Да се възстанови възможността във всички избирателни секции гражданите по своя преценка да гласуват с хартиени бюлетини или машинно. Това би довело до обратно включване в процеса на гласуване на множество български граждани, изключени от него с промените в ИК през 2021 г., и би отговорило на международните стандарти. Това се казва в доклад на Института за модерна политика, посветен на машинното гласуване.
Сега в България стандартите за машинно гласуване, неговата сигурност и възможности за контрол са по-ниски от стандартите, които се прилагат при гласуване с хартиени бюлетини. За да се преодолеят тези неясноти е нужно време и обучение, което към момента трудно биха били осигурени.
Несъответствието с международните практики при машинното гласуване разглеждат в доклад от Института за модерна политика. Повод за този доклад е законодателната инициатива на "БСП за България", които искат да има хибриден вариант за гласуване при избори и референдуми - както чрез машини, така и с хартиени бюлетини.
Целта на доклада е да съпостави международните стандарти и добри практики с българското законодателство и изборни практики от гледище на гаранциите за прозрачност, честност и доверие в изборния процес.
Редица държави в една или друга степен прилагат съвременни технологии при организирането и произвеждането на избори. Принципният въпрос е как, ако и когато се въвеждат такива технологии, да се гарантира прозрачност, проследимост, коректност, точност и ненамеса на нерегламентирани фактори в изборния процес.
Според световните стандарти използването на нови технологии не трябва да е самоцелно, а трябва да преследва ясна и легитимна цел. Целта при въвеждане на безалтернативното машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, е ясно артикулирана - намаляване на човешките грешки и подобряване на точността на преброяването на гласовете. Сред грешките, които се наблюдаваха при вота с бюлетини имаше неправилно попълване на хартиени бюлетини, водещи до недействителност на гласовете; неправилно отчитане на гласа от СИК; неправилно вписване на данните с резултатите от преброяването на гласовете в секционния протокол и др.
Другата цел бе и по-бързото отчитане на изборните резултати.
Второто условие за въвеждането на машинен вот бе наличие на разработени подробни технически и функционални изисквания към устройствата и софтуера, които да удовлетворяват постигането на целите, да гарантират спазването на минималните стандарти и да позволят в условията на свободна конкуренция да бъде избран най-подходящият доставчик/изпълнител на машините за гласуване.
Оказа се, че само една международна компания може да покрие изцяло законовите изисквания. Така се наруши принципът на свободна конкуренция, множество фирми - доставчици (и международни, и национални) априори (или в хода на обществените поръчки) бяха изключени от състезанието.
От ИМП признават, че органите, които са съставили документацията за обществена поръчка (първоначално Администрацията на Министерския съвет, а в последствие Централната избирателна комисия) не са имали капацитет за спецификациите за обществените поръчки. Запитването не е било насочено към създаване на специфичните за български условия гаранции за спазването на минималните стандарти за въвеждането на машинното гласуване. Това създаде условия за съмнение в честността на процеса от политически партии, лидери на обществено мнение и граждански среди, което намали общественото доверие в машинното гласуване.
Третият мотив на ИМП за връщане на хибридното гласуване е заради независимост/неутралност на изпълнителя/доставчика от политическите сили в страната. Те признават, че международната компания, създала машините може да е политически безпристрастна, но тя действа чрез български партньор, в чиято политическа неутралност имаше съмнения. Така се създадоха условия за поставяне под съмнение на честността на изборния процес.
Четвъртият мотив е Поетапно въвеждане на новите технологии посредством провеждане на пилотни проекти, чрез които да се оцени ефективността на използването им и тяхното обществено приемане. Подобряване на процеса на базата на придобитият опит (lessons learned) от пилотните проекти преди повсеместното въвеждане на новите технологии.
Машинното гласуване беше въведено с Изборния кодекс от 2014 г., като първоначално беше тестово, а после стана реално и се разрасна до задължителен и единствен способ за гласуване в множество на брой секции.
Проблемите, идентифицирани при машинното гласуване, не бяха преодолени, поуките от използването на технологията не бяха взети предвид, а промените в Изборния кодекс бяха направени непосредствено преди изборите, което създаде условия за съществени затруднения за изборната администрация и понижаване на общественото доверие в изборния процес. Според Окончателния доклад на Ограничената мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на предсрочните избори за Народно събрание на 11 юли 2021 г.: "Поправките в Изборния кодекс от май 2021 г. въведоха значителни изменения, включително почти изцяло машинно гласуване за по-голяма част от избирателите, .... като по този начин се възпрепятства правната сигурност, което е в противоречие с международните добри практики".
Няма нито едно социологическо проучване за машинното гласуване.
Относно тестване, оценка/одит и сертифициране на устройствата и софтуера на машините за гласуване, извършвани публично от независима сертифицираща компания или лицензирани експерти от Института признават, че при гласуване с хартиената бюлетина има прозрачност на всяка стъпка.
