Депутатите подхванаха на второ четене Закона за лечебните заведения. Според вносителите настоящата законодателна инициатива отговаря на необходимостта от привеждане на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) в съответствие със Закона за публичните предприятия (ЗПП) по отношение на изискванията за избиране и назначаване на членове на органите за управление и контрол на държавните и общински лечебни заведения, както и на изискванията за предсрочното прекратяване на договора.

Съгласно текстове от Закона за публичните предприятия, публични предприятия са търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние. С оглед на това и лечебните заведения, собственост на държавата или общините, са публични предприятия и попадат в приложното поле на закона. С предлаганите нормативни промени ще се избегнат съществуващите противоречия между двата закона и ще се създаде яснота по отношение на приложимите за лечебните заведения правни норми.

Със законопроекта се предлагат промени и в Закона за публичните предприятия. Действащата разпоредба на ЗПП забранява лица, работещи по трудов договор или по служебно правоотношение, да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети. За да заемат такава длъжност, лицата трябва да прекратят досегашната си дейност по трудово или служебно правоотношение.

Същевременно, съгласно разпоредби от Закона за развитието на академичния състав в Република България, академична длъжност ("асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор") се заема по трудово правоотношение. Законът за лечебните заведения предвижда работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетска болница, да могат да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето училище за определен срок. Въз основа на извършения анализ се установи, че липсата на кореспонденция между действащите разпоредби на Закона за публичните предприятия и Закона за лечебните заведения създава предпоставка управител/изпълнителен директор на държавно или общинско лечебно заведение да бъде лишен от възможността да упражнява преподавателска дейност.

Оказва се, че една голяма част от изпълнителните директори на университетските болници преподават в съответните медицински университети, поради което, ако не бъдат приети предлаганите нормативни промени, ще бъде ограничена възможността им да участват в обучението на студенти, докторанти и специализанти в областта на медицината и ще бъдат поставени в дискриминационни условия спрямо останалите лекари, работещи в болниците по трудово правоотношение.

С предложеното допълнение на Закона за публичните предприятия се цели да се създаде яснота относно приложимата правна норма по отношение на броя на членовете на съвета на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ, които попадат в категорията "големи" публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия.

Съгласно действащите разпоредби на закона съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия, категоризирани като "големи" се състоят най-малко от петима членове, а съгласно Закона за лечебните заведения съветът на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове. Предлага се да се запази изискването съветите на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ да се състои от трима членове, независимо дали лечебното заведение попада в категорията "големи" публични предприятия. Целта е да се гарантира оперативна гъвкавост при вземането на управленски решения и да се създаде възможност за реализиране на икономии от средства за възнаграждения на управителните органи на лечебните заведения.