Душите на 11 343 евреи все още не са намерили мир.

Това заяви Виктор Мизрахи от мемориалния център на Холокоста в Скопие по време на конференцията  „Да опознаем миналото си", която се провежда втори ден у нас.

Нейната цел е да се обсъди цялостно дейността на българската държава по отношение на евреите по време на Втората световна война.

Изпращането на тези над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония е било одобрено от Цар Борис III, заяви Мезрахи.

По думите му българските граждани и българските политици не са направили нищо за спасяване на македонските евреи.

Запитан от журналисти какво са направили македонците,  за да помогнат на тези 11 000 евреи, Мезрахи заяви: „Какво могат да направят македонските граждани в една окупирана земя, където има полиция, войска, какво можеше да направи македонската православна църква? Какво можеха да направят македонските интелектуалци, от които само една много малка част можеха свободно да се изкажат?"

„Недепортирането на българските евреи е заслуга на по-голямата част на българския народ, на българската православна църква, на съюза на писателите, на лекарите, на писателите, а не на неискането да се депортират евреите", заяви той и подчерта, че историята трябва да се чете такава, каквато е, а не така, както искаме да я слушаме и гледаме.

Натискат България да се извини на Скопие за смъртта на 11 хил. евреи
Още...

Той беше категоричен, че евреите от Македония са депортирани от българската полиция и войска, а доказателства за това се съдържат както в българските архиви така и в македонския мемориален център.

На въпрос дали не може да се смята, че българи  и македонци са един народ, Мизрахи коментира : "Не бих казал, Европа е земя на много народи, много култури и всеки народ има своя история. Българи и македонци имат един дял от историята, който делят заедно, но да се говори само за една голяма Македония, една голяма Сърбия, или една голяма България през 21 век е смешно. Всеки народ има свой език, история, независимо, че едни са направили  държава по-рано, а други по-късно."

По думите му това трябва да се респектира. Мезрахи изрази надежда, че всички въпреки своите различия, ще бъдем част от голямото семейство на ЕС.

Теон Дзинго от скопския институт по национална история направи кратък обзор на наредбите и законите, издадени от българските власти по отношение на окупираните територии на Беломосрка Тракия и Вардарска Македония.

По думите му за периода януари 1941 до декември 1942 година България издава 40 закона, заповеди и решения срещу евреите .

Дзинго си спомни как български войници са отвели неговия баща: „Българските войски дойдоха под мотото  Една нация, една държава, един император. Македонците си легнаха като сърби и станаха като българи, но евреите нямаха този късмет  и си останаха чужденци „, коментира още той.

Най-коментиран беше законът за защита на нациите. Според него евреите са нямали право на българско гражданство.

Били са ограничени относно сферите,  в които могат да работят, забранено им било да задават политически въпроси  да са извън домовете си между 21 и 6 часа.

Най -тежък е бил ударът по отношение на финансовата сфера, когато са били принудени да прехвърлят сметките в националната банка на България.

Всеки можеше да си прекрати наема,  ако хазяинът му беше евреин. Евреите пък бяха насилени да си продадат къщите в центъра на Битоля и да се преместят в покрайнините , припомни още Дзинго . Той разказа една история за прочут адвокат от Битоля, който в началото на 42 година е сложил табела на входа на дома си :"Входът за кучета и евреи е строго забранен." Ако започнем да говорим за всичко това можем да обвиним германците поради водещата им роля и българите поради активното участие в депортирането на евреите на Македония и Тракия.

Пол Хагуел от централния борд на еврейските общности в Атина разказа, че неговата майка е била спасена от българските окупационни сили през 1943 година  от две жени християнки.

„На трети срещу 4 март българските войници нахлуха в Ксанти, Кавала и с бърз удар арестуваха всички гръцки евреи и ги затвориха в складове за тютюн, а дни по-късно ги изпратиха в източните части на Германия."

Това беше първата стъпка към масово депортиране на евреи от окупираните територии, заяви Хагуел.

Той призова да се поучим от миналото: "Миналото не може да бъде забравено, но аз го погребвам в един прозрачен ковчег, за да го помним и да си вадим поуки и това да спомогне за изграждането на едни добросъседски отношения".