При първоначалното въвеждане на машинното гласуване имаше частично тестване от Българска академия на науките (БАН) и Софийския университет (а впоследствие и Техническия университет). След това законът възложи на Държавната агенция "Електронно управление" (сега Министерство на електронното управление), съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология да удостоверят съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията на закона и с техническата спецификация по съответна, утвърдена от ръководителите на посочените структури методика.
Независимо от развитието на нормативната уредба следва да се подчертае, че в България същинско (цялостно, изчерпателно, убедително) тестване, оценка и сертифициране на въвеждането на машинното гласуване не е проведено и до днес.
Това е причината в Окончателния доклад на Ограничената мисия на ОССЕ/ БДИПЧ за наблюдение на предсрочните избори за Народно събрание на 11 юли 2021 г. да се изтъква:
"На 8 юли, в присъствието на наблюдатели, се проведе частичен процес на повторно удостоверяване, който беше ограничен до проверка дали инсталираният софтуер на машина от новозакупените съвпада със софтуера, инсталиран на машините, които бяха използвани за предходните избори...Само пет машини бяха проверени. По време на този процес, органите натоварени със сертифицирането приеха за даденост твърдението на производителя, че хардуерът използван на новите устройства не е бил променян в сравнение с предходната версия."
От Института пишат, че не е изцяло спазен и принципът на прозрачност. Не е осигурена възможност, например, за публично тестване на машините по начин, при който специалисти се опитват да идентифицират слабости в сигурността или други недостатъци на състезателен принцип, не се предоставя на наблюдатели цялата документация, свързана с машините, сорс кода (макар да е изискване по закон) и др.
Не е спазен изцяло и принципът на отчетност. Няма публично достъпни протоколи от сертифициране на машините в резултат на оценка на риска както от външно въздействие, така и от вътрешно въздействие и манипулация - от членове на изборна администрация, техници и др.
Липсата на пълноценно тестване, на одит и сертифициране на машините за гласуване и приемането "на доверие" на декларативните уверения на частния доставчик поставя под съмнение интегритета на изборния резултат. Неправилното отчитане дори само на по 10-12 гласа във всяка секция или пропорционален брой гласове в определен брой секции, може да доведе до значима промяна в парламентарното представителство - например, влизане на нов политически субект в парламента, пишат от ИМП.
Останалите точки от анализа са осигуряване на достъпно съдържание и достатъчна продължителност на обучение на изборната администрация за използване на нови технологии, така че органите за управление на избори да бъдат "господари на процеса", както са господари на процеса на осигуряване на гласуването с хартиени бюлетини.
Обучителните материали не са стандартизирани, не покриват всички елементи на процеса, не са достатъчно ясни и достъпни от години. Към това следва да се добавят и промените в съставите на СИК в дните преди изборите и дори в изборния ден, когато лица, които не са преминали никакво обучение са натоварени да изпълняват тези високоотговорни функции.
Обучението за използване на машините се подготвяше главно от доставчика/ изпълнителя. Инструкциите не са достатъчно удобни за употреба. В ЦИК не са разработени стандартни и удовлетворяващи документи (методология и съдържание) за провеждането на обучението. СИК, ОИК, РИК не са в състояние самостоятелно да ръководят процеса на машинно гласуване и разчитат на технически експерти, предоставени основно от доставчика/ изпълнителя.
Фактът, че органите за управление на избори и изборната администрация не са в състояние самостоятелно да ръководят процеса на машинното гласуване, според международните стандарти, е "причина за безпокойство", "тъй като това може да компрометира безпристрастността и независимостта на изборната администрация".
От Института акцентират, че за успешното провеждане на машинното гласуване е нужно и осигуряване на достъпно съдържание, подходящи форми и достатъчна продължителност на информационна кампания за използване на нови технологии.
Нужно е особено внимание към малцинствени, маргинални групи, хора с увреждания, възрастни хора и др., на които ефективно да се осигури възможност за участие в изборите. Така повелява принципът на всеобщност на избирателното право.
Така се създава квази-ценз за упражняване на правото на глас, което е в противоречие с международните стандарти, насочени към приобщаващи избори, се казва в анализа.
Една от основните международни препоръки е, че: "Ако новите технологии за гласуване се използват в избирателни секции, те не трябва да бъдат изключителният метод за гласуване, тъй като по-малко компютърно грамотните гласоподаватели може да имат проблеми с работата на системите за новите технологии за гласуване. В такива случаи гражданите трябва да имат възможност да използват хартиени бюлетини, ако желаят.
Авторите на анализа отчитат и прозрачност на процесите, свързани с машинното гласуване.
