Икономическият министър: Няма извънреден ценови натиск

Няма извънреден ценови натиск и липсват макроикономически предпоставки за рязко и необосновано повишаване на крайните потребителски цени. Това заяви от парламентарната трибуна икономическият министър в оставка Петър Дилов, който беше изслушан по искане на "ДПС - Ново начало" заради поскъпването на основни стоки и услуги.

По думите му динамиката на индекса на цените на производствените фактори през януари 2026 г. е съпоставима с тази от януари 2025 г., без да се отчита извънреден натиск, който да обяснява рязко увеличение на цените за крайния потребител.

Министерството извършва седмичен мониторинг на 33 ключови показателя, отразяващи динамиката на основните производствени фактори в икономиката. Наблюдението се прави чрез сравнение както със съответната предходна седмица, така и със същия период на миналата година, като оценката се базира на специално разработен индекс.

Депутатите след КЗК, КЗП и НСИ: Има ръст на цените, но не заради еврото

Съществува ли спекулация с цените и на какво се дължи?

Най-сериозни колебания през януари са отчетени при цената на електроенергията. През втората седмица е регистриран ръст от над 41%, а през третата - от 27%, докато в първата и петата седмица има спад съответно от 10% и 25%. Спрямо началото на наблюдавания период през юли цената остава с над 50% по-висока.

Петролът е поскъпнал от 60,7 долара за барел в края на 2025 г. до 67,4 долара в края на януари 2026 г., което представлява месечно увеличение от 6,7 долара. Въпреки това цената му е с 1,5% по-ниска спрямо началото на наблюдавания период и с между 5 и 15 долара по-ниска на барел спрямо януари 2025 г.

При горивата се отчитат минимални колебания. Бензинът и дизелът са малко по-евтини спрямо началото на наблюдението и с около 4-7% по-ниски на годишна база. Метанът остава практически без промяна за месеца, като е с 3,5% по-нисък спрямо началната точка и между 2,6% и 6% под нивата от същия период на миналата година.

Газът на регулирания пазар поевтинява с 2,1% спрямо началото на наблюдението и с около 25% спрямо януари 2025 г. На нерегулирания пазар има месечно увеличение от около 5%, но цените остават с 1% по-ниски спрямо началния период и с около 30% под нивата отпреди година.

КЗП: Пазарът е спокоен, проблеми с еврото няма

КЗП не може да обхване всички населени места и търговци и поради тази причина законодателят дава възможност на НАП да контролира пазара

При металите се наблюдава умерен ръст - алуминият поскъпва с около 4%, медта с 2-3%, горещо валцуваната стомана с около 2%, а конструкционната стомана - с под 7%. При пластмасите се отчита обръщане на тенденцията към повишение, като полиетиленът поскъпва с 2,5%.

Разходите за труд също нарастват. От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата се увеличава с 12,6%, а възнагражденията в бюджетната сфера - с 5%, което влияе върху общите производствени разходи.

При селскостопанските суровини се отчита поскъпване на палмовото масло, рапицата и пшеницата, докато суровата захар и царевицата поевтиняват, а при слънчогледа се наблюдава минимална месечна динамика. На годишна база обаче слънчогледът и палмовото масло бележат значително увеличение.

По отношение на финансовия ресурс за бизнеса не се отчита съществена промяна. Лихвите по кредитите в евро остават по-високи от тези в лева, а индексът EURIBOR е без изменение.

В международния транспорт се запазва сезонният модел на ръст през четвъртата седмица на януари, като увеличението тази година е по-силно в сравнение със същия период на 2025 г.

Министърът подчерта, че икономическото ведомство няма правомощия да налага санкции при съмнения за необосновано повишаване на цените, но оказва съдействие на контролните органи - Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията.

По отношение на поскъпването на малката потребителска кошница Дилов обясни, че според данните на стоковите борси и тържищата увеличението се дължи основно на сезонни фактори, най-вече при продукти извън сезона като тиквички, червени и зелени чушки.

КЗК се закани на картелите: Селското стопанство е пред катастрофа

За 4 години производството на млечни продукти е спаднало с 25%, а вносът се е увеличил с 42%.