непобедими.

На какво смятате, че се дължи набирането на все по-голяма популярност на бойните спортове в страната в последните години? Спомням си, че когато преди 10-ина години опитвах да провеждам разговор със свои колеги на тема "ММА", да речем, получавах по-скоро неразбиращи погледи и вдигане на рамена. Сега сякаш всеки е специалист...
- На първо място на медиите, Pride FC, UFC, Bellator, К-1, Максфайт, Pro Fight, Supercombat - всичко това вдигна рейтинга на ММА и К-1. ММА се оформи и систематизира като самостоятелна бойна дисциплина, призната навсякъде по света.

Срещата в "Универсиада" ли беше последната във Вашата кариера? Или както е популярно да се казва - никога не казвате "никога"?
- Знае ли човек? Имам чувството, че тръпката от последната ми битка и радостта на феновете ме подмладиха с 20 години. Както казва един приятел - ще почиваме като отидем там, където пише "Тук почива...".
С удоволствие бих подарил на феновете на К-1 в България един реванш срещу моя стар приятел Реми Боняски.

Вашата съпруга неминуемо е спътник и опора във всяка важна битка. Предполагам, че така е и в живота, извън рамките на спорта. Колко съществено за Вас е нейното присъствие и подкрепа? Тя също е успешна и безспорно доказана в своята професионална сфера, както и достатъчно популярно лице в българския спорт.
- Ние сме като ИН и ЯН, за нас спортът е начин на живот. Тя винаги е била до мен във всеки един момент както в спорта, така и в живота. Много пъти е била в ъгъла ми в клетката или ринга. Всяка моя подготовка е минавала под нейн контрол, грижила се е за моята психологическа и кондиционна подготовка, хранителен режим и за въстановяването ми след това, изживявайки радостите от победите и мъката от загубите, оставайки винаги до мен, подкрепяйки ме във всяко мое начинание. Въпреки многото й ангажименти като треньор на националния отбор жени и мъже физика на Бългаската Федерация Бодибилдинг и Фитнес и като президент на Българска Вале Тудо Федерация, винаги намира време и ми помага с подготовката на нашите бойци.

Без моята съпруга, майсторът на спорта Дани Бахчеванова, успехите ми биха били обречени. Тя е моят стимул, който изпълва със съдържание, вяра и любов живота ми и стои зад всеки мой успех. Дани е изключителен професионалист, строг и справедлив треньор с високи изисквания към всички нейни и наши състезатели и най-вече към себе си - перфекционист. Всичко това е подплатено с практически и теоретични знания и умения, придобити от дългогодишния й опит. Магистър по психология, магистър по спорт, фитнес, здраве, експерт по бойни спортове, професионален съдия на профи бокс. Международен съдия и рефер по кикбокс, тайбокс, вале тудо, състезател и съдия на БФКФ-IFBB и президент на Българската федерация вале тудо. Промоутър на първите професионални гали в България по муай тай (Варна, 2001г.), създател на вале тудо веригата "Lord of the Cage" 2005, 2006, 2007, 2008г. - турнири, в които направиха първите си стъпки в ММА много от бъдещите големи звезди на България, като Благой Иванов, Иван Иванов, Николай Добружански, Николай Алексиев, Владимир Вълев-Питбула... Тя е моето мъжко момиче. Жена с голямо сърце, изпълнено с гордост, чест и справедливост. Както казват "зад всеки силен мъж, стои една силна жена".

Какво бихте пожелал на нашите потребители? А какъв би бил съветът Ви към всички, които тепърва стартират пътя си по сякаш безкрайната стълбица на успеха в света на бойните изкуства?
- Искам да пожелая на всички много здраве, любов и весели коледни и новогодишни празници. На младите бих казал мечтайте, тренирайте и никога не се отказвайте по пътя към сбъдване на мечтите си, както в ринга така и в живота. Успех се постига не с бързане, а с неспиране!