Решението на Светия Синод да споменава името на бившия премиер Симеон Сакскобургготски е ченгеджийско, с оглед на това, че половината от членовете на Синода са членове на бившата Държавна сигурност. Това заяви пред news.bg Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Климент Охридски", специалист по Църковно право и Устройство и управление на Българската православна църква (БПЦ).

"Би могло да се каже, че решението е провокация, няма основание за канонични и библейски основания той да влезе в този служебен литургичен ред и да бъде споменаван като цар на българите. Това означава не просто цар, а глава на българите. Подобно решение рефлектира върху правния мир, нарушава се Конституцията на Република България. Признава ли Светия Синод действащата Конституция или живее в Третото българско царство", запита доц. Николчев.

Симеон Сакскобургготски е историческа фигура, допълни специалистът по Църковно право.

Православието е традиционно вероизповедание в страната ни. Имаме разделение между държавата и религията, но Църквата трябва да се съобразява с Конституцията, категоричен е юристът-богослов.

Според него подобно решение може да има политически цели. "В по-широкия политически контекст някои се опитват да реанимират Симеон Сакскобургготски в политиката. Това е удар срещу държавата, а и срещу Църквата - виждате какви са коментарите на православни люде. Съществува риск от разделение в самата Църква", предупреди доц. Николчев.

"Не бих могъл да виня самия Сакскобургготски, познавам го от началото на 90-те години, взимал съм интервюта от него. Въпросът е принципен, една от възможните хипотези са руските апетити на Балканите. Русия води изключително агресивна политика - Крим, Украйна показват това", каза юристът, който има и журналистически опит. Според него не е нарушен Уставът на Светия Синод за технологията на самото решение.

"Такава традиция в БПЦ не съществува и по време на Третото българско царство. От друга страна обкръжението на Симеон Сакскобургготски изтъква като основен аргумент „Царско помазание" - никой не е виждал акта, няма и устни свидетелства за подобно действие. Това не е тайнство в тайнствения смисъл", каза Николчев.

По времето, когато са действали регентите Сакскобургготски е бил малолетен. Царско помазание се извършва от предстоятеля на поместната православна църква - патриарх или екзарх. До 1945 г БПЦ е в схизма, след смъртта на екзарх Йосиф нямаме предстоятел, БПЦ се води от заместник-предстоятел.

Няма нито писмени, нито устни свидетелства за царско помазание. Всички тайнства в Църквата се извършват публично, не нелегално. Ако е имало, трябва да има и свидетели, припомня фактите юристът.

Припомняме, в последните времена зачестиха и провокациите в БПЦ - "ръкополагането" на архонтите, опитът за назначаване на монаха Дионисий за нов епископ на София, въпреки неговата спорна личност, а сега решението за споменаване на бившия премиер като цар.

"Ръководството на БПЦ продължава да живее във времето преди промените. Големите гафове идват от това, че преди им се казваше какво трябва да направят, а сега ако се спускат, решенията имат провокативен характер.

Има две хипотези - ръководството на БПЦ е в невъзможност да управлява делата на Църквата, или някой умишлено се опитва да я отслаби. Съществува разкол между Светия синод - управляващата йерархия и Божия народ, лаоса", каза Николчев.

"Църквата има вечността в себе си, но ние искаме всичко да стане в този живот. Все някой ден ще дойде Реституцията на Църквата, а дали ще сме живи тогава - никой не може да каже", допълни доц. Дилян Николчев.