Без гратисчии на Вечното дерби!

papagalex

Мотор,ама хич не си добре е,мен.Явно след като яката Врачанка те напусна си в дупка

papagalex

Кви са тия чаршафи дет ги е постнал,гръцката медуза

mottorrhead

Чети бе човек, нямам какво да добавя, няма повече стихове от тези на Омар Хаям, в които да има толкова наздравици и истини, просто чети, мани ме мене... То не е като да люскаш гроздова на балконЯ и да пееш с Цеца Величков ич.. Да пиеш слушайки Луис Армстронг или на стихове на Хаям е друга бира само за ценители алкохолици... Не, че аз не къркам гроздова със "ако умрам ил загинам"

papagalex

VLAD

Деева, значи Тунжата си се търкаля по земята.

tundzhaka

кво да и снимам изпочупени са половината.

VLAD

Тунжай, я снимай поне диваните и столовете у вас да види поне ККто какво е платил.

tundzhaka

Ямбол е много по-добре от пумийните ями клонките софиja, плофдиф, върна и т.н....

mottorrhead

Всъщност за жаки е само тоеа . Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам.

papagalex

Мотор,ти си свършил курса отдавна

mr-jacks

Маторя е гнусна кълнеща утрепка. Скоро ще си пльосне шкембака при тебе.

mottorrhead

И аз съм гоУем ама Омар Хаям е съвсем друга бира

papagalex

Кучавия пратил косми от Нерона на геврека,си ги мирише

mottorrhead

А тва е специално за жаки лесната Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар. В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар, с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши от глезена на някой беден, от черепа на някой цар. 14 Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам. 15 Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив А пиян — светът за мен е като винен свят мъглив. Ала някъде в средата, имам малък светъл миг, дето просто го обичам, че съм в него още жив. 16 Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод и ни залива със неволи, и ни полива с глад и пот. На каната и твойта чаша единствено се довери, че между тях тече пенливо кръвта на нашия живот. 17 Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала. Как ще живея утре? Всичко на виночерпеца ще дам. Нали това светата майка не ми го е тъкала! 18 Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени. И много вино ще се лее сред вечерните механи. Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо — кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!? 19 От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт, поне един дали намери спасение, обратен път? Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя, че няма връщане и няма ей тези радости отвъд. 20 Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст! Бъди ти вечен самодържец — света разпни на кръст! Със нищо по-различен няма да бъде твоят край: три лакти бяло покривало и пет аршина пръст. 21

VLAD

Абе от селски Ямбол само един знам тука у форума. А Ямбол е такава селяния, че Хер като се родил там се засрамил и избегал чак у Варна.

german

хари, кой се губи от тревица у дома, бе весели гъбки си ял

mottorrhead

Или пък това, четете бе опитайте се да вникнете малко във рубаите 1 На философите не станах мил, но види бог дали съм съгрешил. Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно, дори не знам защо съм се родил! 2 О, колко мъдреци поглеждаха с печал към тоз и онзи свят; и що? — Без жал отнесе ги смъртта; безсмислени пророци — днес тяхната уста е пълна с кал. 3 Ще дойде краят, но кога — кой знае? Да пием вино — истината май в това е. Не си лоза, глупако: от пръстта — едва ли някой ще те откопае! 4 И все пак истина е, вдъхновено в ума ми всичко беше прояснено, но въпреки това ще ви повторя аз: от виното не срещнах по-блажено. 5 През младостта се спусках неумел към разни философи — и без цел им вярвах… Но през същата врата излязох, през която бях дошел. 6 Тревата виж, изгряла в пролетта, над нея полегни с виновността: защото — знаеш ли из чии красиви любими устни расне бавно тя? 7 Не трябва, не мисли за утрешния час: приятелю, живей под слънчевата власт. Когато ний умрем, веднага ще догоним избягалите векове пред нас. 8 От мисли, полусънни обкръжен, аз чашата разбих опиянен; а тя прошепна: „Бях аз като тебе и ти ще станеш глина като мен.“ 9 Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят, връх и долина необятна, на рая — рай, на ада — ад. чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на свода, ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат. 10 Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак, ако над моя поглед грее светото слънце като мак, тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувам на този, дето е от мене три пъти по-голям глупак. 11 И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава? Една загадка притаена за всички мъдреци остава. В кръга началото къде е? Къде е тънкия му край? Ако отнякъде сме спрели, къде ще отшумим тогава? 12 Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е? И няма път, и няма смях — но за света какво е? Ний си отидохме — а той е бил и винаги ще бъде. От нас дори не виждам прах — но за света какво е? 13 Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар. В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар, с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши от глезена на някой беден, от черепа на някой цар. 14 Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам, и затова сега послушай съвета мъдър на Хайям: отрова приеми, но нека да е приета от мъдрец, а от ръката на глупака не вземай ти дори балсам. 15 Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив А пиян — светът за мен е като винен свят мъглив. Ала някъде в средата, имам малък светъл миг, дето просто го обичам, че съм в него още жив. 16 Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод и ни залива със неволи, и ни полива с глад и пот. На каната и твойта чаша единствено се довери, че между тях тече пенливо кръвта на нашия живот. 17 Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала. Как ще живея утре? Всичко на виночерпеца ще дам. Нали това светата майка не ми го е тъкала! 18 Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени. И много вино ще се лее сред вечерните механи. Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо — кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!? 19 От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт, поне един дали намери спасение, обратен път? Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя, че няма връщане и няма ей тези радости отвъд. 20 Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст! Бъди ти вечен самодържец — света разпни на кръст! Със нищо по-различен няма да бъде твоят край: три лакти бяло покривало и пет аршина пръст. 21 Веднъж пред кръчмата видях един пиян, поспрял за кратко, през рамото с молитвен плащ — той чашата държеше сладко; в миг забелязал моя взор, отвърна стареца печално: „Смъртта ни чака там, отвъд, и затова — да пием, братко

papagalex

Гръцка скаридо,опитваш се се присламчиш към близнаците,които се защитават и сипват на всеки кой ги нападне,ама не си познал

german

моторфюрер, Шандор Петьофи се произнася на унгарски - Александар Петрович, наш човек е бил

tundzhaka

each, като каза смърсещо на полуразложено, то маторя ако го метна у трупната ферма ще плъзне епидемия...