От Института на дипломираните експерт-счетоводители предлагат на председателя на парламентарната бюджетна комисия Любомир Каримански да сравни с ЕС бюджетните праговете за регистрация на фирмите. Това се казва в писмо-становище за промените в Закона за ДДС, внесени от депутата Мартин Димитров и група народни представители на 21 април 2022 г.

От браншовата организация подчертават, че е нужно да се вземат предвид някои аспекти. Един от тях е да се провери какви са задължителните прагове за регистрация в другите страни- членки на EC. Останалите са:

  • Обобщаваща статистическа информация за опита в EC относно получените резултати след увеличение на регистрационните прагове
  • Да се приложат научно-практически проучвания, които доказват, че увеличението на регистрационните прагове води до посочените в мотивите ефекти.
  • Необходимо е да има разчет откъде ще бъде компенсирана липсата на бюджетни постъпления от 200, респективно 400 млн. лв. в резултат на приемането на този ЗИД на ЗДДС. В тази връзка професионалната ни позиция е против всякакво бъдещо увеличаване на преките данъци под каквато и да било форма и с каквито и да било аргументи.

Те предлагат да се обмисли възможността за облекчаване на микро и малките предприятия, регистрирани по ЗДДС — чрез увеличаване на данъчния период за деклариране

— като могат да бъдат обмислени варианта с тримесечно и годишно деклариране (на основание чл. 252 от Директива 2006/112/EO).

Препоръчваме да се определят категории предприятия, които да бъдат облекчени, като най-малките бъдат на годишно отчитане, а следващата категория - на тримесечно. Това считаме, че би довело до още по-съществено намаление на административната тежест за микро и малките предприятия.

Според счетоводителите текстът, касаещ преходния режим е в несъответствие с общата логика на закона относно доброволната дерегистрация на данъчно задължените лица /Д3Л/. Същият предвижда възможността за регистрираните ДЗЛ, чийто
  1. София 1000, ул. "Искър" 22, ет. 2, тел: 02/9 500 777, e-mail: ides@ides.bg; www.ides.bg

оборот е под предвидения с промените в Закона за ДДС праг, да могат в едномесечен срок от двустъпковото влизане в сила на промените в Закона за ДДС да подадат заявление за дерегистрация. Текстът противоречи на общото правило за дерегистрация по избор, според което регистрираните могат да се дерегистрират при отпадане на основанието за задължителна регистрация.

Те предлагат да няма изрична преходна разпоредба за дерегистрация, а да се прилага общият (действащият) режігм на ЗДДС.

Относно пълнотата и прецизността на мотивите и предварителната оценка на въздействието на проектозакона счетоводителите препоръчват:

Според финансовите разчети на вносителите, събираните приходите от ДДС от предприятия с оборот под 100,000 лв. са по-ниски от административните разходи (за счетоводно обслужване) на тези фирми. Изчислението поражда сериозни съмнения, тъй като прогнозата се базира на предположението, чe съответна дерегистрация на дружеството би довела до редукция на стойността на счетоводната услуга, което не е категорично и задължително условие за изпълнение. Въпросът за стойността на счетоводната услуга е многокомпонетен и не е обвързан само и единствено с условието дали дадено дружество е регистрирано или не по ЗДДС.

По-осезаем разходоспестяващ ефект от счетоводно обслужване би възникнал при физическите лица, извършващи независима икономическа дейност и при новосъздадените мaлки предприятия.

В случай че, прогнозните финансови разчети се потвърдят, това би демонстрирало проблем и на текущото функциониране на ДДС системата в България. Те следва да се pemaт не с произволни увеличения на пpaгa на регистрация, а с фундаментална промяна в подхода на ДДС отчитане - периодичност, технически изисквания, степен на детайлност на отчитането, подход на данъчния контрол. Ефективното функциониране на ДДС системата както от гледна точка на данъчната администрация, така и от гледна точка на бизнеса, следва да ползва за пример най-добрите практики на другите държави членки на EC.

Независимо от условността на прогнозните изчисления на прекия финансов ефект за малките предприятия, потвърждаващи целесъобразността на предлаганите изменения в ЗДДС са ефектите, свързани с:

намаляването на административната тежест чрез облекчаване интензивността на данъчния контрол;

частично "изсветляване" на дейността в сектори с осезаема част на сива икономика;

създаване па предпоставка за оптимизиране и повишаване ефективността на данъчната администрация чрез пренасочване на ресурси и функции към сектори и субекти е подценена интензивност на данъчния контрол.

В заключение те изразяват подкрепа на промените на данъчния закон.