Ново социологическо проучване очертава потенциалния състав на бъдещия 52-ри парламент, ако изборите се проведат днес. Данните са от представително изследване на агенция Алфа Рисърч, проведено по поръчка на Българското национално радио.

Според резултатите, сред твърдо решилите да гласуват водеща позиция заема формацията "Прогресивна България" с подкрепа от 30,8%. На второ място се нарежда коалицията ГЕРБ-СДС с 21,2%, следвана от ПП-ДБ с 11,1%. Четвъртата позиция е за ДПС с 9,8%, а "Възраждане" събира 6,9% от намеренията за вот. Така към момента именно тези пет формации изглеждат сигурни участници в следващото Народно събрание.

Под изборната бариера остават "БСП-Обединена левица" с 3,9%, МЕЧ с 3%, коалиция "Сияние" с 2,8%, "Величие" с 2,7%, "Синя България" с 1,6%, ИТН с 1,4% и АПС с 1,2%. Други партии и коалиции събират общо 3,6% подкрепа.

Снимка 757325

Източник: Алфа Рисърч

Проучването показва и сравнително висока заявена избирателна активност. 55,8% от анкетираните посочват, че възнамеряват да гласуват, докато 29,5% категорично заявяват, че няма да участват във вота. Останалите 14,7% все още се колебаят.

Снимка 757326

Източник: Алфа Рисърч

По отношение на очакванията за управление след изборите, 43,1% от запитаните смятат, че ще бъде сформирано коалиционно правителство. 23,4% са на мнение, че ще се стигне до нови избори поради липса на съгласие, а 14,4% допускат възможност за самостоятелно мнозинство на една партия. 7% очакват експертно правителство с кратък мандат, докато 12% не могат да преценят.

Снимка 757327

Източник: Алфа Рисърч

Значително мнозинство от анкетираните - 60% - подкрепят правото на българите в чужбина да гласуват на парламентарни избори, докато 33,8% са против, а близо 6% нямат мнение.

Снимка 757328

Източник: Алфа Рисърч

Като основен приоритет пред бъдещото редовно правителство 47% от респондентите посочват доходите и инфлацията. На второ място се нареждат борбата с корупцията и съдебната реформа с 33%, следвани от икономическото развитие (11,3%) и здравеопазването (7%). Едва 1,2% поставят на първо място пътищата и инфраструктурата.

Снимка 757329

Източник: Алфа Рисърч

На въпроса за стратегически партньор на България, 56,3% от анкетираните посочват Европейски съюз. Русия е предпочетена от 19,5%, САЩ - от 7,8%, Китай - от 6,4%, а Турция - от 1,8% от запитаните.

News.bg припомня, че тези данни са интересни, тъй като поставят партията на бившия президент Румен Радев пред дилема. Досега вече стана ясно от други изследвания, че "Прогресивна България" (БП) има 2 основни групи избиратели: проруски настроени и прозападни, упражняващи по-скоро протестен вот.

Ако Радев на изборите наистина събере около 30% от гласовете, това е с над 10% от всички подкрепящи Русия за основен стратегически партньор. Освен това "Възраждане" вероятно ще вземе между 6 и 7%, повечето от които със сигурност се числят към проруския вот, БСП се движи между 3 и 4%.

Тоест, изобщо не би било преувеличение, ако се каже, че половината, ако не и повече от гласовете за ПБ - са на онези 64,1% от хората, които припознават ЕС и САЩ като желан стратегически партньор - а не Москва. Това носи със себе си и редица други последици и политически очаквания, по които към момента Радев не заема позиция.

Рано или късно обаче това трябва да се случи, особено по външнополитическите въпроси, които се очертава да са основната разделителна линия между двете групи в лагера на ПБ.

И неминуем отговор на станалия нарицателен въпрос: "Чий е Крим?" Но не само, разбира се. Почти със сигурност заемането на твърда позиция от страна на Радев би довела до сериозен отлив на гласове за него, ако не на настоящите - то поне на последващи избори.

Снимка 757330

Източник: Алфа Рисърч

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция Алфа Рисърч, по договор и с финансиране от БНР.

Обем на извадката: 1000 души. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Период на провеждане: 19 - 26 март 2026 г.