От оръжие за самозащита на гражданите до изкусно средство за манипулация, референдумите у нас стават все по-утвърдено средство за политическа комуникация. Тази теза застъпиха участниците в дискусия, под наслов "Референдумите: демокрация или манипулация?".
Броят на местните допитвания, както и допитванията до гражданите нараства, като според справка в ГРАО достига над 4 000. Така парадоксално, но се стигнало до допитване дали може в дадено село човек да пасе стадото си на определена територия.
За ролята на местните референдуми като най-автентична форма на пряка демокрация говори Атанас Лалов, преподавател в Софийския университет. По думите му местните референдуми поставят проблеми, които са видими и осезаеми от местната общност. Те се различават от националните допитвания и техните абстрактни за гражданите въпроси.
Лалов визира и инициираните референдуми за промяна на избирателната система и този за АЕЦ "Белене". "Местните референдуми са по съвсем конкретни въпроси, които засягат местната общност и от тази гледна точка гражданите би трябвало по-лесно да могат да се ориентират", коментира той.
По думите му от една страна местните власти си служат умело с формулировката на въпросите, както и с информационната или дезинформационната кампания по тях. Така често общинарите използват местната пряка демокрация за решаване на техни политически проблеми, използват референдума, за да верифицират определени политики или за отказ от поемане на отговорност.
"Имаме хипотези, в които местните референдуми служат за манипулация и дезинформация на гражданите", констатира той. Примери в това отношение били референдумите в Трън и Стара Загора. Значение имало дали референдумите са по инициатива на местни инициативни комитети или са по инициатива на местната власт.
Пример за това как един референдум може да бъде използван като ПР на местната власт е проведения референдум през 2013 г. за военния полигон "Змейово". Така в пропагандната теория на местната власт този военен полигон е основният виновник за обгазяването.
Относно референдума в Стара Загора, който предстои на 18-ти юни, Лалов констатира, че той има няколко порока.
Първият е свързан с начина, по който е зададен въпроса за парк "Бедечка", а именно - да се отчуждят ли частни незастроенни имоти. Лалов изтъкна, че отрицанието във въпроса по своята същност е една репресивна идея, далеч от принципите на правовата държава. От друга страна той констатира, че това не е въпрос, който може да се реши на референдум. Той посочи, че активистите са предложили друга формулировка на въпроса, но очевидно местната власт формулирайки този въпрос заема много ясна позиция, така че след провеждането на референдума няма да може да бъде потърсена нито политическа нито юридическа отговорност за лобистките интереси в целия този процес, свързан с отчуждаване на земи.
Той посъветва все пак да се гласува на референдума.
Така у нас се оказва, че гражданите често са в ситуация, при която упражняват правото на вето или играят ролята на група за натиск по определени казуси, след като пуснат бюлетина по даден въпрос.
Според участниците в дискусията 40% кворум за участие в референдум е висок и действа като форма на бойкот, сигурен начин да спечелиш референдума чрез внасяне на съмнение за ролята на гражданите в прякото допитване. Често се манипулират и информационните листове с аргументи само в едната посока, за да се валидират определени политики на местните власти и техните собствени интереси.
USD
CHF
EUR
GBP