Наблюдателите (не само в тесен юридически, но и в широк смисъл) трябва да имат допълнителен достъп, за да бъдат уверени, че изборите са в пълно съответствие със закона и с демократичните принципи; те трябва да имат пълен достъп до документация за системата, включително сорс кода и доклади за сертифициране и изпитване.
От докладите на Обществения съвет към ЦИК става ясно, че дори наблюдателите в тесен юридически смисъл нямат необходимия достъп до документацията, свързана с машините. Няма законово задължение за последващ одит и проверка на изчисленията на машините. Ето защо, принципът на прозрачност е нарушен.
В едно с прозрачността се набляга и на включването на всички заинтересовани страни във всички процеси - от избор на машини, през тестването, проверката на софтуера и на хардуера, отчетността.
Избирателите, в частност онези, на които международните стандарти изискват обръщане на сериозно внимание, оставят неподготвени за гласуване в резултат на информационната кампания. Медиите отразяват публичните мнения на политици, общественици и представените материали от ЦИК, ведно с изявленията на ЦИК, които, като цяло, са крайно недостатъчни за осигуряване на включващо участие в изборите и на яснота за всички процедури, свързани с проверка на коректността на резултатите.
От ИМП обръщат внимание и на логистичното осигуряване на устройствата и осигуряване на техническата им поддръжка.
ЦИК и изборната администрация не са господари на процеса, достъп до машините имат технически лица извън органа за управление на избори/ изборната администрация (често наемани на граждански договори), което поставя под съмнение интегритета на целия процес, се казва в анализа.
Изследването акцентира и върху осигуряване на правила и процедури за съхранение, приемане и предаване на машините, тяхното използване и връщането им обратно в местата за съхранение по начин, който да гарантира тяхната цялост и целостта на информацията, съхранявана в тях и ненамеса в техния софтуер и хардуер. Видно и от анализа липсват правила за придвижването, съхранението, пакетирането и използването на машините.
"Действащата нормативна уредба не съдейства за осигуряване на прозрачност, проследимост, отчетност и ненамеса в машините за гласуване преди, по време и след края на изборния ден", се казва в анализа.
За Принципа на отчетност в анализа се казва, че ако е включена технология, предоставена от частни доставчици, ролите и отговорностите на тези доставчици трябва да бъдат ясно дефинирани. По същия начин сертифициращите агенции и други органи трябва да бъдат държани строго отговорни, за да гарантират, че изпълняват съответните си отговорности.
Отчетността също така означава, че трябва да се водят подробни протоколи за времето и операциите, които изборните администрации или друг отговарящ на условията персонал взаимодействат със системата.
В България липсва законова регламентация на разпределението на отговорностите между органа за управление на избори, изпълнителната власт на различни нива, доставчика и т.н. Почти всичко се изчерпва с общия текст на чл. 18 и още няколко разпоредби на Изборния кодекс. Така принципът на отчетност за машинното гласуване е нарушен.
В този случай обществено доверие в машинното гласуване, независимо, че е изискване по международни споразумения, не е на желаното високо ниво.
В България редица международни принципи и стандарти, свързани с въвеждането на нови технологии, не са зачетени в достатъчна степен, се казва в доклада.
Законодателната уредба на машинното гласуване е твърде скромна, не урежда редица въпроси и не предвижда адекватна времева рамка, и в този смисъл не отговаря на международните стандарти, категорични са авторите на анализа.
Международните стандарти изискват законът ясно да очертае и регламентира всички етапи от използването на нови технологии за гласуване в изборния процес. Те включват доставката, настройката, съхранението, функционирането, спирането, заключването на системата, както и съхранението на машините, ясното разпределение на отговорностите между всички включени в процеса институции, отговорностите на доставчика и др., така, както законът урежда въпросите, свързани с гласуването с хартиени бюлетини. Частните изпълнители или доставчици не трябва да заместват никакви съответни функции на органите за управление на избори и тяхната администрация, които трябва да останат в пълен контрол върху изборния процес.
Законът трябва да регламентира по-пълноценни възможности за обжалване на процесите, свързани с машинното гласуване, смятат анализаторите.
Те предвиждат да има и възможност за последващ одит (статистически значим) на резултатите след използването на машините, който да е отворен за наблюдатели, действия при несъответствия, предпочитание на хартиения запис (разписката) при несъответствия и др. Правната рамка трябва да предоставя адекватни времеви рамки за ключовите решения, свързани с новите технологии за гласуване.
От ИМП цитират Наръчника за наблюдение на новите изборни технологии на ОССЕ/ БДИПЧ, 2013 г.: "...използването на нови изборни технологии не изгражда непременно доверие; по-скоро изглежда изисква вече съществуващо доверие в изборната администрация за успешно прилагане. Тези предизвикателства, ако не бъдат разгледани напълно, могат да отслабят общественото доверие в изборния процес.".
USD
CHF
EUR
GBP
