Мобилизацията и пренапрежението във войната носят риск от нестабилност в Русия. Западът и Украйна трябва да се разберат и да договорят постижими и приемливи за общественото мнение военни цели. Отслабването на руската държава и възникването на сепаратистки движения не е в ничий интерес.

Това призова пред БНР професор Майкъл Кимидж, преподавател по история на Студената война от Католическия университет на Америка. Той е бивш служител на Държавния департамент, начело на планирането за руско-украинските отношения през 2014-2016 година.

Путин обяви частична военна мобилизация
Обновена

Путин обяви частична военна мобилизация

Москва е готова да използва "всички налични средства", за да се защити

Путин е вложил в тази война толкова много от престижа и репутацията си, че в политически смисъл не може да си позволи да я загуби. В този смисъл ядрената опция е наистина много далечна перспектива - за него е по-изгодно да заплашва с ядрено оръжие, отколкото да го използва. Но мога да си представя как бива тласнат да го използва. Така че трябва да го приемаме сериозно. Не би било мъдро да го игнорираме. В същото време обаче не бива и да преувеличаваме заплахите му.

"Дипломацията умря още преди новите разкрития. Обстоятелствата, които правят преговорите невъзможни, са в основни линии две. Първото е, че липсва желание от руска страна да работи в някакви смислени (за дипломацията) рамки. През последната година Путин направи доста изявления, но без ясна структура. Изглежда, че иска да воюва, а дипломацията за него е само един инструмент", каза проф. Кимидж.

Вторият фактор е това, което Украйна постигна на бойното поле. Украинските военни усвояват западните оръжия и показват, че могат да ги използват с истински стратегически ефект. Имам предвид контраудара при Харков (от началото на този месец), който може би ще бъде последван от още контраудари. При това положение Украйна и поддръжниците ѝ може да са открити за някакви дискусии с руснаците, но не и за отстъпки.

Какво се случва на фронта в Украйна, докато се провеждат референдуми

Какво се случва на фронта в Украйна, докато се провеждат референдуми

За украинската страна, от правна гледна точка, нищо няма да се промени след "референдумите"

В отговор на въпрос дали времето не се превръща във враг на Путин, американският професор се съгласи и каза, че до голяма степен това е така. Украйна подобрява военното си положение си с всяка изминала седмица, всеки изминал месец. Украинците нямат проблеми с бойния дух - всеки украинец знае, че се бори за оцеляването на своята страна. Съединените щати и повечето европейски държави са ангажирани доста твърдо с Киев и не виждам как този ангажимент ще отслабне в близък и средносрочен план. Руските войници са изтощени. Казва си думата първоначалната грешка на Путин да нахлуе в страна, която е твърде голяма и като територия, и като население, с твърде малка (за поставените цели) войска. Той сам се осъди на поражение със собствения си план за войната. Дори ако мобилизира, което прави в момента, ще трябват месеци, ако не и година, преди тази мобилизация да се отрази по някакъв начин на бойното поле.

Не знаем какво ще ни поднесе зимата, каза стратегът.

Всички следим развитието на кризата с природния газ и поскъпването на електроенергията и дали това ще промени донякъде политическите калкулации в Берлин и други столици. Няма да се изненадам, ако видим кибератаки от Русия по критична инфраструктура в Европа и Съединените щати. Те едва ли ще намалят западната подкрепа за Киев, но ще внесат нова динамика в конфликта.

Пред Путин все още има възможности, които не е използвал и към които може да прибегне. Но съм сто процента съгласен, че времето работи срещу Путин. Той сам се постави в много, много незавидна позиция.

Путин удвоява залога сега (с мобилизацията) по много прагматични подбуди. При сегашната траектория на събитията, ако не предприеме нещо, ще е твърде вероятно да загуби войната. Т.е. Украйна не само да си върне земите, които руснаците окупираха след 24 февруари, но да пренесе бойните действия в земите, които ѝ бяха отнети през 2014-а - това са Донецк и Луганск. Не е изключено Украйна да настъпи и към Крим. А ако Путин загуби Крим, това няма да е само едно военно поражение. При такъв сценарий е съвсем възможно той да не оцелее политически, защото голяма част от авторитета му се гради на анексирането на Крим.

Над 1400 души арестувани за часове в Русия след обявената частична мобилизация

Над 1400 души арестувани за часове в Русия след обявената частична мобилизация

В Москва - 536, в Петербург - над 524 души

Антивоенното движение в Русия не е особено силно, а Путин има проблем с националистите, които призоваваха за мобилизация още от началото на войната през февруари. Те се засилиха особено след украинската победа край Изюм. За Путин не е лесно да ги потисне. Решението да мобилизира е до известна степен отстъпка пред тези сили. Така той се излага на други рискове, но запазва - поне в своите очи - шансовете си за победа.

