До днес - 31 октомври 2018 г., енергийният министър Теменужка Петкова трябваше да разработи процедурата за избор на стратегически инвеститор на АЕЦ "Белене". Петкова трябваше да предложи и възможности за структурирането на проекта, припомня БНР.
Припомняме, на 7 юни 2018 г. бе вдигнат мораториума върху изграждането на втора атомна електроцентрала в България - АЕЦ "Белене". В парламента се наложи предложението на ГЕРБ за размразяване на работата по АЕЦ "Белене", като проектът трябва да е на пазарен принцип и без държавни гаранции, но със стратегически инвеститор.
Мораториумът бе наложен по време на първия кабинет "Борисов" през 2012 г., а бе отменен от третия кабинет - също "Борисов", но през 2018 г. Темата за проекта АЕЦ "Белене" стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.
БАН публикува доклада си в началото на годината, след изрично разрешение от БЕХ (като поръчител), но дори и това не намали споровете за целесъобразността на изграждането на нова ядрена централа.
До началото на деня енергийният министър Теменужка Петкова не е обявила начина за откриване на инвеститор. По време на заседанието на българо-руската икономическа комисия, която се проведе в Москва, руският енергиен министър Александър Новак потвърди интереса на Русия да участва в процедура по изграждане на АЕЦ "Белене".
Петкова тогава обяви, че до края на годината ще бъде обявен търг за избор на инвеститор за централата.
От бизнеса смятат, че обявяването на търг в този етап е неприложимо. Това е мнението на Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.
"За да се обяви търг, трябва да има изключително ясна рамка за търгувания обект, а за момента ние нямаме ясна рамка", каза Иванов. Според него, процедурата ще премине през искане на писма за намерения. След писмата се създава преговорен екип. който да води преговори със заинтересовани инвеститори. Накрая се формират предложения, които да бъдат остойностявани, поясни Антон Иванов.
Според Руслан Стефанов - анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, ешението на парламента има основно политически смисъл.
Повечето сериозни инвеститори вече обявиха, че централата може да бъде построена само с държавни гаранции. В условието за вдигане на меморандума за изграждане на АЕЦ "Белене" бе записано, че не се предвиждат държавни гаранции.
"Това наистина го лишава от реално някакъв друг смисъл, освен този политически, т.е. това да е една дъвка, която да продължим да си говорим за нея...Всички сериозни инвеститори, включително руските и китайските инвеститори, които бяха обявени като най-сериозни, обявиха, че този начин, този модел просто няма как да сработи", допълни Руслан Стефанов.