Остро недоволство предизвика в Република Северна Македония новината, че Гърция ще върне на България тленните останки, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил.
Както стана ясно във вторник, това е разписано в меморандум, до който се стига след провеждането на "интензивни преговори". По силата на спогодбата, от своя страна България ще предостави на Гърция 48 исторически артефакти, религиозни и културни ценности и реликви.
Тленните останки на цар Самуил ще бъдат посрещнати с тържествена церемония в българската столица на 3 октомври и ще се съхраняват в мраморен саркофаг в старинния столичен храм "Света София".
Новината беше приветствана широко от българското общество, държавници и политици. Не такова е настроението в Северна Македония, обаче. Медиите в страната поставят под съмнение това дали останките са наистина на цар Самуил, както и дали той принадлежи на българската история, което е и част от дългогодишния спор между София и Скопие.
Какво дава България на Гърция в замяна на костите на цар Самуил
Гръцките медии разкриват подробности
Един от водещите македонски информационни портали - МКД, пише, че цари официално мълчание по въпроса, като няма публично достъпна и потвърдена информация относно това решение от страна на македонското правителство, Министерството на външните работи, Министерството на културата или която и да е друга компетентна държавна институция.
Медията изтъква, че докато София представя събитието като исторически успех и се подготвя за тържественото посрещане на останките на 3 октомври, македонските институции не са обелили и дума - нито дали са били информирани за споразумението между Атина и София, нито дали Македония изобщо е настоявала да бъде включена в обсъжданията, нито каква е позицията ѝ за крайното местонахождение на останките.
Според МКД това мълчание е още по-изненадващо предвид мястото, което цар Самуил заема в македонската история. Македонската академия на науките и изкуствата е посветила научни трудове и конференции на Самуил и епохата му. Медията изтъква, че държавата му с Охрид като неин политически и духовен център от десетилетия е неразделна част от македонската историческа наука и образованието в страната. МКД пита защо Македония, чиито историци разглеждат Самуил като централна фигура на Македонското Средновековие, остава мълчалив наблюдател на споразумение, пряко засягащо историческо наследство, което от десетилетия е обект на регионални спорове.
"Каквито и да са правните и дипломатическите обстоятелства около споразумението между Гърция и България, те не могат да оправдаят мълчанието на македонските институции. Обществеността заслужава ясен отговор - реагирала ли е изобщо Македония, опитала ли се е да се включи в процеса и каква е позицията ѝ относно предаването на останките на цар Самуил на България", пита още изданието и подчертава, че липсата на реакция по въпрос с такова историческо и символично значение не прави Македония неутрална, а страната просто оставя другите да разказват историята и да вземат решения без нейния глас.
МКД коментира, че "церемониалното" съобщение, че Гърция ще предаде на България в събота тленните останки починалия през 1014 г. на цар Самуил не е предизвикало отзвук като историко-научна сензация, а по-скоро е възприето точно така, както е било режисирано - като ход с политически цели, насочен срещу Македония.
Медията пише, че цар Самуил е средновековен македонски владетел, управлявал от 997 до 1014 г. Самуиловата държава, чийто политически и духовен център е бил в Охрид. Допълва още, че той е историческа личност, починала преди повече от 11 века, но въпреки това, чрез дейността на съвместната историческа комисия, включена като приложение към преговорната рамка, България на практика поставя отказа на Македония от цар Самуил като условие за членство на страната в ЕС.
"Спектакълът около предаването на останките на македонския цар Самуил за пореден път потвърждава политическия съюз и заговора на Гърция и България срещу Македония", подчертава МКД.
Тази церемония ще бъде използвана за пропагандни цели срещу Македония в настоящия политически контекст, смята Стойко Стойков, професор по история със специализация в областта на средновековната история и съпредседател на ОМО "Илинден - Пирин".
