Да се премахне темата за въвеждане на Наредба 18 - това поиска в открито писмо Добромир Иванов, председател на BESCO - Българската стартъп асоциация до премиера Бойко Борисов преди усложняване на политическата обстановка в страната.

Писмото, в което конкретно се изброяват конкретни нужди на този тип бизнес, се припомня, че Брутният вътрешен продукт на една страна може да расте само по два начина: 1) износ и 2) директни външни инвестиции. Субсидиите от Европейският съюз не са начин да имаме устойчив собствен голям ръст на БВП.

Ние имаме нужда от ръст с 10%, а не с 3-3.5%. Но това може да стане, когато имаме силни компании, които развиват продукти и услуги с висока добавена стойност, които успешно реализират на глобалния пазар. Нужно е тези компании да продължават да са български и да дърпат икономиката ни напред, пише Иванов.

BESCO е Българската стартъп асоциация, в която има над 500 високотехнологични компании, в които работят над 10 000 предимно млади хора, информира Иванов. Развиваме продукти и услуги, с които се борим България да бъде по-добре представена по целия свят.

Вярваме, че както за последните 10 години Apple, Amazon и Google задминаха старите световни лидери като Exxon, Shell и AT&T, така и нашите стартъп компании скоро ще бъдат лидерите на българския бизнес.

"Създадохме BESCO, за да може ние като бизнес да помогнем в изграждането на по-добро законодателство и административна рамка за индустриите с висока добавена стойност. Три години вратите пред нас са предимно отворени, всички са много любезни, говорим си, но резултати няма", обяснява Иванов.

Той предупреждава, че докато бъде изграден Суперкомпютъра в България, може би няма да има кой да го използва тук оптимално, защото все по-често и висококвалифицираните кадри, и предприемачите търсят начини да напуснат страната. "Инфраструктурата е нещо много важно, но тя не би ни помогнала ако ги няма хората", пише бизнесменът.

Той признава, че много предприемачи днес са на улицата заради всичко, което не е свършено, и заради неправилните неща, които са направени през последните години. Предложението му за подкрепа на бизнеса и за създаване на по-добра среда за високотехнологичните компании има конкретни измерения:

  1. Премахване завинаги на темата за Наредба Н-18 е първото условие. Иванов припомня, че бе свалено ДДС за ресторантите и някои други индустрии. "Недейте дори да споменавате възможността да я прилагате за бизнеса, свързан с електронна търговия и високи технологии. Невъзможно е който и да е електронен магазин да изпълни изискванията на Н18 и резултатът от влизането в сила на наредбата ще бъде, че всички български онлайн магазини ще се регистрират в Румъния, Естония или където могат да избягат от страната ни. Загубите ще са огромни за всички, а ние ще се сринем в темата за дигитализацията, може би необратимо", мотивира искането си председателят на Българската стартъп асоциация.

Той е категоричен, че не иска среща с финансовия министър Владислав Горанов, а настоява самият Борисов да гарантира, че тази наредба няма да засегне онлайн бизнеса. Тази наредба се превърна в емблема на бюрокрацията и свръхрегулацията, пише Иванов.

Остарялата концепция на Наредба Н-18 и необмислените промени през последните две години, които я удвоиха, като обем, са по-пагубни за местната икономика дори от Covid-19, категорични са от асоциацията.

  1. Гаранция, че осигурителният праг няма да бъде повишаван в рамките на това правителство е второто искане

Мотивите за това искане са, че само заради слухове за повишени осигурителни прагове някои компании са се пререгистрирали в други държави. Ако това стане реалност всеки, който може ще напусне страната, пишат от асоциацията.

"Ние получихме уверение от заместник-министъра на финансите, че вдигане на прага няма да има, но многократно сме виждали важно изменения да се случват между двете четения в Народно събрание и ние имаме нужда да ни увер ите, че няма през декември месец да прочетем в проекта за бюджета, че осигурителния праг е рязко повишен.

  1. Създаване на дружество за стартъпи и иновативни компании в България (изменение на Търговския закон). Действителното название е Договорно акционерно дружество, е третото искане от асоциацията.
  2. Реформа в пенсионно-осигурителната система, чрез която пенсионните фондове да могат подобно на европейските да инвестират в т.нар. VC фондове (алтернативни инвестиционни фондове, АИФ).

Мотивите за това искане са, че при развити капиталови пазари пенсионните фондове играят важна роля като източник на средства за АИФ (VC фондовете, фондовете за дялов и рисков капитал, които инвестират в стартъп, технологични и иновативни компании и други компании от икономиката). Подобно е състоянието в Западна Европа, Румъния и Хърватия.

