Преди около месец изведнъж на фонтана пред президентството се появи една табела - „Забранено къпането на хора и животни". На фона на крановете, загражденията, жълтите ленти и товарните машини от строежа на метрото, в този момент надписът не прави особено голямо впечатление - нито със съдържанието си, нито с естетическия си ефект.

Ако обаче изтрием „временните обекти" от задния план на пейзажа, табелата ще изпъкне и чак и око ще извади.

От какъвто и ъгъл да бъде гледана, тя или ще се вижда на фона на напетите гвардейци от представителната рота пред официалния вход на президентството, или на фона на старинната стена на музея, или в най-добрия случай би позирала изгледа към двореца и градската градина, на които със събарянето на мавзолея се даде поне простор.

И на относително в перспектива добре изглеждащия център на столицата (това е столица на държава член на Европейския съюз) стои една табела - Забранено! -  не друго, а къпането. Ако се заядем с изображението - забранено е плуването - все едно в този фонтан би могло да се плува. (Де да беше толкова голям - би било още по-красиво, а то и басейни не достигат за децата на града).

Но да оставим естетическия аспект на знака. Защото той има и друг - зад него стои значението на забраната.

Още същия ден кметицата Йорданка Фандъкова обясни по майчински умилително - стилистика, която зае като единствена възможна, за да контрастира на мускулестата осанка на предшественика си.

Та, госпожа кметицата посочи, че тези забрани се налагат не поради друго, а защото фонтаните в столицата не са безопасни и забраните имат за цел да предпазят хората. Предпазване чрез забрана, добре.

Всички помним трагичния случай, когато загина човек на площад „Славейков". Нелеп факт. Оттогава фонтанът стои покрит с нещо като пластмасова къщичка и много често съм си мислела, щом тук може да стои такова нещо толкова години, защо не оземлим някой бездомник, или поне 4-те кучета на площада. Така или иначе там стои такова „нещо". Вече 5 години.

Интересно защо обаче градската управа не реши да направи и малкото фонтани на града безопасни за хората и да сложи табела „Позволено къпането/плуването". Ами, май защото това би било трудно, би струвало усилия - не само първоначално, а и за поддръжката.

Това ми напомни една ситуация - преди години в разгара на лятото бях на гости във Виена. Приятелката ми на излизане за разходка сложи хавлиена кърпа в дамската си чанта - действие, което разбрах по-късно, едва когато седнахме да пием бира на един от площадите в централната част. Точно срещу музея на съвременното изкуство и в задния двор на един от университетите. Разбрах, защото фонтанът беше пълен с хора, по-точно - с деца и млади хора, студенти и туристи, всякакви. Седнахме, поръчахме си бира, а детето на приятелката ми си съблече рокличката и бухна във фонтана. Този фонтан е безопасен - явно защото е във Виена, а не в София.

Освен това по-късно, в малките часове на денонощието видях как именно този фонтан, но вече източен, го мият и лъскат дузина работници - старателно и с препарати. Явно, за да може и на следващия ден в него да се разхладят децата.

Снимките от  този момент не успях да намеря, но намерих няколко други - от следващи години и пак от центъра на Виена и то в ранната пролет, когато хората не са превзели все още парковете и фонтаните.

Та, в идеалния център на Виена, в градските градини и посред пешеходната туристическа зона виенчанинът, който няма възможност да излезе извън града, си прави плаж или пикник. Рогозка, термос, някакви бисквити, книга, много често каре за карти. На тревата се лежи, чете, играе, пие, пече се на слънце,  дори се и спи. И то не къде да е, а под носа - на парламента, на правителството и на президента. А и на кметството.

Защото градските паркове и градини се намират именно в тази зона и от прозорците си докато заседават, депутатите могат да видят тези, които са ги избрали и как те живеят. И напълно правилно, а и поучително - едните да работят - другите да си починат на тревата.

Защо ли никой от тези депутати, министри и управници не се е притеснил и възмутил от гледката на налягали по тревата млади хора или на деца, пръскащи се във фонтаните.

А Виена се слави като европейския град с най-много кърлежи. И с много фонтани. Да, ама службите пръскат зелените площи редовно, а здравната каса е осигурила безплатна ваксинация за децата. (И тази ваксинация е задължителна - иначе глоба) Също така службите са направили и фонтаните безопасни, нищо че някои от тях са старинни и от векове.

Тук въпросът е - щом едни са успели да направят доста по-голям брой фонтани безопасни за хората, защо и тук, в София, да не може да бъде направено това. Или въпросът е на труд и на мързел?

Или най-лесно е да забраниш да се прави нещо, за да може ти да не правиш нищо.

И да не забравяме - не само властите във Виена, но и самите граждани няма да се възмутят от факта, че не някой, а много са решили да използват тревата и водата по предназначение - за удоволствие. Представете си цъкането, дюдюкането, пък дори и четенето на морал, което би последвало тук. „Как може, та ще стъпчете тревата...!", „Бива ли такова нещо, то фонтаните не са закъпане!", „Така не правят възпитаните хора" - със сигурност би се чуло от минаващите лелки и чичовци, на които и светът им е крив. И ще се стигне естествено и до лекцията за младото поколение и какви са били те някога, а пък тези сега са...

Ами какви са виенчаните?

И за да бъда коректна - има няколко фонтана във Виена, които не са за къпане, те са в нещо като „архитектурни резервати" и в тях е запазено състоянието от времето на монархията. Самите фонтани и градините около тях представляват открит музей. Там разхождането по тревата и късането на маргаритки, влизането във фонтаните са забранени и за това си има табели - малки, забодени в тревата по няколко табели с черни букви. По-големите табели, които се виждат ясно, не забраняват нищо, а обясняват какво представлява тази част от града.

В тези фонтани и градини няма деца - затова пък гордо се разхождат патици.