Петър Стоянов: Прокуратурата да си потърси документите от Ханке

Проф. Ханке може да си общува с прокуратурата. Това заяви президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) в студиото на bTV по повод думите на проф. Стив Ханке, че е предоставил документи за корупция в България.

Да, и сред нас имаше хора, които са корумпирани, моля да ни простите.

Никога по никакъв начин не съм поставял свои интереси и общуването ни с Костов над интересите на България. Правителството на Костов нямаше по-силен поддръжник от мен, заяви Стоянов. 

Проф. Стив Ханке: България ще последва Гърция, ако приеме еврото

Съдебната ви система е корумпирана

Петър Стоянов разказа, че проф. Стив Ханке наистина е извадил наръч документи, в които една или две американски компании имат интерес към приватизацията в страната и нашите власти умишлено забавят сякаш желанието за приватизация.

Не е казал, че искат рушвет - забавянето е сякаш да си поискат нещо насреща, припомни тогавашният държавен глава в телевизионното студио.

Не е приятно някой да дойде и да ти каже, че в страната ти има корупция, призна той. 

Прокуратурата иска документите от куфарчето на Стив Ханке

Самосезирала се по думите му от интервюто и ще разпита и Иван Костов, и Петър Стоянов

"Имахме нужда от инвестиции - нови свежи пари, работни места", описа тогавашната ситуация Стоянов.

Той каза, че получавайки документите е звъннал на Костов. "Бях леко раздразнен, може и да съм бил по-възбуден, казах: "оправяй си хората, трябва да посрещате хората, да ги окуражавате", описва разговора си с тогавашния премиер президентът Стоянов.

По думите му достоверността на мнението, че проф. Ханке е предоставил доказателства, че в страната ни има корупция идва от факта, че у нас е създадено мнението, че той е бащата на валутния борд. Аз съм благодарен, че той (проф. Ханке) участва като експерт, каза Стоянов.

Иван Костов готов да съди Ханке и в САЩ

Той не знаел за куфарче и сигнали, за които говори Стив Ханке

За думите на проф. Ханке за доказателства за корупция той заяви, че бил силно смутен от наивността, която се вярва на твърденията му. Стоянов заяви, че сега има хибридни войни, фалшиви новини. "Достатъчно е да влияе на обществото по задкулисен начин, да внушава идеи, противни на нашите интереси - няма нужда да ти идват с танкове. Крайно време е да започнем да гледаме по-сериозно и да не се лашкаме от посока в посока", каза Петър Стоянов.

Не искам да подценявам казаното от проф. Ханке, да го разпита прокуратурата, заяви той.

Прокуратурата не би трябвало да се притеснява, оригиналите са у него. Проф. Ханке може да си общува с прокуратурата, за мен е малко унизително, президент на България, да ме питат дали преди 20 г. съм получавал куфарче, призна Стоянов.

"Нищо важно нямаше у него. Де да знам - може да са били и три фирмите. Това е част от американския маниер на работа, в Америка лобизмът се приема за нормално", заяви Стоянов.

Треперех да не падне кабинетът "Костов" процесът на интеграция можеше да спре. Президент на Русия тогава беше Елцин. Той не беше очарован, но нямаше действия срещу стремежа за членството ни в НАТО.

Бащата на валутния борд е Красимир Ангарски (финансист, министър без портфейл, отговорен за икономическата политика в служебното правителство на Стефан Софиянски в периода 24 март - 21 май 1997 г.). Той беше координатор на всичко, и проф. Ханке и директорът на мисията на МВФ Ан Макгърк, бордът стана с тясно взаимодействие, заяви Петър Стоянов.

Тогава в България нямахме 1 лев, никой не ни даваше заеми, бях осигурен, че ако до 2 седмици не осигурим може да ме освиркат, каза Стоянов.

Трябваше да въведем валутен борд, искаха от мен гаранции, че имам възможност и влияние да убедя политическите сили за това, обясни президентът Стоянов. Ханке беше против завързването на българския лев за марката и еврото. Искахме членство в ЕС. Имаше и много българи, които искаха валутата ни да се върже за долара. Вариантът, който приехме се различаваше от мнението на проф. Ханке, заяви Стоянов.

По думите му на 4 февруари 1997 г. той не е приел предложението на БСП за съставяне на правителство, а те чак следобед се отказаха под напора на всички. Подписахме декларацията - всички политически сили се съгласяват на стриктни финансови ограничения и валутен борд. Мнозинството излъчи правителство начело с Иван Костов.

Нещата бяха драматични. Минаха 30 г. откакто правим приватизация - занимават се между следствени служби, борба с корупцията, разследващи журналисти. Не сме стигнали до приемлива за всички страни истина за приватизацията. Как очакват истината да излезе точно от проф. Ханке - той е идвал няколко пъти в България, възкликна Стоянов.

Относно доклада на Националната служба за сигурност (НСС), който бил публикуван от вестник "Дума", Стоянов запита ако докладът на НСС е компромат, защо да се вторачваме в куфарчето на проф. Ханке, след като не вярваме на собствените си институции. Сякаш нашата държавност започва лека по лека... не довърши Стоянов.

С Костов сме имали немалко пререкания, както знаете отношенията ни никога не са били блестящи, и до сега смятам, че той не постъпи почтено - той каза: "Разсекретяването на досиетата и лустрацията бяха спрени от президента Петър Стоянов - очевидна неистина, бях подписал указа. Направих всичко, което се искаше от мен. Не мога да си позволя да излъжа, за да го поставя в неприятна ситуация. През тези години сме имали ясното съзнание, че сме отговаряли за една държава, обясни Стоянов.

Той спомена и доклад на НСС, в който имало имената и на други министри, свързани с приватизацията, но категорично отказа да назове имена.

"Ако този доклад бъде разсекретен, ще научим ли нещо за приватизацията и за нейната... и в този доклад няма да намерите т.нар. корупция", каза Стоянов.

"Никой от нас не беше идиот, всички знаехме, че при приватизацията очакванията са големи - въпросът беше, че е много трудно да откриеш всичко. Моята работа беше България да стане член на ЕС и НАТО", допълни президентът (1997-2002 г.).

Той припомни изказването на командващия сухопътни войски о.р. ген. Ангел Марин, който бе уволнен след изказването си, че е дадена командата "Бегом към НАТО". По-късно ген. стана вицепрезидент от квотата на БСП.