Проф. Майкъл Кимидж не смята, че конфликтът може да бъде замразен. Може би на този етап Путин би искал да направи в Украйна нещо като положението в Молдова и Грузия. Но няма как да го направи, защото украинците няма да се примирят. А те имат капацитета да "размразят" конфликта. Докато руснаците не са в настъпление, Украйна е в състояние да събере силите си и сама да мине в офанзива.

Така че такава "умерена" опция пред него няма. Путин все още вярва, че може да притисне силно Украйна, смята американският професор. Не е изключена и още една офанзива към столицата Киев - но не в рамките на следващите седмици и месеци, а в следващите години, ако Русия мобилизира повече от 300 000 войници.

Русия уточнява, че не иска конфликт с НАТО и САЩ и не заплашва с ядрена атака

Русия уточнява, че не иска конфликт с НАТО и САЩ и не заплашва с ядрена атака

Москва обвивяна Вашингтон в неспособност да води преговори

В по-краткосрочен план Москва може да увеличи атаките по жизнено важна инфраструктура на Украйна, за да я прекърши икономически, смята американският стратег.

Възможни са също кибератаки в САЩ и Европа. Също и провокации, с които да се внуши страх сред хората на Запад - тук включвам и заплахите с ядрено оръжие, на които станахме свидетели през последните дни. Ще бъда изненадан, ако Путин наистина използва ядрено оръжие, но няма да спре да заплашва с него, с надеждата, че поддръжниците на Украйна ще трепнат.

Той допуска, че е възможно светът да подценява Путин. От една страна, ако Европа и Съединените щати отстъпят пред тази ядрена заплаха, ще бъде все едно да отстъпиш ли пред грубияна в училищния двор - това само ще го насърчи. Така че няма как да възнаградим Путин за тези заплахи. Би било разумно и логично публично да отхвърлим заплахите му. Но в планирането си трябва да взимаме Путин много сериозно.

"Ние просто не знаем какво е една голяма ядрена сила да загуби война. Да, ако вникнем в американската история, ще видим, че Америка загуби войните във Виетнам и Афганистан и не прибягна до ядрено оръжие. Но и двете войни бяха много далеч", каза проф. Кимидж.

Той припомни, че политическата система в САЩ се прояви като достатъчно гъвкава със смяната на президентите по време на Виетнамската война, с идването на Обама на мястото на Буш - младши (за изтеглянето от Ирак). В Русия няма и не може да има такова нещо.

Политическата система там не е гъвкава - Путин остава на власт, а и войната в Украйна е в съседство. За Москва Украйна ще е много по-тежка загуба, отколкото Афганистан за Съединените щати.

Американският професор смята, че военната подкрепа за Украйна трябва да продължи за неопределено време. Благодарение на тази подкрепа вече бяха постигнати значими успехи - Украйна запази правителството си, независимостта си и важни аспекти на суверенитета си. Но не съм сигурен дали Западът трябва да засили оръжейните доставки в този момент. В момента оръжейните доставки продължават, но не нарастват драматично и може би това е разумно, за да не се подхранва параноята в Кремъл. За политическите лидери на запад е важно да бъдат много умерени в риториката си и да подчертават, че целта им е да защитят Украйна, а не да победят Русия или да я отслабят, както се изразиха някои представители на Байдъновата администрация.

"В даден момент - все още не сме стигнали дотам, но в даден момент - западните правителства ще трябва да определят наистина ясно целите си в тази война - дали да бъдат върнати всички украински земи, или да бъде постигната някакво споразумение. По тези въпроси сега се наблюдава объркване и двусмислие, а за да бъде успешна войната от гледна точка на Запада, тя трябва да има ясна крайна цел. Така че трябва да продължим военната подкрепа, да смекчим риториката и да се разберем за военни цели, които да са постижими и приемливи за общественото мнение в Украйна и на запад", каза проф. Кимидж.

Москва показа на света точно обратното на това, което искаше да покаже с тази война. Показа, че конвенционалните ѝ сили не са много добри, че са с твърде високо ниво на неефективност и некомпетентност. В тази война руснаците сами похабиха още повече армията си - чрез загубата на бойна техника, на офицери и войници. В този смисъл през последните 7 месеца Русия отслабна твърде много като военна сила. Това поражда доста нестабилност по границите ѝ и както се изразихте - в постсъветското пространство. Руската слабост насърчава множество фактори в тези региони. И мисля, че тази тенденция ще продължи. Не мисля, че мобилизацията ще донесе някаква съществена промяна. Защото с мобилизацията в руската армия ще дойдат множество необучени младежи с нисък боен дух, а това няма да донесе на Русия успехи, а още провали.

Ако властите мобилизират повече младежи от етническите райони, това носи риск от сепаратизъм в Северен Кавказ, в Далечния изток и на други места. Ако войната се развие зле, ако хората сметнат, че с тях се постъпва несправедливо, можем да видим сепаратистки движения в самата Русия, което ще означава отслабване не само на руската армия, но и на руската държава. Това е злокобното. Не мисля, че има някой, който би желал да види такъв развой, защото той ще доведе до хаос в целия регион, завърши проф. Майкъл Кимидж.