Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се обръщат към народните представители и политическите сили в парламента в качеството си на представителна на национално равнище работодателска организация, която представлява над 10 000 предприятия, осигуряващи работа на над 500 000 души.
Техният призив е за незабавно започване на работа по актуализирането на бюджета на България за 2021 година. Едва ли е необходимо да се обяснява пространно защо е необходима тази актуализация - въпросът отдавна се дискутира на всички нива на държавното управление и сред социалните партньори. Всички знаят, че ако бюджетът на страната остане неактуализиран, това ще провали жизненоважни мерки в управлението на икономиката, като такъв развой на нещата може да има катастрофални последици.
АИКБ отлично разбират сериозността на проблема с конструирането на функционираща изпълнителна власт в страната, който очевидно поглъща огромна енергия и време. Те искрено желаят политическите сили и народните представители да се справят с този проблем, защото възникването на политическа нестабилност изобщо не е в интерес на икономиката на страната, нито на предприятията и предприемачите, нито на наетите работници и специалисти. Достатъчно е да се погледне само към въпроса за драматичния ръст на цената на електрическата енергия за промишлеността, за да стане ясна острата необходимост от овластена и действаща изпълнителна власт.
От АИКБ още веднъж подчертават своята привързаност към подкрепата на необходимостта от актуализация на бюджета.
От актуализацията на бюджета зависи и очакваната подкрепа за бизнеса, който трябва да осигури от своя страна очакваните приходи. Трябва да се подчертае дебело, че от продължаващата COVID-19 криза далече не страдат само отраслите, работата на които беше прекратявана на няколко пъти с административни заповеди. Кризата руши бизнеса не само на предприятията от туризма, хотелиерството и ресторантьорството. Покритието на негативното въздействие на пандемичната криза е много по-голямо и широкообхватно.
Тежко пострадаха редица отрасли, особено транспорта. В плановете за актуализиране на бюджета дори са предвидени известни средства за подкрепа на авиокомпаниите, проблемите на които досега бяха пренебрегвани като цяло. Но капризите на пандемичната криза, в съчетание с немислимата цена на електроенергията за промишлени нужди вече заплашват отрасли, за които досега изобщо не е ставало дума.
Много нагледен пример е случаят с шивашката промишленост с всичките й подотрасли. Българската шивашка промишленост е изцяло експортно ориентирана, тя е изключително зависима от глобалната динамика на търсенето и предлагането на готово облекло и други шивашки изделия. Не трябва да се заблуждаваме с популярни, но неактуални клишета, че става дума за предприятия, които работят "на ишлеме". Напротив - става дума за предприятия, които от години работят "от скица" - някои от тях разработват колекциите на известни чуждестранни фирми в това число от Франция, Италия, Германия и други. Но в момента възложителите, които се намират в края на веригата на доставките, настояват точно тази творческа и развойна работа да се извършва безплатно, за да се вържат ниски крайните цени в условията на кризата.
До момента при сегашната ситуация шивашката промишленост в България оцелява единствено благодарение на държавната подкрепа. В случай на спиране на държавната подкрепа (мерките от типа на мярката "60/40") сред по-малките предприятия ще започне вълна от прекратявания на работа и затваряне на производствени мощности, поради невъзможността да се издържи на конюнктурата на пазара само със свои сили. По-големите предприятия ще издържат прекосили още максимум около два месеца, като от края на месец септември и при тях ще се надигне вълната на затварянията.
Обръщат внимание точно на този отрасъл поне по две причини. На първо място - досега никой не е разглеждал шивашката промишленост като сериозна жертва на пандемичната криза. Всъщност заплахата е много голяма, включително и поради фактори, на които няма как да оказваме влияние.
На второ място - защото в момента шивашката промишленост изпълнява ролята на нещо като "последен окоп на заетостта". Шивашките предприятия, много от които са със значителен брой заети за нашите мащаби (с по 800 и повече заети), все още имат способността да наемат на работа най-нискообразованите и съответно - нискоквалифицирани работници в страната. В случай на колапс на шивашката промишленост е много вероятно да станем свидетели на голям скок на безработицата, точно в навечерието на зимния сезон. Отделно този скок може да предизвика "ефект на доминото" и сред други отрасли.
Те отбелязват, че могат да дадат и други примери от други отрасли, особено при електроинтензивните индустрии, които получиха тежък "токов удар", и при строителния бранш, който разчита на актуализацията на бюджета, за да получи вземанията си от държавата. Ефектът от кризата става все по-всеобхватен и помощта за бизнеса е крайно наложителна. А това не може да стане без актуализация на бюджета.
Отделен въпрос е, че от актуализацията на бюджета зависят и мерки, свързани със социални разходи, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем очакваното от всички увеличение на пенсиите.
С не по-малка острота са потребностите на здравеопазването при надигналата се поредна вълна на COVID-19.
АИКБ апелират да бъде актуализиран бюджетът на България за 2021 година във вида, в който е бил одобрен вече от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).