С това искане те очакват три основни промени - разрешаване на пенсионните фондове да инвестират в регистрирани алтернативни инвестиционни фондове, а не само в лицензирани. Втората е разрешаване на пенсионните фондове да заявяват предварително пари, които да заделят от портфейла си за инвестиране поетапно в АИФ на по-късен етап, без да е необходимо да влагат цялата сума на инвестицията наведнъж. Третата - вдигане на прага, който пенсионните фондове могат да инвестират в АИФ, от 1% на 5%. Според асоциацията по този начин ще има ресурс от над 700 млн. лв. за инвестиции.

  1. Въвеждане на Стартъп виза за България, за което също имат готов законопроект, с оценка на въздействие, мотиви към законопроекта и разписан ред за издаване на стартъп визите.

"Договорили сме също така една от най-големите платформи в света да предостави софтуера, чрез който да може да се оценяват кандидатите за тази виза в България. Имахме работни групи включващи ДАНС, Дирекция "Миграция" към МВР, МВнР, Министерство на икономиката, работодателските организации и всички заинтересовани страни. След приключването на тази работна група преди 9 месеца, нищо не се случва", пишат от асоциацията. Законопроектът стои в Министерство на икономиката.

Сегашното българско Законодателство е насочено към малки или средни компании, но не и към стартъпи. Без такава виза чужда стартъп компания няма как да дойде тук.

  1. Подобряване на Синята карта, която у нас е само на теория, пише Иванов в писмото си. Реалността е, че при недостиг на между 50 000 и 70 000 човека само в IT индустрията ние издаваме по относително 200 сини карти на година. Процедурата отнема над 5 месеца, а в другите страни става за дни.

Те предлагат:

  • Съкращаване на срока за получаване на Синя карта на ЕС на висококвалифициран гражданин на трета страна до максимум 8 седмици (считано от подаване на първоначално заявление - до получаване на самото разрешение).
  • Отпадане на нуждата от представяне на "частни" документи, т.е. такива, които не са издадени от официален орган на власт, снабдени единствено със съответната заверка (от нотариус, с апостил и т.н.) и легализация.
  • Отпадане на необходимост от издаване на виза "Д" за граждани на трети страни, получили достъп до пазара на труда за целите на издаване на Синя карта на ЕС, които имат право на безвизов престой в Република България и осъществяване на процедура единствено пред Дирекция "Миграция".
  • Отпадане на: "обосновка" от работодателя, в условията на доказан недостиг на висококвалифицирани кадри; "доказателства за осигурена издръжка, настаняване и транспорт"; изискването за предоставяна на доказателства за осигурено жилище за период от 6 месеца/1 година
  • Въвеждане на единна процедура за издаване на Синя карта на ЕС и паралелно обработване от всички компетентни органи, завършваща с едновременно издаване на Решение на Агенция по заетостта, Виза "Д" (ако е необходима) и Синя карта на ЕС.
  • Създаване на механизъм за регистрационен режим за издаване на Синя карта на ЕС (заместващ даваното от Агенция по заетостта разрешение за достъп до пазара на труда) в случаи на кандидатстване от предварително сертифицирани работодатели.
  • Предоставяне на възможност за работа в друг офис на работодателя, както и за командироване в страната и чужбина (при спазване на съответните миграционни политика на страната, в която е командировано лицето) и повишение (посредством промяна на длъжността) на лица, получили Синя карта на ЕС.
  • Ясно разграничение на правото за промяна на работодател и възможността за оставане без работа, съответни търсенето на такова, за първите и вторите две години от общата четиригодишна продължителност на Синята карта на ЕС.
  • Възможност за чуждестранни студенти, завършили висше образование в България, да кандидатства за Синя карта на ЕС и да получат същата, без да се налага да прекъсват пребиваването си и без да кандидатстват за виза "Д" и да напускат страната.
  • Възможност за провеждане на процедура за събиране на семейство на притежателите на Синя карта на ЕС паралелно с процеса на издаване на последната.
  • Въвеждане на единна електронна система (портал) за работодатели, която да се ползва от всички ведомства, които участват в процеса по издаване на Синя карта на ЕС (АЗ/МВнР/МВР/ДАНС), интегрирана със съответните релевантни системи, като визов контрол и т.н. С това ще бъде избегнато дублирането на едни и същи документи (до степен пълното им припокриване при подаване на съответните заявления пред българско посолство/консулство.
  1. Изграждане на финансовата инфраструктура на Българска фондова борса (БФБ) и създаване на свързаност на българския капиталов пазар в европейския БФБ е свързана със световния пазар чрез немската система за електронна търговия Xetra.

Сред останалите изисквания са създаване на възможност на българските компании да набират облекчено капитал в рамките на европейските разпоредби, приемане на Закон за личния фалит и по-бърза ликвидация на фирми. Сега ликвидацията на фирми в България е процес, който отнема около година и струва между 600 лв и 1000 лв. Срещу 30 лв до 50 лв на година може една компания без дейност да се поддържа "жива". Т.е. По-евтино е 20 години някой да си държи фирмата, отколкото да я ликвидира, мотивират се от асоциацията.

Техните искания са внесени в открито писмо до премиера Бойко Борисов.