Наложително е в най-скоро време фирмите и държавата да започнат киберпартньорски дейности.
Toва заяви председателят на Българска асоциация по киберсигурност Мирослав Стефанов по време на публична дискусия на тема "Публично-частно партньорство като стратегически решения за противодействие на киберзаплахи".
Държавата трябва да инвестира в закупуване на оборудване и изграждане на инфраструктура, както и в обучение на хора. Според Стефанов държавата трябва да се чувства добре при споделяне на информация, а частният сектор трябва да има задължение да връща информация.
Той изтъкна, че трябва да бъдат създадени методи на интелигентна инфраструктура и модели за предотвратяване на кибератаките и заплахите. Това е наложително, тъй като нациите, хората и обществото ще се сблъскват тепърва с тази заплаха, предупреди председателят на Българска асоциация по киберсигурност.
До този момент в нашата държава не се е случвало да се иска публично-частно партньорство в тази сфера. За да защитят организациите компютърните си системи от кибератаки, се прие Закон за киберсигурност, за който обаче много малко се говори. Правителството и индустрията трябва да се обединят и да се направи инфраструктура за защита от кибератаките, призова Стефанов.
Държавата не е отговорна за сигурността на частните мрежи, от друга страна държавата няма нищо против да използва капацитета на частните компании, но нито една от страните не е готова да сподели информацията, която има, посочи Стефанов.
За това от Българската асоциация по киберсигурност излизат с пет препоръки за публично-частно партньорство. Сред тях са съюзи, разпространение на информация, увеличаване на субсидиите в цифровите технологии, разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), универсални антихакерски атаки и прилагане на най-добри практики.
От своя страна Ростислав Петров, председател на Българската асоциация на етични хакери в България, посочи, че киберпространството е среда, проводник и инструмент, чрез който всеки ден комуникираме. Киберзаплахите и атаките на всяко ниво са ежедневие, призна Петров.
Кибератаките могат да бъдат близо до бизнеса и гражданите въпреки неимоверните усилия на държавните органи, които не постигат достатъчно добри резултати. Той даде пример с профил във Фейсбук, на който се взима снимката и се прави друг профил за изнудване.
"Затова имаме нужда от помощта на държавата да намери лицето, което извършва престъплението", подчерта Ростислав Петров. За съжаление не може кибератаките да изчезнат, а напротив - могат да се увеличат и негативният ефект от тях да нарасне, отбеляза той.
Веселин Целков, член на Комисията за защита на личните данни, допълни, че България има капацитет и специалисти, но те трябва да бъдат организирани правилно. Въпросът е как всички институции да се организират и да действат, изтъкна той.
Пред журналисти Ростислав Петров, председател на Българската асоциация на етични хакери в България, поясни, че "етичен хакер" представляват професионалисти, които тестват сигурността на дадена компания или държавна институция, за да открият дали има пробиви в сигурността и съответно предлагат мерки за противодействие.
По думите му въпросът е какво е решил да направи даден човек, защото винаги може да мине от "тъмната страна". Според Петров мястото на етичните хакери е важно в опазване сигурността на институциите в България и по света, защото "това е като да имате антивирусна, защото съществуват вируси".
На въпрос на News.bg какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се ограничат киберпрестъпленията в България, Петров отбеляза, че трябва да се повиши нивото на квалификация на държавните институции на всички, на които е поверена сигурността на дадено дружество или сайт.
Освен това хората, които са на рискови позиции, трябва да бъдат високо квалифицирани.
USD
CHF
EUR
GBP
