Конституцията на ПП/ДБ: По-малко власт за президент и главен прокурор, 24 май национален празник

Коалицията "Продължаваме промяната/Демократична България" представи проекта си за промени в Конституцията, макар и след значително забавяне спрямо първоначалните намерения. На представянето, проведено в централата на ДСБ на ул. "Кърниградска" присъстваше висшият ешалон и на двете сили от коалицията - Кирил Петков, Асен Василев, министър-председателят Николай Денков, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Владислав Панев, министърът на правосъдието Атанас Славов, както и председателят на "Правосъдие за всеки" Велислав Величков.

Какво е основното - дългогодишната им идея на разделяне на Висшия съдебен съвет, както и лансираните в публичното пространство идеи за намаляване на правомощията на главния прокурор единствено до административен ръководител на държавното обвинение, възможността за внасяне на индивидуална конституционна жалба. И нещо, некоментирано досега официално - 24 май, а не 3 март, да стане национален празник на Република България. Друга нова идея - да се въведе мандатност на кметовете, за да се бори "феодализацията" на населените места.

До момента от трите политически сили, обединили силите си в парламента за промяна във върховния закон, единствено публично бе известен този на Движението за права и свободи. А идеята на създадената в парламента конституционна комисия е съпоставянето на различните визии на ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС и в крайна сметка постигане на общ вариант.

"Това е нашата версия, но това, което е много важно да се подчертае, че те стъпват върху едно по-широко политическо съгласие, че трябва да се върви в тези посоки. Това е много важен факт, защото не просто ще го обявим, а се надяваме да ги видим в Държавен вестник и те ще станат факт", заяви Христо Иванов, от което стана ясно, че предложените текстове са съгласувани и с ГЕРБ и ДПС.

Христо Иванов: Ние не сме джамахирия и един да вземе цялата власт

Парламентарната демокрация изисква работа в правилната посока, а не единичен контрол в ръцете на една партия

От своя страна ГЕРБ пък трябва да разработят промените, свързани с работата на Инспектората към ВСС. "Очакваме конституционната комисия да заработи тази седмица, затова представяме днес идеите си."

Три са основните въпроса, които се адресират с предложенията на ПП/ДБ, подчерта още Иванов - на първо място преструктурирането на съдебната власт чрез разделянето на ВСС и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор, на второ - въвеждане на механизъм по избор на независимите контролни и регулаторни органи, преструктуриране на институцията на служебния кабинет, въвеждането на възможността за индивидуална конституционна жалба, мандатност на кметовете на общини. И на трето - записването в Конституцията на 24 май като национален празник в член 3, където се говори за българския език, като се добавят и текстове за българските възрожденци и най-вече Васил Левски.

"Много от тези текстове звучат доста технически. Но има един основен принцип - повече справедливост. Огромната власт, концентрирана в главния прокурор, до този момент създаваше да има чадъри над някои и съдебната система да се използва като бухалка. Повече отговорност на прокурорите ще доведе до това те да защитават по-добре законността. Повече независимост на съдиите - техните решения да не могат да бъдат повлияни от други власти. Следващият принцип е да изведем българската писменост и култура на преден план", каза на свой ред Кирил Петков.

Според лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък промените в Конституцията се обуславят от това, че настоящият върховен закон е изготвен от последното Велико народно събрание, в което са преобладавали представители на бившата БКП. "Това сложи отпечатък в някои елементи на общественото устройство, като например в съдебната власт, в прокуратурата, се запази съветския модел."

Владислав Панев, лидер на "Зелено движение" пък акцентира върху идеите за въвеждане на мандатност на кметовете. "Това е изключително важна стъпка за дефеодализацията в населените места, заради които страната се обезлюдява. Много населени места се обезлюдяват заради това, че кметът държи всичко, държи местния бизнес и не разрешава конкуренция. Тези неравенства трябва да се намалят."

Премиерът Николай Денков посвети изказването си върху идеята 24 май да стане национален празник. "Първо, искам да подчертая, че никой от другите празници не променя статута си, те остават официален празник. Но това, което смятаме за важно, е в частта на Конституцията, където са описани националните символи - знаме, химн, да поставим и българския национален празник. Това, което сме се опитали да намерим, е национален празник, който обединява, а не който разделя, около който могат да се обединят всички групи на обществото, така както се обединяват около знамето и химна, да намерим още една причина, поради която да се чувстваме част от една общност. 24 май носи чувство на гордост заради това, което сме дали на света, но и е уникален, защото ни пренася от миналото към бъдещето, към това, което можем да дадем още на света."

