В дни на дебати от рода - кога излизаме (и дали) от кризата, има ли проблеми в здравеопазването и нормално ли ще започне учебната година, да се занимаваме с културния министър Вежди Рашидов е пилеене на ценно време.

Но все пак, ако приемем, че той представлява определен модел на политическо поведение, то си заслужава да отделим минута - две.

В петъчния парламентарен ден журналисти, депутати и всякакви други трябваше да изчакат 5 часа тотално скучен парламентарен контрол, по време на който - по традиция, питащи и отговарящи взаимно не се слушат - да не говорим, че директното му предаване по националната телевизия е ужасяващо пилеене на ефирно време, но най-накрая - 10 минути преди финала, дойде и „шоуто".

Сътвориха го Лютви Местан и Вежди Рашидов. Всичко тръгна кротко и спокойно, докато министърът не взе, че изтърси как в някой си театър половината от служителите са уредили се там на работа роднини на Местан.

Депутатът изригна и обвини министъра в лъжа, заявявайки, че ако това е истина той се оттегля от парламента, но ако се окаже, че не е вярно, очаква оставката на Рашидов.

Сблъсъкът бе „чутовен", емоциите - огромни, разбуждайки съвсем позадрямалото по банките народно представителство.

С две думи - Местан е стар политически лъв, който няма как да сгреши и да сложи главата в торбата, отричайки без мисъл роднинство с упоменатите от Рашидов „театрали".

Явно - разбира се „на първо четене" - по-вероятно е да се окаже, че Вежди е бил подведен, а това, че въпросната персона от театъра носи фамилията Местан в никакъв случай не означава родство с депутата и наистина може да се окаже, че от парламентарната трибуна бяха изречени лъжи.

Та говорехме за модел на политическо поведение. Съвсем наскоро два пресцентъра на две топведомства - едното Министерски съвет!, набедиха младеж от Абу Даби, че бил шейхът на емиратството. Случаят гръмна като скандала „Формула 1".

Десетките държавни служители, подбрани да обслужват премиера и министрите му, се довериха на опозиционен депутат и на бивш мотоциклетист и засипаха държавата с куп невярна информация.

Премиерът пък - уж бил мнителен полицай - сума ти време си говори и здрависва, мислейки, че си общува с шейха на Абу Даби.

Без коментар.

Та, може да се окаже, че културният му министър здраво е прихванал от премиера си, говорейки „през куп за грош", мислейки може би, че е на раздумка в някой клуб на художниците.

Само че не - той е политическа фигура от най-висш ранг - министър, а това дето го прочете, го направи от трибуната на Народното събрание на една парламентарна Република.

Дали задявката - или аз ще напусна парламента, или министърът креслото си - е сериозна, не се знае. Най-вероятно нито Местан ще се махне, ако се окаже, че онази Местан от театъра му е рода, нито Веждито ще си подаде оставката.

Въпросът е обаче до какви висоти ще стигне самозабравата на някои в кабинета, че въобще не е важно какво се говори и пише щом зад гърба ти е рейтингът на ГЕРБ, респективно на премиера.

Вярно, че и гърбът и рейтингът на Борисов са сериозни и монолитни, но кога ли ще му писне разни министърчета (които все пак той е избрал - това ги спасява засега) ще му разтурят това, което гради от 2001-а насам.

Премиерът дава всичко, но пипне ли някой рейтинга му ще стане страшно.

Та, ако случайно Вежди яко е сгафил, разтуряйки септемврийския хатър на премиера (да не забравяме, че предстои посещение в Ню Йорк и реч от трибуната на ООН!!), то културното ведомство нищо чудно да осъмне с нов шеф.

Но в случая имаме предложение - за да се изпълни трудно постижимото „и вълкът сит, и агнето цяло" - мечта за всеки един политик, Борисов може, ако се наложи, да прибегне до хитра рокада.

Сменяйки местата на двата топа в царството си.

Вежди - без портфейл (и без това човекът е доста имотен) отива да се занимава с българите, а и другите в чужбина, а Б.Д., станал известен като „шибания народ" поема културата в страната.

Гарантираме, че никой няма да разбере за осъществената промяна!