Кандидатската кампания все още не е отминала, макар че с всяка една година изпитите за прием във висши учебни заведения привличат все по-малко вниманието на обществените емоции.

Може би свикнахме с постоянната в продължение на десетилетие статистика за около 60% двойки на изпита по литература в Софийския университет. Тъжна статистика - но факт.

По-вероятната причина обаче юли месец да е по-спокоен вече са няколко други обстоятелства - това, че много вузове започнаха да приемат с оценката от матура. Още повече и това, че приемът във висшите учебни заведения е нищожно по-малък от бройката на завършващите гимназия по данни на Националния статистически институт.

Което прави на практиката всеки дипломирал се гимназист студент, почти автоматично, нужно е само да се разходи до вуза и да попълни документите.

От поне 5-6 години Софийският университет вече приема и с оценка среден (3), и обявява допълнителни класирания. Тъжно и жалко, дори и за тези, които с подигравка преди години се отнасяха към родителската истерия в двора на СУ "Св. Климент Охридски" по време на кандидат-студентските изпити.

Но и тази година не се размина без скандали - и то корупционен. То какъв ли друг може да бъде скандалът, като на мода в българското общество е корупцията. Темата за матурата по български език клас беше изнесена от служител в министерството и продадена на избрани зрелостници в навачерието на изпита.

Имаше операция на МВР с фрапантно име, задържани, прокурори, разследване, може би ще има и повдигнати обвинения. Добре, сега ще чакаме обвиненията.

Интересен е обаче фактът, че внимание беше обърнато на тази нередност.

Съгласяваме се, че корупцията е бич, тя е като гангрена в едно общество и адмирираме всички усилия в борбата срещу нея и с нея. Но увлечени по проследяване на кой, как и кога е изнесъл файла с изпитния вариант за държавен зрелостен изпит, не обърнахме внимание на самия файл.

Няколко дена по-късно се състоя и т.нар. „малка" матура. Тук изнесен вариант нямаше, корупционен скандал също. Може би Министерството на образованието си закачи обеца на ухото и се подсигури - с напълно неизвестен дори и за учителите по български и за литераторите автор - Иван Джуренов. (Мога да призная, аз също не бях чувала името му, нито бях чела нещо от него.)

Но и на този изпит сякаш съдържанието остана на по-заден план. Освен възмущението, и то слабо, в самия ден на изпита, от неразбираемия за ученик в седми клас текст. На двата грешни и некоректни въпроса никой не обърна внимание, въпреки че това е скандално, защото откроява проблем не по-слаб от корупцията - некомпетентност.

Има обаче и един друг аспект около съдържанието на двата изпита - на малката и на голяма матура. Наложени един до друг, двата теста при сравнение събуждат един много сериозен въпрос - кой какво иска от образованието.

Двата формата на изпитния материал съвпадат, но зачитайки се във въпросите - те питат за едно и също, питат за едни и същи компетентости, според модерната терминология на чиновниците от Министерство на образованието. Реално тестът за 12 клас освен заложеното количество произведения не добавя нови, реални и практически изисквани от ученика умения. Най-значимото различие е в последната задача - преразказ в 7-ми клас и интерпретация в 12 клас.

Но като се вземе предвид факта, че в 6 и 7 клас нашите ученици пишат по учебна програма съчинение разсъждение, то и в 11 и 12 клас пишат това.

На матурата в 12 клас пък отговарят на въпроси по български език върху материал, който се учи от 5 до 8 клас, а пък след това в гимназията няма време, пак по учебна програма, да се работи върху правопис, пунктуация и граматика.

Така се оказва, че и седмокласниците, и батковците и каките им от 12 клас отговарят на едни и същи въпроси. Т.е. отговарят на едни и същи изисквания и съответно имат един и същи умения.

И никой не може да ме убеди, че значимо е едно дете на 13 години да може да вникне в същността на понятията „жанр", „род" и „вид", при положение, че до този момент в училище е изучило около 20 текста. И тъй като именно тук е грешката във въпросите - то излиза, че и съставителите на теста (МОН, Инспекторатът по образование, или БАН, или учителите по литература) също не са вникнали в понятието „жанр".

Също никой не може да ме убеди, че един дванадесетокласник може и трябва да запомни имената на всички герои от разказите на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков, за да се падат въпроси от типа на: „Кой герой не е на.....?" И каква е точно компетентността, която се крие зад такъв въпрос?

И след като минаха полицаите и прокурорите, и след като тече разследването по корупционния скандал в кампанията, остава един много по-съществен въпрос - Кой какво иска от образованието, точно? Какво искаме от нашите ученици? Какво искат родителите? Какво искат учителите? Какво иска Министерството на образованието? Въпроси засега без отговор. Ако изходим от тестовете - кашата е пълна.

И ще стане още по-пълна, ако - не дай Боже - стане ясно, че самото министерство не знае какво иска.

И ще си позволя едно „лирично" заключение - Поканена на бала да сина на моя приятелка, имах шанса да се запозная с няколко дванадесетокласника. Момчета, завършващи елитни гимназии в София, знаещи вече по два западни езика. Момчета от интелигентни семейства.

Умни, амбициозни и малко уморени - все пак края на учебната година, а те не бяха си губили времето. Запознанството ми с тях промени в голяма степен мнението ми за настоящите ученици, а то не е никак положително след десетина години, прекарани като учител в средното образование.

Общуването ми с тях беше удоволствие, въпреки че трябваше да отговарям на въпроси от типа: Какъв е смисълът на матурата по литература. Нито едно от тези момчета обаче утре няма да е тук - в България. Всички те вече са приети или кандидатстваха в момента във вузове в чужбина.

При тази ситуация - няма какво да искаме и от вузовете - те ще си приемат с оценки и слаб 2, за да си запълнят бройката.