От Министерския съвет би следвало да внесат в Народното събрание проекта на националния План за възстановяване и устойчивост за политическо и експертно обсъждане, за нанасяне на корекции и предложения за промени в ресорните парламентарни комисии.
Това поиска народният представител от БСП Драгомир Стойнев в профила си във Фейсбук. За България в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост са предвидени - 6,2 млрд. евро, безвъзмездни средства и 4,5 млрд. евро заеми.
"Тези средства имат временен характер и от тях можем да се възползваме най-късно до 31 декември 2024 г., като те трябва да бъдат планирани и одобрени до 31 декември 2022", подчерта социалистът. Затова, по мнението му, българският план трябва да бъде обсъден и гласуван и на заседание на парламента преди да бъде изпратен в Брюксел.
"Смятам, че това е национално отговорен подход. Народното събрание има установени по правилник механизми за включване на експерти, научни среди, браншови и професионални организации и граждански сектор в работата на комисиите си. Министерски съвет също има установени механизми да консултира и съответно - коригира своите предложения. Нека ги използва", призова Драгомир Стойнев.
Той изрази съжаление, че при представянето на плана от Томислав Дончев не чул думата "парламент".
"Високо рискова управленска и административна среда плюс абсолютна липса на икономическа политика и стратегическо планиране - ето на такава почва в България ЕС ще инвестира 6,2 милиарда евро безвъзмездна помощ. И в Европа са наясно с това. Рискуваме милиардите в подкрепа на икономиката и хората да изтекат без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост. Както и много други милиарди преди тях", категоричен е червеният депутат.
Също така той не чул от вицепремиера Дончев как държавата като проводник на европейски политики и финансиране ще насърчи конкретно зелената икономика, иновациите, социалната устойчивост.
На 17 септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен бе категорична, че средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост държавите членки трябва да "инвестират както за незабавното икономическо възстановяване на Европа, така и за дългосрочен устойчив и приобщаващ растеж". Комисията в своята Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г. определи стратегически насоки за функционирането на механизма - устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност и поиска държавите членки да укрепят чрез планирането на средствата потенциала си за икономически растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост, както и да извършат екологичния и цифровия преход.
"В предложения от МС проект на План за възстановяване и устойчивост липсват стратегия, цели, задачи и конкретни измерими резултати. Липсва и синергия между самите мерките, и синергия с вътрешни политики и реформи за модернизация, просто защото такива липсват", смята Стойнев.
Според него не е ясно кои са важните отрасли, чиято трансформация ще е важна за социалната устойчивост, за прогресивен ръст - например, подсказвам: развитие на водородни технологии и тяхното внедряване, съхраняване на енергия, IT-сектор, роботика и автоматизация (където имаме и традиции, и съвременни постижения), екологично селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост, предоставящи на пазара чиста и с отговорност за здравето продукция.
"И още - какво се случва с енергийните мощности и енергийната устойчивост на България - и в светлината на задължителната декарбонизация, и в подкрепа на обещаваната не замърсяваща околната среда, иновативна ре-индустриализация", пита Стойнев. "След десетилетие на власт ГЕРБ признават, че стотиците милиони, изхарчени там, са напразни, но са готови да насочат още, и да организират още обществени поръчки за доставки, за оборудване, за технологични решения", категоричен е той.
"И на това трябва да бъде сложен край - и тук, и пред Европа. Националното изпитание, каквото е COVID-19, изисква национално отговорни действия", смята депутатът Драгомир Стойнев.
USD
CHF
EUR
GBP