"Този акт на пренасяне на останките на цар Самуил - договорен между България и Гърция - не е просто исторически, а и правен въпрос. България няма правно основание да претендира за тези останки: те не са открити, нито изнесени от нейна територия, нито са принадлежали на България, а и дори не е потвърдено, че останките действително са на цар Самуил", изтъква той.
Македонският историк посочва, че останките са открити преди около 50 години на остров "Свети Ахил" в гръцката част на района на Преспа, като остава непотвърдено дали принадлежат на цар Самуил. "Възможно е да са негови, а може и да не са. Във всеки случай обаче това пренасяне на артефакти ще бъде използвано за пропаганда срещу Македония.
Той изтъква, че България и Гърция отказват да признаят македонското малцинство в рамките на собствените си граници и в резултат на това възприемат самото съществуване на Република Северна Македония като идеологическа заплаха за своите изградени исторически наративи и се нуждаят от осезаеми символи, за да подкрепят пропагандата си.
Според Стойков това поредно "историческо" сътрудничество между България и Гърция е само част от по-широк контекст на взаимна политическа подкрепа между двете страни в позицията им спрямо Македония в рамките на Съвета на Европа, Европейския съюз и всички международни институции.
Той припомня случай от 2007-2008 г., свързан със задържането на българската граница на предизборни материали на партията "Виножито", която представлява македонското малцинство в Гърция. Чрез конфискуването на материалите и повдигането на обвинения на членовете на партията в пропаганда, България на практика им попречила да участват в гръцките избори. По-късно, след изборите, България обявила, че операция срещу "Виножито" е била извършена "по погрешка".
"Преговорите за това сътрудничество относно обмена на артефакти между България и Гърция се водят още от момента на присъединяването на България към ЕС - някъде в периода 2007-2008 г. Гърция отдавна настоява за връщането на артефакти с произход от нейната територия, които са разпръснати по целия свят, и споразумението с България се вписва в този контекст", заявява Стойко Стойков.
Гръцки медии, цитирани от МКД, съобщават, че в замяна на останките на цар Самуил България ще върне на Гърция православни културно-исторически ценности, изнесени по време на българската окупация през Първата световна война от два манастира в Северна Гърция - в района на Драма.
Стойков твърди, че същевременно България вече е присвоила множество артефакти по време на окупациите на македонска земя. "Макар тези окупации да не са били продължителни, времето е било достатъчно за разграбване на артефакти под предлог, че са "български". Като държава, Македония трябва да изиска връщането на тези артефакти, откраднати от нейната територия", посочва той.
Въпросът дали цар Самуил и управляваната от него държава да били български, се поставя остро от друг водещ македонски новинарски портал - Plusinfo.
Според медията споразумението между Гърция и България за тленните останки, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, представлява нарушение на и без това спорния Втори протокол от Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие. Plusinfo изтъква, че става дума за класическа политическа сделка с явно антимакедонско послание.
Медията се аргументира и с анализ на медиевиста от Института за национална история в Скопие проф. Митко Б. Панов за идентичността на цар Самуил, който твърди за присвояване на историческата личност от страна на България.
Според него терминологията, използвана от византийските автори през X и XI век, е била формирана от идеологията на времето и впоследствие манипулирана, за да обслужва непосредствените цели на политическата пропаганда. "Критичният анализ на политико-идеологическия контекст около употребата на тази конструирана терминология разкрива как Самуил и неговата държава са били определяни от византийските съвременници и как е бил наричан Василий - така нареченият "Българоубиец", по време на своето управление", пише проф. Панов.
Според него Самуил не е бил "български" цар, а държавата му не е била "българска". "Настояването за българския характер на държавата на Самуил - основано на представата, че той е имал предполагаеми стремежи да продължи българските държавни и имперски традиции, е историографски проблематично от гледна точка на критичната методология", заявява македонският историк.
