Лекарите да изписват болничните за много по-кратък период. Оправданието е да се спрат злоупотребите. Мярката е предложена в правителствен анализ на причините за увеличаване на изплатените от осигурителите и държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност. Анализът е публикуван на страницата на НОИ.
Предлага се граничните служби да имат достъп до информация и да проверяват дали човекът в момента не е в болнични. Правителството даде едномесечен срок за обсъждане на промените със синдикатите и бизнеса.
Според предложението личният лекар ще може да изписва до 7 непрекъснати дни, а според сегашната наредба - личният лекар може да дава болничен до 14 дни. Освен това той ще изписва болнични за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година пише "24 часа".
Правителственото предложение е лекарските комисии по решение на ТЕЛК да изписват еднократно до 20 дни, вместо сегашните 30. Необходимите 180 дни за възстановяване да бъдат намалени на 120.
"След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност - след решение на ТЕЛК", пише в мотивите.
Сред предложенията е и забраната да се ползва отпуск за временна неработоспособност без прекъсване за повече от 360 дни.
Държавата няма да плаща болничните, ако пациентът не се яви, а е призован за повторна проверка в ЛКК.
При профилактични прегледи няма да се издават болничен. "В тези случаи лекарят, който прави прегледа, изследването или консултацията, да издава служебна бележка на осигурения, в която да отразява часа на явяването и часа на приключването на изследването", пише още в анализа.
"Допълнителен контрол може да се осигури и чрез регламентиране на възможност за работодателя да сключи договор с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители /с тяхно съгласие/, при съмнение че издадените им болнични листове не отразяват адекватно здравословното им състояние. Мярката би имала възпитателен и превантивен характер срещу злоупотребите с правото на ползване на отпуск при временна неработоспособност" , е друго предложение на властта.
Болните задължително ще трябва да спазват предписания режим, лекарствената терапия, назначените диагностично-лечебни процедури и прегледи, включително и в случаите при отпуск поради временна неработоспособност.
Ако например е изписано лечение в болница, а пациентът е хванат на море или на втора работа, се предвижда да бъде наказан, защото не спазва режима.
Тази промяна се предлага в Закона за здравето. Освен това няма да му се плаща и целият болничен, а не само дните от нарушението, като тази промяна ще бъде регламентирана в Кодекса за социално осигуряване.
Почти 40% от болничните са в предприятията с най-малка (до 9 осигурени лица включително) или най-голяма численост (500 и повече осигурени лица).
Традиционно висок е делът на болничните листове, издавани в сектори, свързани с търговията, строителството, транспорта, производството на облекло, хотелиерството, ресторантьорството, растениевъдството, животновъдството, рибното стопанство, административните услуги и бюджетните организации.
Според промените в Закона за здравето (чл. 225, ал. 1 ) се предвижда и санкции за медицински специалисти, които издават болнични листове в нарушение на нормативно установените изисквания, като същите се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.
Нарушенията се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.
Според данните за болнични през периода 2010-2018 г. има увеличение с около 253 млн. лв. до малко под 463 млн. лв. Това е ръст от 83,2 % за осем години. "Нарастването на разходите за този вид парични обезщетения е съпроводено с нарастване на общия брой издадени болнични листове поради общо заболяване - през 2010 г. са издадени 1 473 800, а през 2018 г. - 2 243 5000.
За същия период са се вдигнали и средното обезщетение за болничен на ден. През 2010 г. то е било 20,1 лв. на ден, а през 2018 г. е 27,0 лв., което е ръст от 34,32 %.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, привеждат пример от анализа.
USD
CHF
EUR
GBP
