ПП-ДБ иска Конституционният съд да тълкува може ли този ВСС да избира главен прокурор

"Продължаваме промяната - Демократична България" ще поиска тълкувателно решение от Конституционния съд за това как се прилага параграф 23 от Конституцията, който забранява настоящият ВСС да избира главния прокурор и председателите на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС) в контекста на отменени текстове на съдебната реформа и на действащите разпоредби на Закона за съдебната власт.

Такава позиция разпространиха от пресцентъра на коалицията по повод номинацията на Борислав Сарафов за главен прокурор.

От ПП-ДБ посочват, че понеже номинацията на Сарафов е единствена, това прави избора предрешен и отново подчертават, че този ВСС е с изтекъл мандат и няма демократична легитимност и обществено доверие.

За "Продължаваме Промяната - Демократична България" решението на ВСС е напълно неприемливо. Изборът на главен прокурор трябва да бъде извършен по начин, който да гарантира обществено доверие, а не да води до още по-тежкото му уронване, изтъква коалицията в своята позиция.

Номинацията на Сарафов - вътрешен човек, а и няма други кандидати

Гласуването за избора на нов главен прокурор ще се състои на 16 януари 2025 г.

По този повод ПП-ДБ започва събиране на подписка и ще поиска тълкувателно решение от Конституционния съд за това как се прилага параграф 23 от Конституцията и ще настоява новото 51-во Народно събрание да приеме предложения от коалицията в 50-ото НС Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, според който ВСС с изтекъл мандат не може да избира главен прокурор, председател на ВАС и председател на ВКС.

ПП-ДБ ще настояват и за избор на нов ВСС по процедура, която гарантира, че неговите членове на съвета са политически неутрални и притежават високи професионални и нравствени качества.

Подкрепа за намеренията си да искат тълкувателно решение на Конституционния съд заявиха от Алианс за права и свободи, или Автентичното ДПС на Доган, както сами се наричат.

Според АСП има нужда Конституционния съд да даде своето тълкуване какви са правомощията на сега действащия Висш съдебен съвет в контекста на § 23, ал. 2 от ПЗР на Конституцията, тъй като те препращат към вече отменената разпоредба на чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2.

Както е известно в момента в сила е § 23, ал. 2 от ПЗР на Конституцията на Република България. Съгласно тази разпоредба до избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, досегашния Висш съдебен съвет изпълнява техните функции, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2, тоест не може да прави предложения до президента на Републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор.

От АСП смятат, че това произнасяне е изключително важно с оглед конституционосъобразността на действията на Висшия съдебен съвет, който няма обществена подкрепа, във връзка със започналите от него процедури, защото не бива да се допуска каквото и да е съмнение за легитимността на избора на двама от тримата големи в съдебната власт.

Едва след законовите основания за своята позиция от АСП припомнят, че двете процедури за избор на главен прокурор и на председател на ВАС са били според тях открити след разпореждане от страна на господин Певески.

АКФ: Срамна е номинацията на Сарафов на фона на неприключилото разследване по "Осемте джуджета"

С тази кандидатура нормалното функциониране на прокуратурата се отлага за поне още пет години

На точно обратното мнение е Росен Желязков от ГЕРБ. По думите му ВСС независимо от това, че парламентарната квота на членовете му е с изтекъл мандат, е пълноценен и може да взима решения, предаде БТА.

За да обоснове думите си, депутатът от ГЕРБ посочи, че редица регулаторни и контролни органи от години са с непопълнен и неподновен състав на своите членове, с изтекъл мандат, и ВСС е един от тези органи - 11 от неговите членове от Прокурорската и от Съдийската колегия чакат своята подмяна, за да започне нов мандат.

И за тези случаи, припомни Желязков, съдът се е произнесъл с нарочно тълкувателно решение от 2022 г., с което е дал предимство на непрекъсваемостта на функционирането на органа пред мандатността. Той подчерта, че лимитирането на дейността на органите с мандат не може да бъде предпоставка за прекратяване или прекъсване на техните ангажименти и задължения.

Според Росен Желязков от изложеното горе следва, че непрекъсваемостта е гаранция за държавното управление, като органите, до подмяната на техния състав, действат и взимат пълноценно своите решения.

Също така Желязков подчерта, че има тълкувателно решение по този въпрос и трябва да се мисли как да бъде подменен състава на тези органи, "а не как да се парализира тяхната работа".

Сарафов вече върнал нормалността, има и решения за проблемите

Той отлично разбира изключително тежката задача прокуратурата да получи общественото доверие, което заслужава