Парламентарните избори, насрочени за 4 април тази година, ще преминат в неестествена среда и това ще има силно отражение. Очаква се страхът да доведе до ниска избирателна активност. Интерес обаче представлява протестният вот. Това коментираха политологът Цветанка Андреева и социологът Анатолий Гълъбов в студиото на "Денят ON AIR".
"Тези избори ще бъдат в една неестествена, феноменална среда под знака на Ковид бедствието. В един момент виждаме как политиката и Ковид-19 взимат връх, те обсебиха целия ни живот. Водят до определени социално-психологически нагласи, оттам влияят върху икономическите усещания, очакванията към властта и определено по този начин завършват в някакви политически нагласи. Всеки е засегнат в някакъв план, така че страхът е водещият, той е определящ за средата. Не забелязваме толкова политическа апатия, колкото един страх.", заяви Атанасова.
По думите ѝ следващият парламент ще бъде с много слаба власт на управление за сметка на опозицията, която ще е силна. После всички ще гледат президентските избори след това, защото освен партийната война, тече и войната с Ковид-19. Много е важно кой ще спечели битката с Ковид - както в кампанията ще е важно, така и за управлението", посочи Цветанка Андреева. Според нея президентът Румен Радев се ситуира като част от предизборната кампания. Вдясно виждаме радикални разкъсвания, българското демократично пространство трябва да се научи да се реформира, не да се създават партии", посочи политологът.
Социологът доц. Антоний Гълъбов коментира, че политическата кампания ще бъде кратка и агресивна, а партиите не са имали необходимото време да свършат това, което е трябвало.
"Онова, което трябваше да направят политическите партии, е да превърнат протестната енергия в в готовност за участие в избори. Само че това не се случи. Онова, което ми се струва най-интересно, е в каква посока ще тръгне протестният вот. Няма протестен вот при ГЕРБ, при БСП обаче има. ДПС успя да се пребори с вътрешното си напрежение и като че ли ще излезе по-мобилизирано. Между ОП и "Има такъв народ" тече някакъв процес на преливане на интерес", каза доц. Гълъбов. По думите му нищо съществено радикално няма да се промени, защото имаме налице не апатия, а безразличие и ниска избирателна активност като краен резултат. Българското общество няма общи цели, няма обща енергия, която да бъде генерирана, това означава, че такова ще бъде и представителството в парламента", подчерта социологът. Крехката надеждата на господин Радев, че може би ще успее да назначи служебно правителство, което да го преизбере, няма да се случи, отбеляза той и добави, че парламентът ще е динамичен.
"Време е да се разбере, че от едната страна са политиците, а от другата страна активни, не протестиращи, а активни граждани, хора, които да готови да участват в процеса на взимане на решения", уточни Гълъбов.
Припомняме, че твърдо решилите да отидат до урните и да гласуват са около 2,2 млн. души. Това показват данните от проучването на СОВА ХАРИС, провела се в периода 26-31 януари 2021 г. сред 1000 български граждани, което бе оповестено по-рано днес. Данните от проведеното проучване показват, че напълно сигурните, че ще гласуват, са намалели до 40% от избирателите. Други 25% души твърдят, че са в известна степен сигурни, но имат колебания. ¼ от избирателите имат опасения, че гласуването представлява потенциална опасност за тях и могат да се заразят с Ковид-19. Все повече граждани изпитват трудност при определяне на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното управление у нас. 25% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори, имат проблем не толкова с това, за кого да гласуват на 4 април, а с това, дали да гласуват въобще. Този дял представлява 40% от активните гласоподаватели.
От очертаващата се по-ниска избирателна активност предимство получават трите системни партии: ГЕРБ, БСП и ДПС. И при трите малко над 60% от заявилите, че ще гласуват за тях, са твърдо решили да гласуват. Към момента ГЕРБ се очертава като първа политическа сила с твърде крехка преднина пред БСП. До изборите тази разлика може да се увеличи, но може и да бъде стопена. За ДПС резултатът е близък до този на предишните парламентарни избори. Вероятно резултатът за ДПС ще бъде по-висок от регистрирания в изследването, което дава шанс на Движението да закрепи своите позиции като балансьор на българската политическа сцена, отчитат от СОВА ХАРИС.
USD
CHF
EUR
GBP
