Младите искат да се върнат задължителните стажантски програми. Проблемът на младежката безработица е липсата на здрава връзка между образователната система и нуждите на пазара на труда. Това заяви Даниела Алексиева, председател на младежки форум „21 век", по време на международна конференция за младежката безработица, организирана от КНСБ.

Според Алексиева, това което днес младите учат в университета не е с практическа насоченост. Друга пречка е голяма бюрокрация пред работодателите за участие в съществуващите досега програми за заетост. Затова и от младежки форум „21 век" искат да се облекчат процедурите за участие в различните програми на МТСП.

„Проблемите на младежката безработица са предмет на целенасочена национална политика и би трябвало да има ангажимент на всички ангажирани ведомства в местните власти.", заяви от своя страна зам.-социалният министър Зорница Русинова.

Тя изтъкна, че през март МС е приел инициатива за борба с безработицата сред младите хора. Предстои съвместно със социалните партньори да се подпише споразумение 4 месеца след завършване на образование всеки един младеж, който не може да си намери работа да влезе в различни мерки за квалификация и да му бъде предложено работно място.

Голяма част от сегмента на младежката безработица са хора с ниска квалификация, смята Русинова. Затова различни мерки на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" са насочени към тези млади хора, за да си намерят място на пазара на труда. КНСБ предлага конкретни мерки в 4 области за справяне с младежката безработица:

- мерки в икономическата политика;

- мерки в индустриалната политика, стъпила на иновативни сектори, които да разкриват нови работни места с висока добавена стойност;

- мерки на пазара на труда, които да позволяват съвместяването на семейния и трудовия живот;

- атрактивни и действащи механизми за социална защита.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров няма един единствен действащ механизъм, който да реши още утре проблемът с младежката безработица. Става въпрос за интегрални комплексни мерки, категоричен е той. Особено внимание според него трябва да се обърне на данъчни мерки в полза на работодатели, които инвестират в квалификацията на работната сила.

Пламен Димитров предлага всички средства, които бизнесът инвестира в квалификация да бъдат освободени от данъчно облагане. Според президентът на КНСБ бизнесът също така трябва да генерира и формулира конкретни изисквания към работната ръка, да каже какво иска от младите хора, за да им плаща по-високи работни заплати.

Сега като че ли претенциите са взаимни, изтъкна Пламен Димитров. От една страна, по думите му, бизнесът казва, че младите не са достатъчно квалифицирани, а те от своя страна заявяват, че са готови да напуснат страната, защото тук не получават хубави заплати.