Той поставя няколко въпроса: съществуват ли каквито и да е първични свидетелства, сочещи, че Самуил някога е наричал държавата си "България" или поданиците си "българи"; има ли първични сведения, показващи, че съвременните на Самуил византийски автори са наричали държавата "България" и са определяли населението като "българи"; дали цар Самуил наистина някога се е стремял да продължи Българската империя; предявявал ли е действително той претенции към българските държавни и църковни традиции, или се е позовавал на тях, за да легитимира своята държава и църква.
"Тези сложни въпроси синтезират цялостната историографска интерпретация на Самуиловата държава. Отговорът им, основан на критичен анализ на изворовия материал, разкрива гледна точка, различна от стереотипната интерпретация - създадена след разпадането на Самуиловата държава, възпроизвеждана през XIX и XX век и особено експлоатирана през последните години в услуга на съвременните политически цели на България по отношение на Република Македония и идентичността на македонския народ", се казва още в анализа на Митко. Б. Панов.
Той подчертава, че колкото и да се опитва някой днес да докаже, че Самуил е определял държавата си като "България", а поданиците си - като "българи", в изворовия материал липсват доказателства в подкрепа на подобно твърдение. Според македонския историк няма нито едно първично свидетелство, което да сочи как Самуил е наричал държавата си или как е обозначавал жителите, населяващи нейните предели.
Той аргументира тезата си и с коментар за запасени надписи от Средновековието. "Надписът от село Герман край Преспа, приписван на Самуил - независимо от основателните съмнения относно автентичността му, породени от обстоятелствата на откриването му на фона на пропагандните кампании в Македония в края на XIX век - не съдържа други идентификационни белези освен имената на Самуил и най-близките му роднини, както и израз на християнска вяра", пише проф. Панов.
По думите му съществуват сериозни резерви и по отношение на т.нар. Битолски надпис, открит през 50-те години на 20 век. Историкът отбелязва, че надписът е повреден, написан е в минало време и съдържа титлата "автократор". Според него това, заедно с акцентирането върху етническо самоопределяне, нехарактерно за 11 век, както и невъзможността да се установи датата на създаването му, поражда съмнения дали надписът действително е дело на цар Иван Владислав, или по-скоро датира от по-късен период.
"Съвсем наскоро археолозите Георгиос Веленис и Елена Костич убедително доказаха в доклад, представен на Конгреса по византология в Белград (2016 г.), че Битолската плоча е била част от по-стара постройка от римската епоха и че надписът е създаден през 1202/1203 г., по време на управлението на Калоян", отбелязва проф. Панов..
Той добавя, че това съответства на стремежа на Калоян, който се е титулувал "цар на българи и власи, да обоснове императорската си титла чрез изграждане на фиктивна приемственост с държавните традиции на по-ранните управляващи династии на Симеон и Петър, към които той причислява и Самуил, като същевременно лансира твърдението, че всички тези царе са били коронясани от Римското папство.
Митко Б. Панов посочва, че значителните повреди по надписа превръщат разчитането на Битолския надпис в въпрос на съвременно въображение и на конструиран, субективен исторически контекст. По думите му по-късният му произход не може да служи като "доказателство" за приписване на "българска" етническа идентичност на Йоан Владислав, Самуил или Гаврил Радомир, нито на жителите на Самуиловата държава.
"Въпреки това, в продължение на близо шестдесет години България последователно използва надписа, за да проектира фиктивно етническия характер на жителите на средновековното царство на Самуил върху населението на днешна Македония", коментира историкът от Скопие.
Той заявява, че при липса на конкретни и достоверни свидетелства от първа ръка, терминологичното определяне на Самуил и неговата държава се опира на външна гледна точка и по-конкретно на възприятието на другите, които използват определена терминология, за да дефинират собствената си идентичност, отразявайки по този начин политическите и идеологическите представи на своята епоха.
