Президентът в периода 1990-1997 г. Жельо Желев откри семинар, посветен на темата „За Европа и кризата", организиран от Софийския университет и посолството на Испания.

Бившият председател на Народното събрание, който също взе участие в срещата Георги Пирински, повдигна въпроса дали не се повтаря като мантра понятието „Повече Европа" и попита какво означава „Повече Европа".

Хората не са наясно с това, което беше решено в ЕС последните една-две години - изземването на компетентност от националните парламенти за бюджетите и за годишния дълг и прехвърлянето им в компетентността на Комисията, посочи Хосе Торебланка от Европейския съвет за външна политика в Мадрид, който също участва във форума. Според него тя се губи в мъглата на неясните отговорности.

Дали „Повече Европа" означава още прехвърляне на компетенции натам, още орязване на националните институции от техните отговорности с фаталните последици - загуба на доверие от гражданите, коментира Георги Пирински. Той насочи въпроса към темата за връщането на доверието в европейския път.

Дали има необходимост от рестриктивни бюджети, дали ще вървим към повече Европа с все повече лишения, попита още Пирински и цитира президента на Германия, че мантрата „Повече Европа" прилича на сляпо вървене.

Инасио Молина, старши експерт по въпросите на ЕС в Кралския институт Ел Кано, изрази несъгласие с Пирински. Той поясни, че не е съгласен с думите, които се отнасят до „добротата да направиш стъпка назад и да дадеш повече власт на националните парламенти".

Според него проблемът е в асиметриите, във властовите асиметрии, различията в политическата власт, които са последици от кризата. Някои държави могат да възстановят контрола и да дадат повече власт на националния парламент - Германия е такъв пример, но в други това не може да стане, категоричен бе Молина.

Той изтъкна, че ЕС е най-добрата гаранция за държави в по-слаба позиция, с по-задлъжнели и по-слаби икономики. Молина отправи препоръка да се опитат да подсилят съвместното взимане на решения.

Той изрази безпокойство от това, че кризата е породила икономическо разделяне на страните в ЕС на център, периферия, север, юг и това, че страданието в една страна даже се счита за лекарство, което е още по-обезпокояващо.