Разсрочване сметките за ток и парно на неправителствени организации за хора в риск е промяната, внесена от омбудсмана Диана Ковачева в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Проектопромените в Закона са внесени в парламента, информираха от Администрацията на националния обществен защитник.
Промяната засяга неправителствените организации, които са доставчици на социални услуги.
Предложената от Омбудсмана законодателна промяна гласи: "по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна, сроковете за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия на неправителствените организации, регистрирани по реда на Глава Трета от ЗЮЛНЦ, които се явяват доставчици на социални услуги по реда на чл. 29 ал. 3 т.3 от ЗСУ, се удължават на 30 дни, след изтичането на които, при поискване от страна на клиента, задълженията се разсрочват. По време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна се забранява спиране на електроснабдяването на неправителствените организации - доставчици на социални услуги.".
Промените са в резултат на множеството жалби от неправителствени организации, които работят с хора и деца от уязвимите групи. Те я за сезират за невъзможността да продължат да изпълняват задължението си по предоставяне на качествени социални услуги.
"Причините за това са непосилните цени за електроенергия, които им се налага да плащат като небитови клиенти наравно с търговците, за разлика от които обаче не генерират печалби. Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия не допуска възможността тези организации да заплащат ток като битови клиенти", пише общественият защитник.
Ковачева бе поставила проблема на заседание в Комисията по енергетика на 1 февруари. Тя изпрати и становище и до вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, до социалния министър Георги Гьоков и депутатите от ресорната социалната комисия в парламента.
"Важно е да бъде подчертано, че социалните услуги не са услуги по смисъла на Търговския закон (чл. 3 ал. 3 на Закона за социалните услуги). Неправителствените организации са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и осъществяват дейност по предоставянето на социални услуги чрез финансиране от държавния бюджет по стандарт за делегирана от държавата дейност. Финансирането от държавния бюджет на социалните услуги е ограничено от фиксиран максимален брой на потребителите, определен в Националната карта на социалните услуги (чл. 43, ал.2 ЗСУ), а доставчици на социални услуги нямат право да получават приходи от предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет (чл. 43, ал.4 ЗСУ)", мотивира предложението си омбудсманът.
В мотивите си Ковачева подчертава и че неправителствените организации, които доставят социални услуги, се оплакват, че предоставяните им по стандарт средства са недостатъчни, за да покриват разходите си за дейността и повишените цени за електроенергия и предупреждават, че непосилните сметки ще блокират дейността им.
Омбудсманът посочва, че компенсациите от 110 лв. за мВтч не могат да покрият драстичното увеличение на цените на тока на свободния пазар и че се получават месеци след срока, в който задължението следва да бъде заплатено. А досега такива компенсации са получени само за месеците октомври и ноември 2021 г.
"В качеството си на обществен защитник бих искала още веднъж да подчертая, че социалните услуги имат определящо значение за упражняване на правата от хората, намиращи се в кризисна ситуация, и за воденето от тях на достоен, активен и независим живот, поради което са необходими незабавни и ефективни мерки за обезпечаване нормалното функциониране на дейностите на работещите НПО, категорична е Ковачева.
По данни на Агенцията за качество на социалните услуги, към 1 февруари 2022 г., според които лицензираните НПО- доставчици на социални услуги (ДСУ) са около 194, което представлява 15% от всички доставчици на социални услуги.
Целта на промяната е, че освен мерките за компенсации на социалните домове е необходима и законодателна промяна, която да гарантира достъпа им до електроснабдяване при забава плащанията на дължимите месечни сметки. Хората в най-рисковите групи се намират под особена закрила на държавата, пише общественият защитник.
Всеки потребител на електроенергия по принцип може да поиска сключване на споразумение за разсрочване на дължимите суми със съответното енергийно дружество, но практиката е показала, че за тази цел е необходима добра история на покриване на задълженията.
Заради извънредната ситуация, в която се намират, неправителствените организации, които доставят социални услуги и не генерират печалба, но заплащат ток като небитови клиенти, могат да забавят плащанията си към електроенергийните дружества. Съответно, те не могат да покрият изискванията и критериите на тези дружества за добър платец. Всеки такъв случай се разглежда индивидуално и няма общ подход, от който да се ползват всички НПО-ДСУ, обясни Диана Ковачева.
USD
CHF
EUR
GBP