Проф. Панов допълва, че е необходим критичен преглед на изворите, освободени от наслоени идеологически конструкции и субективни историографски тълкувания. Според него често се пренебрегва факта, че съвременните на Самуил византийски автори всъщност не назовават нито държавата му, нито самия него, а използват класическа, стереотипна терминология, за да обозначат враговете на Византия, олицетворявани от държавата на Самуил.
Името и титлата на Самуил се заместват с неясното определение "Комитопул", както византийците наричат наследниците на управителя на комитат (област) Средец - комит Никола. Единственият съвременник, който споменава името "Самуил" - идентифицирайки по-възрастния от двамата братя Комитопули, е Стефан от Тарон, известен още като Асолик.
Пишейки обаче от далечна Армения, Стефан от Тарон очевидно не успява да разбере кои са истинските действащи лица във войната на Василий II, като подчинява повествованието си на националистическа гледна точка, приписваща арменски етнически произход както на Самуил и брат му, така и на аристокрацията и войските, участващи в конфликта", коментира Митко Б. Панов.
Той посочва, че византийският автор Лъв Дякон, като очевидец на събитията и пряк участник във военните походи на Василий II срещу Самуил през 80-те години на X век, използва термина "мизи", за да назове враговете на страната си, свързани с държавата на Самуил. Лъв Дякон си служи и с общото название "скити", като реторично изразява опасността сам да стане жертва на "скитския меч" след паническото отстъпление на византийската армия след поражението при Траяновите врата през 986 г.
"Освен очевидния факт, че Лъв не използва термина "българи", за да обозначи враговете от държавата на Самуил, съществуват и концептуални различия в начина, по който той характеризира тези противници, в сравнение с българската държава, срещу която император Йоан Цимиски по-рано е водил война, побеждавайки я през 971 г.", пише проф. Панов и добавя, че византийските автори посочват, че Самуил е предявявал претенции към "македонската земя".
Той заявява, че от гледна точка на византийската политическа идеология, 971 г. несъмнено се възприема като триумф - време, когато българите са окончателно покорени, а ликвидираните българска държава и църква са включени в състава на империята.
"Това отбелязва и константинополският патриарх Антоний Студит (974-979 г.), който подчертава, че през 971 г. "надменният български народ, отхвърлил юздите на римското управление, отново склонява глава под римското иго и се учи да служи, вместо да властва". Всичко, случило се след 971 г., се разглежда като незаконно посегателство върху територия, принадлежаща на Византия, тъй като България вече не съществува - нито като държава, нито като църква", обяснява македонският историк.
Той допълва, че в този контекст Лъв Дякон разграничава новите противници от държавата на Самуил, с които се сблъсква лично, като ги нарича "мизи"; за него те са "чужд народ" със "скитски" характеристики, който завладява "земята на македонците". Панов добавя, че така византийските автори акцентират върху териториалните владения, застрашени от Самуил, тъй като и той предявява претенции към "македонската земя".
Според Митко Б. Панов това е недвусмислено изразено от Йоан Геометър - един от водещите византийски риторици от втората половина на X век. По думите му Геометър описва държавата на Самуил като враждебна "скитска войска", която се придвижва свободно из Запада, сякаш е "собствената ѝ родина", във време, когато "скитският огън" опустошава "македонската земя", а "мизийските стрели" надделяват над "авзонийските копия". В поемата "За Комитопула" Геометър визира пряко Самуил, като използва умел поетичен похват, без изрично да назовава името му.
"Очевидно Геометър избягва да разкрие самоличността на Самуил, като умело си служи със символичната игра на думи между "комит" и "комета". Това, наред с препратката към император Никифор Фока, служи като хронологичен маркер за появата и възхода на страховития вражески предводител - комитопула", пише македонският историк.
Той подчертава, че ентонимът "българи" и топонимът "България", срещани в стиховете на Геометър, се отнасят до войната на Византия с българската държава през 970 г., а не до военната заплаха, породена от Самуил Комитопул и неговата държава.
USD
CHF
GBP