Министърът на правосъдието Атанас Славов се концентрира върху основната част на промените - тези в сектор Правосъдие. На първо място - предвижда се от ВСС да се изкара прокурорската колегия, като в Съвета останат само съдии. Мандатът му се намалява от 5 на 4 години, ще се състои от 15 члена, 8 от които избрани само от съдиите, двамата председатели на ВКС и ВАС остава членове по право, а 6 ще бъдат членове на парламентарната квота.

"Но не от политическата квота, искам да подчертая, това трябва да са хора от правосъдните среди", изтъкна Славов. Председателите на ВКС и ВАС пък ще се избират от ВСС, но няма да се нуждаят от указ на президента, а мандатите им ще бъдат намалени от 7 на 5 години. "Целта е да няма пряка политическа намеса при избора на висшите магистрати, а не да отнемаме власт от президента, както може би ще бъдем обвинени."

Идеята за на Прокурорския съвет, който ще се отдели от ВСС, практически, подчерта правосъдният министър, е огледална - парламентарната квота там ще бъде по-голяма от тази във ВСС, за да не може прокуратурата да взима еднолично решения без "ролята на обществото". 6 ще са членовете от парламентарната квота, 2 ще се избират от прокурорите, 6 от следователите, а главният прокурор ще е член по право. От парламентарната квота пък няма да може да се избират действащи прокурори и следователи.

Що се касае до главния прокурор - целта е той да стане единствено административен ръководител, а мандатът му да се редуцира от сегашните 7 на 5 години. Как ще се избира обвинител номер едно - предложения могат да правят и Прокурорския съвет, и министърът на правосъдието.

"Защо деполитизацията е толкова съществена? Ще ви го демонстрирам с освобождаването на бившия главен прокурор Иван Стоименов Гешев - и то, и назначаването му, очевидно, бе плод на политическа уговорка", подчерта на свой ред Емил Георгиев от "Правосъдие за всеки".Асен Василев пък наблегна не толкова на конкретните предложения за промени, а какво стояло като тяхна основа. Това, посочи той, било усещането за несправедливост в обществото и липсата на ясен път и бъдеще пред България. "Следващите 6 месеца са нашият шанс да проведем широк общ дебат какво бъдеше искаме, каква държава искаме и как, стъпвайки на заветите на дедите ни - да стоим наравно с другите европейски народи, както ни е завещал Васил Левски, а и да ги поведем, както е направило Първото българско царство."

В рамките на около час бяха представени в детайл почти всички идеи за промени в Конституцията на ПП/ДБ. Без една, при това основополагаща - идеята за преформатиране на институцията на служебния кабинет. На въпрос на News.bg обаче бяха дадени подробности по предложенията.

"Член 1 на Конституцията казва, че България е република с парламентарно управление, конструирането на служебния кабинет, която имаме в момента, е в колизия с тази основна разпоредба. Такъв модел на служебен кабинет, при който президентът назначава изцяло по своя преценка правителството, няма дори в президентските републики. Там, където има служебен кабинет, той е в две форми. Най-често срещата форма е правителството в оставка да преминава като служебен кабинет до провеждането на нови избори. Другата, по-рядка форма, която се практикува в Гърция, е лице, което заема висша длъжност, да се назначава за премиер. С оглед на динамиката на процесите в България, че се опитваме да извършим минимална конституционна интервенция, да изберем варианта правителството в оставка да се назначава за служебен и да се концентрира върху провеждането на избори и да осигури нормалното функциониране на администрацията. А не да сключва договори за 20-30 години, да прави основни промени", уточни Атанас Славов.

Тези идеи са дискусионни и подлежат на промяна, подчерта на свой ред Христо Иванов. Това е така поради простата причина, че за разлика от промените в съдебната власт, нуждата от преформатиране на служебния кабинет изникнала наскоро. Същевременно от страна на ГЕРБ и ДПС няма заявки в тази насока, а преди изборите Бойко Борисов дори се обяви категорично против свален от власт кабинет да остава като служебен.

Твърдата цел на ПП/ДБ е проектът им за промени в Конституцията да бъде внесен до края на месеца в парламента. Не бе коментиран в конкретика въпросът какви разлики виждат между техния проект и този на ДПС, а Христо Иванов отказа да говори за "подводни камъни и червени линии".

Залита се в крайности с промените в Конституцията, според Екатерина Михайлова

Според нея има опасност да бъде накърнена съдийската независимост