Първанов иска референдум за АЕЦ "Белене"

Президентът Георги Първанов заяви, че би предложил провеждането на референдум за построяването на АЕЦ „Белене". Логично, въпросът на едно такова национално допитване ще е „Да се строи ли „Белене" или не?".

В ефира на БиТиВи държавният глава посочи, че липсва каквато и да била приемственост между предишното правителство и настоящето по отношение на енергийната политика.

Първанов отправи сериозни критики към кабинета, заради противоречивите изказвания за бъдещето на енергийните проекти у нас. По думите му тези позиции по въпроса показват, че има срив в енергийната ни дипломация.

Конкретно за АЕЦ "Белене" Първанов изтъкна, че този проект, който определи за стратегически, би могъл да създаде 5000-6000 работни места.

Той коментира още, че е спекулацията, че „Белене" ще струва 26 млрд. По думите му базовата цена на "Белене" е 3,9 млрд. евро, като може да достигне малко под 8 млрд. Оттам нагоре всичко е импровизация, изтъкна Първанов. Той добави, че ако построим „Белене", можем да спечелим 10 пъти повече пари, отколкото вложените в строителството на този проект.

Държавният глава добави категорично - ние имахме стратегически инвеститор, но правителството го прогони с тези свои колебливи внушения. Първанов обясни още, че ако проектът бъде спрян, Румъния ще има своя ядрена енергетика, Турция ще направи своята ядрена централа съвместно с Русия и те ще бъдат много преди нас.

Според държавния глава, след 10 години, когато бъдат спрени и последните блокове на АЕЦ "Козлодуй" и ако "Белене" го няма, това означава, че трябва да закрием ядрената енергетика в България. Именно заради важността на проекта, Първанов посочи, че трябва да се проведе референдум за бъдещето на Белене.

Той обаче подчерта, че ще инициира подобно допитване след като се изяснят колебливите реакции на кабинета. Президентът каза още, че очаква активност за този референдум, но допълни, че със сигурност ще има и политизация.

Нямам съмнение, че ще имаме много остра реакция от дясно, посочи Първанов и отбелязва, че това, което се случва в момента в енергийната политика е триумфът на Костовата политика - с един удар ликвидираме три проекта.

Що се отнася до проекта „Бургас-Александруполис", държавният глава коментира: Ако искаме да вдигнем цената можехме да направим нещо реално, да поискаме смесена фирма, която да транспортира петрол през Черно море. Той добави, че също е за това да се търсят максимални гаранции за околната среда. Но нека да изчакаме оценката, защо предварително се отчете екологична оценка, попита той.

На енергийния пазар нещата се развиват много динамично и всяка загуба на ден може да се окаже фатална, посочи още Първанов и отбеляза, че енергетиката е локомотивът, който може да изтегли българската икономика.Той припомни и постигнатите договорености с Азербайджан, Туркменистан и Египет за доставка на газ.

Държавният глава съобщи още, че ще подпише указа за актуализацията на бюджета, защото смята, че е редно именно изпълнителната власт да формира бюджетната политика и законите, свързани с данъците и с финансовата политика като цяло.

Президентът обаче коментира, че има различия с изпълнителната власт още от септември миналата година. Още тогава аз настоявах да се предвиди един структурен бюджетен дефицит от порядъка до 3%. Тогава финансовият министър беше за това да има нулев бюджетен дефицит, припомни той.

Държавният глава изтъкна, че ако тогава са били заложени тези 3%, е можело да бъдат решени въпросите с реформата в здравеопазването и образованието и да бъдат разплатени задълженията към бизнеса.

Големият проблем на актуализацията на бюджета е, че тя се налага поради несъбраните приходи, заяви той. Постигнали сме санитарния минимум на резерва. Оттук нататък нямаме никакво право да ползваме резерва при каквато и да е ситуация, каза още Първанов.

Според него наесен, когато се формира новият бюджет, трябва да е ясно с какви ресурси разполага страната, за да не се получи още по-голям дефицит.

По думите му „най-вероятно по тази логика ние може да опрем до Международния валутен фонд, а това вече ще бъде при много тежки условия, при една загуба на суверенитет". Запитан какви алтернативи предлага неговият екип, държавният глава отговори - да се мобилизират максимално възможностите по линия на НАП и митниците, за да се реализират приходите в бюджета.

Той отправи и критика към финансовия министър, след което препоръча на премиера да засили екипа във финансовото ведомство. Попитан дали това означава смяна на финансист номер едно, Първанов отговори: Засилването може да включва и смяна.

Президентът бе особено критичен към проблемите с общините и начина, по който се подхожда към тях.

Според него трябва да има по-ясен механизъм на реализация на отделните средства. Общините, които бъдат лишени от тези минимални средства, просто ще загинат, отбеляза той. В тази връзка Първанов коментира, че една малка община трудно ще намери ресурс, за да участва в съфинансирането, което предполага работата по еврофондовете.

Това обрича болниците и училищната мрежа в тези общини, посочи Първанов и добави, че е налице двоен стандарт. Този двойствен стандарт трябва да бъде избегнат, влизаме в година на избори и това може да доведе до конфликти, коментира още той.

Според него с политиката си в момента към общините, кабинетът разделя страната на център и периферия. Ние правим политика, която разделя страната на център, който ще се чувства комфортно и на периферия, която е обречена, отбеляза държавният глава.

Няма значение с каква бюлетина е избран кметът - засега извън този обект на контрол остават само кметовете от ГЕРБ, изтъкна още той.

Запитан какви планове има след края на мандата си, президентът  заяви, че ще се посвети на семейството си, което е било много ощетено в годините, в които е заемал поста държавен глава.

Това обаче явно не означава край на участието му в политиката, защото Първанов посочи, че би бил съпричастен към един граждански проект, който да формира алтернативна политика. Със сигурност ще инвестирам в подготовката на млади лидери, каза още той.

Запитан дали в момента си говори с премиера Борисов, Георги Първанов заяви: Не бих казал, че сме затруднили много работата на отделните оператори с телефонните си разговори.

Въпреки това той посочи, че напрежението между отделните институции не влияе на динамиката на работа. Това напрежение не се отразява на работата на държавата, категоричен бе той.

Същевремено, в момента, в който държавният глава отговаряше на въпроси в ефира на БиТиВи, премиерът Борисов даваше интервю по Нова Телевизия. Именно Там Борисов заяви, че не се интересува от политическия проект на президента.